Определение № 105 от 14.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20245001000073 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща О.Л. частна жалба против постановеното по т. дело № 741/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд определение № 156 от 06.12.2023 г., с което е спряно производството по т. дело № 27/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд до решаване на т. дело № 741/2021 г. по описа на СГС.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемите не са изразили становище по частната жалба.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 01.06.2023 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от О.Л. искова молба против „Д-**“ ЕООД, ЕИК***, гр. С. и „Т.“ ЕООД, ЕИК***, гр. Б. в качеството им на съдружници в ДЗ**"Д. - Т.“, БУЛСТАТ ***, гр. С.

В обстоятелствената част на същата се сочи, че на 18.05.2018 г. след проведена обществена поръчка между О.Л. в качеството й на възложител и ДЗ**"Д. - Т.“, БУЛСТАТ ***, гр. С. в качеството на изпълнител се сключил 1

Договор №*** с предмет „Изграждане на спортна зала и рехабилитация на дворното пространство на ОУ „П.Д.Д.“ , гр. Л..

По- надолу в исковата молба се говори за неизпълнение на задълженията по този договор от страна на изпълнителя, което станало причина за прекратяване на същия с писмо изх. № *** г. връчено на изпълнителя на същата дата.

Ищецът свързва неизпълнението на задълженият по договора и последвалото прекратяване с възникване въз основа на постигнатите в договора уговорки на вземания за неустойки.

Сочи, че на основание чл. 37, ал.2 има вземане за неустойка в размер на 2 % от стойността на договорените, но неизпълнени СМР. Стойността на същите била 942 741, 12 лв. без ДДС, т.е. дължимата неустойка била в размер на 18 854, 82 лв.

На основание чл. 42, ал.2 възложителят имал вземане за неустойка и при просрочване на изпълнението на възложената работа в размер на 0,1 % от цената на същата за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на договора. Твърди се, че забавата е факт от 03.06.2019 г., а размерът на дължимата неустойка е максималния такъв , т.е. 10 % от стойността на договора или сумата от 114 217, 33 лв.

На последно место е посочено, че съгласно чл. 42, ал. 4 от договора при развалянето му поради виновно неизпълнение от някоя от страните неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 20 % от стойността му. На тази база е направен извод и че ищеца има и вземане за неустойка на това основание в размер на 228 434, 66 лв.

Посочено е че общият размер на вземанията за неустойки е 361 506, 81 лв.

Наред с това в ИМ е казано, че от страна на ДЗЗД при сключване на договора са предоставени гаранции по смисъла на чл. 111, ал.5, т. 3 от ЗОП под формата на застраховки от „З.а.д. „Д.Б.**”АД, ЕИК***, гр. С.. Те били с предмет „Гаранция за възстановяване на извършеното от възложителя авансово плащане“ и „Гаранция за добро изпълнение“. Споменато е, че О.Л. е отправила претенции към застрахователя за заплащане на дължимите се по тях застрахователни обезщетения. Претендираното такова във връзка с 2 доброто изпълнение било в размер на 34 265, 20 лв.

По тази причина ищецът сочи, че дължимата му се от ответника неустойка следва да се намали с претенидраното застрахователно обезщетение от 34 265, 20 лв.

Съответно е отправено искане за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сумата от 327 241, 61 лв. представляваща общия размер на дължимите неустойки по чл. 37, ал.2, чл. 42, ал. 2 и чл. 42, ал. 4 от договора за обществена поръка.

След извършената размяна на книжа по делото е проведено съдебно заседание на 15.11.2023 г. На същото СмОС е задължил ищеца да представи исковата молба против застрахователното дружество и доказателства за етапа, на който е делото образувано по повод на същата.

В тази връзка са представени заварени копия от книжата по т. дело № 741/2021 г. по описа на СГС- искова молба, отговор на ИМ, ДИМ, отговор на същата, обратен иск на застрахователя приет за разглеждане, копи от две постановени по делото на СГС определения, копия на протоколи от проведени по делото съдебни заседания и др.

След постъпването им е постановено и определението предмет на обжалване.

В него съдът е посочил, че предмет на разглеждане от СГС са предявени от настоящия ищец против „З.а.д. Д.Б.**“ АД, гр. С. обективно съединени искове за заплащан на сумата от 329 211, 82 лв. по застраховка „Гаранции“ във връзка с гаранция за възстановяване на авансово плащане“ и сумата от 34 265, 20 лв. по застраховка „Гаранции“ във връзка с гаранция за добро изпълнение на задълженията на ДЗ**"Д. - Т.“, гр. С. по процесния договор. Посочено е, че по делото на СГС като трети лица помагачи на застрахователя са привлечени двамата съдружници в дружеството по ЗЗД, т.е. ответниците по настоящето дело.

След съпоставката между предмет на делата на См ОС и СГС е достигнато до заключението, че в исковите молби по същите са наведени едни и същи фактически твърдения, касаещи възникналите отношения между О.Л. и ДЗ**"Д. - Т.“, гр. С. във връзка с Договор № *** г., неизпълнените задължения от страна на дружеството по ЗЗД и прекратяване на договора.

3

Прието е, че предмет на доказване и установяване по двете дела ще бъде неизпълнение на задълженията на дружеството по ЗЗД, което съотнесено с факта, че ищец по делата е О.Л., а страни по тях като ответници, респ. трети лица помагачи са съдружниците в дружеството по ЗЗД сочело преюдициалността на производство пред СГС спрямо това пред См ОС. В подкрепа на този извод е казано и че решението по делото на СГС ще има установително действие в отношенията между съдружниците в ДЗЗД и О.Л. с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ГПК.

По тези причини на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК делото на См ОС е спряно до приключване това на СГС.

Недоволен от определението ищецът е подал жалбата до П АС.

Същата е неоснователна.

Според чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Едно дело в гражданското съдопроизводство ще е от значение за правилното решаване на спора по друго в случаите, при които по него ще се постанови решение, което ще е от кръга посочен в чл. 298 от ГПК за страните по другото.

В случая предмет на делото пред СГС е претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Това води до извод, че с решението по същото между страните със СПН ще се разреши въпроса за дължимостта на такова от ответника на ищеца. Обективните предели на същата се разпростират не само по отношение на самото вземане, но и спрямо правопораждащите го фактидоговор за застраховка, настъпило застрахователно събитие и т.н. Настъпване на самото застрахователно събитие пък се изразява в неизпълнението и прекратяване поради същото на Договор № *** г.

Предмет на делото пред См ОС са вземания за неустойки.

С решението по същото ще се разреши със СПН въпросът за съществуването на тези вземания в патримониума на ищеца. Обективните й предели се разпростират и по отношение на правопораждащите ги факти неизпълнение и прекратяване поради това на Договор № *** г.

Идентичността на фактите по отношение, на които ще е налице СПН 4 води до извод за преюдициалност още повече, че ответниците в настоящето производство са трети лица помагачи в това на СГС на страна на застрахователя. О.Л. по същото е насрещна страна и в отношенията й с третите лица помагачи може да се позове на СПН на решението-чл. 223, ал.1 от ГПК.

Това и факта, че делото пред См ОС е по- късно заведено налага спирането му до приключване с влязло в сила решение на това пред СГС.

В този смисъл е и обжалваното определение и следва да се потвърди.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 741/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд определение № 156 от 06.12.2023 г., с което е спряно производството по т. дело № 27/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд до решаване на т. дело № 741/2021 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5