Решение № 1499 от 16.07.2021, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№1499/16.7.2021г.

Гр. Пловдив, 16.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1359 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.С. А. ,ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ на А. е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/-„временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.Поддържа се,че така наложена ПАМ е противоконституционна,като в тази връзка е налице решение на КС на РБългария.

Ответният административен орган – Началник група към ОДМВР,сектор „Пътна полиция“Пловдив, не взима становище по жалбата.

Пловдивският

Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, подадена в срока по чл.

149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №Д 176421/29.01.2021г

От фактическа страна се основава на това,че на 29.01.2021г. около 15:15 часа в община „Марица“,на път Автомагистрала №А-1-АМ Тракия ,119 км посока гр.София, А.С.

А. като водач на МПС „БМВ 330 ХД,с рег.№

***,управлява лекия автомобил с наложено наказание „глоба“ с НП №19-0294-001462,влязло в сила на 20.11.2019г.и неплатено до момента на проверката.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл.190,ал.3 от ЗдвП.

Последвало е издаването на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.

171, т. 1, б. „д“ на А. е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/-„временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба“.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но е незаконосъобразна поради обявяването на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.

"д" от ЗДвП за противоконституционна с решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2020 г. – обн. ДВ бр. 26/30.03.2021 г.

С влизане в сила на решението на Конституционния съд е налице пречка за продължаване действието на последиците от обявената за противоконституционна разпоредба. Това е така, тъй като материалният закон, който е действал към момента на издаване на оспорваната заповед при положение,че е обявен за противоконституционен, не може да се прилага по отношение на заварено и неприключило правоотношение – висящ спор за незаконосъобразност на оспорвания акт пред съда. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост обвързват и задължават съда да не прилага в случая чл. 142, ал. 1 от АПК. В този смисъл е решение № 3 от 2020 г. по конст. дело № 5 от 2019 г. на Конституционният съд. "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията". "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат." Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 въвежда основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства, но в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ е заложено изключение и е въведена преюдициалност. Целта е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността.

Ето защо, след като материалният закон, който е действал към момента на издаването на оспорваната заповед е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи, а оспорваната заповед на това основание следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Поради това и съдът не обсъжда останалите събрани в хода на производството доказателства.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.

172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.С. А. ,ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: