Решение № 878 от 28.08.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Стара Загора, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530103310 по описа за 2025 година

Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ - за признаване за незаконно на уволнение, извършено със Заповед № *****г. на Ректора на ТРУ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и за неговата отмяна, възстановяване на преди заеманата работа на длъжността „*****“ в Ректората на Тракийския университет.

Претендира и заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие на осн.чл.220, ал.1 КТ в размер на 5934,97лева - брутното му трудово възнаграждение за периода от 05.06.2025г. до 05.07.2025г., сумата от 4877,51лева трудово възнаграждение, дължимо по решение на академичния съвет на ТРУ от 25.06.2025г. и дължимото обезщетение за оставане на ищеца на по-ниско платена работа на осн.чл.225, ал.2 КТ в размер на 4320 лева, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на същата. Претендира направените от него по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищеца. Ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като твърди, че предвиденото в чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО основание за прекратяване на трудовото правоотношение на лицата, заемащи длъжността „*****“, не е свързано с основанията по КТ, същото се упражнявало по целесъобразност от ректора на висшето училище и не подлежи на съдебен контрол, нито на отправяне на предизвестие и на мотивиране на заповедта, с която освобождавал това лице. Оттам следвала и неоснователността на акцесорните искове като моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника „ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ“, БУЛСТАТ 123024538, съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание валидно сключен и действителен трудов договор №*****г.

(писмено доказателство №1 към исковата молба). Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, а именно - трудов договор за неопределено време за длъжността „*****“ с код по НКПД: *****. Съществуването на длъжност „*****“ било предвидено в чл.33а от Закона за висшето образование (ЗВО). На 05.06.2025г. му била връчена Заповед №*****г. от ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - Ректорат за прекратяване на 1 трудовото правоотношение по описания по - горе трудов договор. Като основание за прекратяване на правоотношението в заповедта формално било посочено, че прекратяването на трудовия договор било „на основание чл. 29, ал.2, т.7 от Правилника за структурата и дейността на Тракийския университет и чл.32, ал.1, т.7 от Закона за висшето образование “.

В разпоредбата на чл.32, ал.1 от Закона за висшето образование (ЗВО) били уредени правомощията на ректора на висшето учебно заведение, като една част от тези правомощия били свързани с представителство на учебното заведение, в качеството му на работодател, при възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. Така в чл.32, ал.1,т.3 от ЗВО било посочено, че ректорът „сключва и прекратява трудовите договори“, съответно, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО ректорът „назначава и освобождава *****, който може и да не е член на академичния състав на висшето училище“. Видно от съдържанието й, нормата на чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО нямала отношение към основанията за възникване и прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „*****“, а единствено уреждала представителната власт на работодателя при назначаване и освобождаване на съответния служител по отношение на длъжността „*****“.

Разпоредбата на чл.29, ал.2, т.7 от Правилник за структурата и дейността на Тракийския университет (публично достъпен на следния електронен адрес: https://trakia- uni.bg/wpconten) е напълно аналогична на чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО и гласи: „ректорът назначава и освобождава *****/и, главен/и секретар/и, които могат да не са членове на Академичния състав на Университета“. Следователно, и цитираната разпоредба на чл.29, ал.2,т.7 от Правилника за структурата и дейността на Тракийския университет не установявал основание за прекратяване на трудов договор с ***** на Университета, а единствено уреждал въпроса с представителството на Тракийския университет, в качеството му на работодател. Съгласно съдържанието на процесната заповед за прекратяване на трудовия договор №*****г. единственото обезщетение, което било начислено във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, било това по чл.224 от КТ, а именно: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 24 дни, както следвало: 8 дни за 2023г. и 16 дни. Начисленото обезщетение било изплатено на ищеца, като след прекратяване на трудовия договор същият получил общо сумата от 6 881,28 лева, представляваща както следва: 5 898.24 лева - обезщетение за 24 дни неизползван платен годишен отпуск и сумата от 768,00 лева - работна заплата за отработени четири работни дни (от 01.06.2025г. до 04.06.2025г.), ведно с възнаграждение в размер на 215,04 лева, съответстващо на отработения период от четири дни, представляващо клас прослужено време.

Според чл.9 от процесния трудов договор №*****г. срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор и за двете страни бил определен на 30 (тридесет) дни.

Видно от съдържанието на заповедта за прекратяване ответникът, в качеството си на работодател, не спазил уговорения в трудовия договор срок на предизвестието от 30 дни, нито пък начислил и изплатил обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестието на основание чл.220, ал.1 от КТ. Поради това за ищеца възниквало и вземане за обезщетението за неспазен срок на предизвестието по смисъла на чл.220, ал. 1 от КТ.

След прекратяване на трудовия договор на заседание на Академичния съвет на ТРАКИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, проведено на 25.06.2025г., било взето следното решение:

„Академичният съвет реши: „Приема предложението на ССП за изменение на основните трудови възнаграждения на академичния и неакадемичен персонал с 15 %, считано от 01.01.2025г., с изключение на работещите на МРЗ и не повече от предвиденото с акт на МС увеличение за най-ниската академична длъжност „асистент“. Решението на Академичния съвет било обективирано в т.4 от Протокол от заседание от 25.06.2025г.

Видно от съдържанието на решението, на последното се придавало обратно действие, като същото важало „считано от 01.01.2025г.“, от което следвало, че решението важи и по отношение трудовия договор на ищеца.

След прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ бил сключен срочен трудов договор, по силата на който ищеца бил назначен на друга длъжност при същия работодател, както следва:

2

На 13.06.2025г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ (до завършване на определена работа) - за срок от 13.06.2025г. до 31.12.2029г. за длъжността Експерт „Координатор мобилност и обучение“ на проект „Проектни докторантури за развитие на икономически приложими за иновативни модели за научни изследвания и професионално развитие в Тракийски университет - Стара Загора; Медицински университет - Варна и Софийски университет - София“. Съгласно посоченото в новия трудов договор длъжността е с код по НКПД, 2011г. - „2422 66056“.

Съгласно чл. 3.1. от новия трудов договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 3 395 лева с включени осигурителни вноски за сметка на работодателя. Към този трудов договор на основание чл.119 от КТ било сключено допълнително споразумение за работа по проект „*****“, GA №*****, за срок от 13.06.2025г. до приключване дейностите по проекта. Съгласно допълнителното споразумение продължителността на работното време била в определени дни според спецификата на работата, но не повече от 4 часа на ден и 80 часа месечно, а съгласно чл.6 от същото споразумение уговореното трудово възнаграждение било в размер на 17,00 евро на час с включени осигурителни плащания от работодател. При съпоставка между трудовото възнаграждение на доверителя ми по прекратения трудов договор и възнаграждението му по новия трудов договор и споразумението към него, се установявало, че възнаграждението по новия трудов договор било със 720 лева по - малко от това по прекратения договор.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка счита, че уволнението е незаконно по следните съображения:

В заповедта за прекратяване на трудовия договор липсвало основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Както вече посочил по-горе, цитираното в заповедта основание по чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО и кореспондиращите му разпоредби от Правилника за структурата и дейността на Тракийския университет нямали характер на основания за прекратяване на трудови правоотношения, а били относими единствено към легитимацията на лицето, подписало заповедта за уволнение от името на работодателя.

Следвало да се вземе предвид, че основанията за прекратяване на трудово правоотношение били изчерпателно изброени в Кодекса на труда, както и посочените в специален закон, но в случая разпоредбата на чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО не била норма, която установявала основание за прекратяване на трудов договор, сключен за длъжността „*****“. Поради тази причина, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явявала издадена без правно основание, поради което уволнението било незаконно. Съгласно Тълкувателно Решение №2/23.10.2012г., постановено по т.д.№2/2012г. на ОСГК на ВКС: „трудовите договори се прекратяват при наличие на предвидени в закона основания за това. Същите са изчерпателно изброени в Кодекса на труда и само с друг закон могат да се създават специфични такива за прекратяване на трудовите правоотношения с някои категории служители “.

Липсата на основание за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта за прекратяване води до незаконност на уволнението и поражда правния интерес за ищеца от предявяване на исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ.

В заповедта за прекратяване на трудовия договор не били изложени каквито и да е конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение между Тракийския университет и ищеца. Липсата на такива мотиви води до накърняване правата на ищеца, доколкото не било ясно основанието, на което се прекратява трудовия договор.

„Задължително за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността за работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяването и с различните правни последици на отделните основния за прекратяване“ (Решение №295/29.03.2017 по гр.д.

№1178/2016 по описа на ВКС, Четвърто Г.О.).

Незаконността на уволнението пораждало и правен интерес за ищеца да поиска възстановяване на предишната работа след признаване на уволнението за незаконно и 3 неговата отмяна, както и правото да предяви иск за осъждане на работодателя да заплати обезщетение в размер на разликата в трудовото възнаграждение, дължимо по прекратения трудов договор и по новия трудов договор.

Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) да признае уволнението за незаконно, на основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ да възстанови ищеца Д. Д. Д., с ЕГН **********, на предишната му работа (а именно: длъжност „*****“), на основание чл.220, ал.1 от КТ да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5934,97 лева, представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода от 05.06.2025г. до 05.07.2025г., както и да заплати сумата от 4877,51 лева, представляващи трудово възнаграждение, дължимо на ищеца основание решение на Академичния съвет на Тракийски университет от 25.06.2025г., а също и на основание чл.225, ал.2 от КТ да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 4320 лева за времето, през което последният работил на по-нископлатена работа, представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бил уволнен незаконно, и брутното трудово възнаграждение по нововъзникналото трудово правоотношение със същия работодател, ведно със законната лихва върху всички дължими суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да му присъди направените съдебно - деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.