Определение № 476 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. София, 04.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002102619 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Н. К. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 56/10.04.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 86/2024 г. на Варненския апелативен съд (ВнАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 1/02.01.2024 г. по гр. дело № 820/2022 г. на Добричкия окръжен съд (ДОС), е постановено следното: ответната ПРБ е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищеца обвинение по досъдебно производство (посочено с номерата на преписките), за извършени престъпления по чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 143, ал.

1 от НК, прекратено с влязло в сила прокурорско постановление, поради това, че деянията не са били извършени и не съставляват престъпления, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 10.06.2021 г. до окончателното й изплащане; искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над сумата 30 000 лв. до сумата 100 000 лв.; в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

Ищецът В. К. обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответната ПРБ – в осъдителната.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила 1 и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Страните не са подали отговори на касационната жалба на насрещната страна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца В. К., като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният правен въпрос: следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към този размер. Касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 50/14.03.2018 г. по гр. д. № 2896/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 50072/23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 64/26.06.2020 г. по гр. д. № 3132/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 163/14.06.2013 г. по гр. д. № 1456/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответната ПРБ, като общи основания по чл.

280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли апелативният съд, като въззивен по делото съд, да изготви собствени мотиви и, осъществявайки решаваща, а не контролна дейност, да представи в тях самостоятелна преценка на събрания пред самия него и пред първата инстанция доказателствен материал, въз основа на което да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора; и 2) как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, и следва ли определянето му да се извърши след задължителна оценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на този принцип. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по първия от тези въпроси в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос – в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 554/06.03.2013 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 263/21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 61/28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за установени от събраните доказателства и за безспорни между страните следните обстоятелства: На 28.09.2017 г. с постановление на прокурор при СЗ „Антикорупция“ при СГП, ищецът (на 47 2 години към тази дата) е привлечен като обвиняем по досъдебно производство по пр. пр.

№10019/2017 г. (образувана по обвинение срещу бившия депутат Ж. М.) за следните престъпления: на неустановена дата през 2015 г. подбуждал вещите лица по назначена от ДОС тричленна трасологична експертиза да извършат престъпление по чл. 291 от НК (да дадат пред съда невярно писмено заключение) – престъпление по чл. 293, ал. 2, във вр. с ал.

1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години; на 19.09.2017 г. се заканил с убийство на Т. А., ако свидетелства срещу Ж. М. – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 години; на 01.11.2015 г. принудил двама автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Добрич да извършат нещо противно на волята им – да не санкционират водач на микробус за нарушение по ЗДвП, като не му съставят акт или фиш и да го освободят от последствия, като злоупотребил с властта си като директор на ОДМВР-Добрич – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, като същият е задължен да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, като неизпълнението на горното задължение влече замяна на мярката с по-тежка по реда на НПК. Постановлението е предявено и връчено лично на ищеца на 02.10.2017 г., като на същата дата е проведен и разпита му в качеството му на обвиняем. С прокурорско постановление от 02.07.2018 г. наказателното производство е разделено, като в ново досъдебно производство са отделени материалите по обвинението срещу ищеца, те са изпратени по компетентност на РП-Добрич и по тях е образувана пр. пр. № 1387/2018 г., респ. – ДП № 39/2018 г. по описа на ОСлОДобрич. По това досъдебно производство са извършени следните процесуални действия: разпит на обвиняемия-ищец на 30.07.2018 г., предявяване на материалите от разследването на 20.05.2020 г. и ново такова на 12.10.2020 г. Наказателното производство срещу ищеца е прекратено с постановление от 13.11.2020 г., поради това, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на деянията. Прекратителното постановление е обжалвано от Т.

А. и с определение от 19.03.2021 г. на Варненския районен съд е потвърдено в частта на прекратяването относно престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК (от което за пострадал се е считал жалбоподателят А.), а в останалата част (прекратяването на производството по останалите две престъпления, по които жалбоподателят няма качеството на пострадал), жалбата е приета за недопустима и е оставена без разглеждане.

Определението на ВРС е потвърдено изцяло с определение от 10.06.2021 г. на въззивния съд, влязло в сила на същата дата. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило през периода 28.09.2017 г. - 10.06.2021 г., т.е. 3 години и почти 9 месеца.

Въззивният съд е установил също, че към датата на обвинението ищецът е с образователна и научна степен „доктор по наказателно право“, работел е като адвокат и преподавател в ЮФ на Варненския свободен университет като хоноруван преподавател през учебните 2016/2017 г. и 2017/2018 г., от 08.10.2018 г. е бил „гост-преподавател“ по трудов договор, а от 01.12.2020 г. – главен асистент по професионално направление „Национална сигурност“.

Преди това ищецът е работил в системата на МВР около 21 години: от 15.02.1995 г. – 3 разузнавач в сектор „Икономическа полиция“ при РДВР-Добрич; от 05.04.2000 г. – началникгрупа „Държавна администрация, фондации, обществени организации, финансово-кредитна, застрахователна дейност, контрабандно-валутни престъпления и митници“ в сектор „Икономически“; от 16.12.2005 г. – началник-сектор „Икономическа полиция“ при РДВРДобрич; от 09.04.2015 г. временно е бил преназначен за срок от 1 година за директор на ОД на МВР-Добрич, а от 25.06.2015 г. до пенсионирането му на 01.06.2016 г. е бил директор на ОД на МВР-Добрич. В обобщение съдът е приел, че работата на ищеца в МВР е дългогодишна, възходяща и това е оценка за високи професионални и морални качества, като той е не само човек с чисто съдебно минало, но и с много голям професионален опит, с дългогодишни успехи в борбата срещу престъпността, със знания и голям научен и практически опит, с успешна преподавателска дейност във висше училище, уважавана личност и авторитет в средите, в които работи и живее и сред младите хора в университета, където преподава. Въззивният съд е установил и че наказателното производство срещу ищеца е предизвикало изключително голям медиен интерес, отразявано е периодично в пресата, в интернет сайтове на различни телевизии и електронни медии (със заглавия „Бивш полицейски шеф с обвинения „С.““, „Бивш полицейски шеф привлечен като обвиняем“, „Прокуратурата с обвинение срещу бивш полицейски шеф заради „ С.““, „Бившият директор на МВР – Д. В. К. – поредният обвиняем по „С.““, „Прокуратурата повдигна обвинение на бившия директор на МВР-Добрич В. К.“, „Бившият директор на полицията в Добрич В. К. с обвинение“, „С. „Антикорупция“ обвини ексшеф на ОДМВР-Добрич в заплаха за убийство към основен свидетел за аферите на Ж. С.“, „Обвиниха ексшеф на полицията в Добрич 1,5 г. след като го засекли да заплашва с убийство“ и много други), включително с огласяване на имената му и публикуване на негови снимки, с изнасяне на подробности за повдигнатите му обвинения и за действията на прокуратурата в тази връзка, както и с данни, че информацията е достоверна и почерпена от „държавното обвинение“, “прокуратурата“, от изявления на говорителя на главния прокурор. С оглед тези обстоятелства съдът е приел, че ответната ПРБ не само е повдигнала и поддържала незаконното обвинение, но и е предоставила общодостъпна и подробна информация за него и така е способствала за разгласяване на обвинението и за широкото му негативно обсъждане в обществото и за притесненията, неудобствата и стреса от представянето на ищеца като престъпник и дискредитирането му.

Въззивният съдът напълно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, като е изложил съображения, че те са еднопосочни, детайлни, взаимно допълващи се, дадени са от близки на ищеца хора, които го познават и имат преки и непосредствени впечатления за живота му преди, по време и след обвинението, и са житейски логични. С оглед това, съдът е намерил за доказани със свидетелските показания, негативните емоционални преживявания на ищеца, а именно: От показанията на съпругата на ищеца е приел за установено, че в първия момент при повдигане на обвинението, съпругът й – ерудиран човек, с висше образование, доктор по право, преподавател в университет, човек с развито чувство за чест и достойнство, изпаднал в тотален стрес от обявяването му „пред цяла България“ за престъпник; изпаднал в депресия, не искал да излиза навън, да се среща с 4 приятели, не можел да спи по цели нощи, пиел лекарства за това (и към момента на разпита също), не искал да става от леглото, вдигал кръвно. Преди обвинението ищецът бил весел човек, често излизали по заведения, на разходки, но след обвинението се затворил, излизали рядко, предимно вечер, за да няма хора по улиците, притеснявал се от срещи с познати и мислел, че всички го смятат за престъпник. Хората продължавали да го търсят, но той нямал желание да работи адвокатската си работа. Потърсил помощ от психиатър, но съпругата му купувала лекарствата заради притесненията от разпознаваемостта му в грда. Поуспокоил се след приключване на наказателното производство, но не напълно и при напомнянето му изпадал в депресивни състояния. Изпитвал притеснения, стрес и неудобство при преподавателската си дейност в университета, тъй като студентите бързо намирали информацията за обвинението му в телефоните си и знаели за него, а той им преподавал именно в насока на борбата с престъпността. От данните, изнесени от свидетелите П. М. и Р.