Решение № 277 от 24.09.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 974/2024
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 24.09.2024
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Емилиян Кирилов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 277 гр. Шумен, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В.С.С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20243630200974 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0869-001023/30.05.2023 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 185 от ЗДП на жалбоподателя А. М. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева , на основание чл.181 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и на осн.чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Жалбоподателят оспорва АУАН и НП като изтъква доводи за съществени процесуални нарушения, като акцентира на обстоятелството, че за едно и също деяние на жалбоподателя е наложено , както административно наказание, така и такова по НК. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.В. от ШАК, който по същество поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени и поотделно и в 1 тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.02.2023 г. , във вечерните часове, жалбоподателя А. употребил алкохол, но въпреки това решил да управлява автомобил. В тази връзка неизвестно по делото лице сигнализирало компетентните служби, като съобщило модела и регистрационния номер на автомобила/, лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ НВ0994РМ/ който жалбоподателя управлявал. Тази информация станала достояние на полицейски екип, състоящ се от свидетелите О. Р. и Г. Д., които почти веднага забелязали , автомобила управляван от А., като съответно го последвали, като на бул.“Симеон Велики“ в близост до спортна зала „ Младост“ в Шумен му подали звуков и светлинен сигнал за да преустанови движението си, но А. не се подчинил и продължил движението си, като завил надясно по ул.“Климент Охридски“ , а след това направил ляв завой, като продължил движението си по ул.“Кирил и Методий“, като не след дълго преустановил движението на автомобила, като виждайки, че след него непосредствено е спрял полицейския автомобил отворил предната лява врата и напуснал управляваното моторно превозно средство, без очевидно да вземе необходимите мерки , автомобила да не потегли, тъй като същия потеглил назад и се ударил в предната част на полицейския автомобил. Междувременно полицейските служители веднага го последвали и съответно бързо го настигнали и тъй като жалбоподателя бил видимо пиян извикали служител на сектор ПП, който да го изпробва с техническо средство. Впоследствие пристигнал на място свид.Д. Х., който съставил протокол за настъпилото ПТП, но жалбоподателя категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, отказал да получи и талона за медицинско изследване №097670, като заявил, че единствено може да бъде тестван за употреба на наркотици. В хода на проверката, било установено, , че управляваният от жалбоподателя автомобил не е преминал и годишен технически преглед.
За така установените нарушения му бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 875237 от 01.03.2023г., като актосъставителят счел, че жалбоподателят е нарушил чл. 20 ал.1 от ЗДП, защото не контролира ППС, което управлява, като става причина за ПТП, чл.147 ал.1 от ЗДП, защото не е представил МПС на годишен технически преглед и чл. 174 ал..3 пр.1 от ЗДП, тъй като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, като акта е подписан, без каквито и да било възражения от жалбоподателя. Същият не е депозирал писмени такива и в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и възприемайки изцяло констатациите в горепосочения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното НП № 23-0869-001023/30.05.2023 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, , чл. 185 от ЗДП на жалбоподателя А. М. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП, на основание чл.181 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП и на осн.чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
2
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д. Х.
– актосъставител, О. Р. и Г. Д., които изрично заявиха че жалбоподателя е управлявал посочения по горе автомобил, станал е причина за настъпилото леко ПТП, същия е бил видимо пиян, като категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че управляваният от него автомобил не е преминал годишен технически преглед.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства , чрез разпита на посочените по горе свидетели съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото от тяхна страна правилно е изяснена и установена фактическата обстановка за случилото се, а и техните показания са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие, като тези показания напълно покриват установена и възпроизведена в АУАН обстановка. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните по горе административни нарушения, а именно не е контролирал автомобила, който е управлявал с което е станал причина за настъпилото ПТП с полицейския автомобил, който го е следвал, не е представил този автомобил на годишен технически преглед, поради което и правилно е бил санкциониран с глоба съответно на осн. чл.185 от ЗДП и чл.181 т.1 от ЗДП в предвидените от законодателя абсолютни стойности. Установи се също така по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ В0994РМ по улиците на Шумен, като при поискване от страна на органите на КАТ да му извършат проверка за употреба на алкохол с техническо средство, той е отказал такава, поради което и правилно е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност на осн. чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП . Действително с определение на ШРС е одобрено споразумение с което на жалбоподателя А. е наложено наказание на осн. чл.343б ал.1 НК за деяние осъществено на 28.02.2023г., но съгласно практиката на ШАС/КАНД№62/2022г/, инстанция, която се явява касационна на ШРС/ налагането на наказание на чл. 343б от НК, не създава пречки за търсене на отговорност за описаното в акта и в НП административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателя неправомерно е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол .
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия 3 орган е съобразил тежестта на извършените нарушения и тяхната обществена опасност и е определил размера на наказанията в техния абсолютен размер. съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-0869-001023/30.05.2023 год . на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – Шумен.
ОСЪЖДА А. М. А.
ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4