Определение № 438 от 07.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20235001000708 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№** от „Б.Д.**“ АД – гр.С., ул."М." № **, ЕИК*** – чрез пълномощника на банката юрисконсулт Д. Г. със служебен адрес: гр. С.З., ул."М.М.К." №*, ет.* против определение №1043 от 14.09.2023г., постановено по т. д. N 444/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е прекратено производството по т.д. №444/2022г. по описа на ОС – Пловдив, поради липса на международна компетентност по спора на българския съд. Моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, развити в частната жалба.

Оспорени са изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл.14 ал.2 от Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., към спорния въпрос за компетентността на българския съд по иск срещу потребител с местоживеене в друга договаряща държава. Посочва се, че тази конвенция е била приложима за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, поради членството на страната в Европейския съюз като тази международен акт е съпътстваща мярка за икономическите отношения на ЕС с държавите от ЕАСТ/ЕИП. Жалбоподателят счита, че след 01.01.2021г. , т.е. след 1 преустановяване на членството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в ЕС и след края на преходния период, удължен до 31.12.2020г., и Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург, са престанали да се прилагат по отношение на Обединеното Кралство и Гибралтар. Според жалбоподателя, този извод следва както от изричната нотификация на правителството на Обединеното кралство от 01.02.2021г. до Генералния секретар на Съвета на ЕС, така и от клаузите на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. /чл.59, чл.60 и чл.62 от същата/. Намира, че след като не намират приложение нито

Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., нито Регламент /ЕС/ №1215/2012г., то приложими за определяне на компетентния съд са разпоредбите на чл.16 във връзка с чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП, според които спорът между „Б.Д.**“ ЕАД и А. И. следва да се реши от българския съд.

Ответникът по частната жалба А. И. – чрез своя упълномощен процесуален представител адв. С. Ш., със съдебен адрес: гр.П., ул."Х.Г.Д." №**, ет.*, офис*** изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Намира за приложима Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., тъй като действието и спрямо Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е прекратено или спряно с преустановяване на членството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в ЕС. Счита, че не е осъществен фактическия състав за това, предвиден във Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. Дори и да се приеме, че Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., няма действие спрямо Обединеното кралство след края на преходния период, намира, че относно компетентността та съда е приложима разпоредбата на чл.95 ал.3 от КМЧП, според която в случаите, когото страните не са избрали приложимо право, потребителските договори се уреждат от правото на държавата, в 2 която потребителят има обичайно местопребиваване.

След преценка на оплакванията и събраните доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение №1043 от 14.09.2023г., постановено по т. д. N 444/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е прекратено производството по т.д. №444/2022г. по описа на ОС – Пловдив, поради липса на международна компетентност на българския съд по повдигнатия спор между „Б.Д.**“ АД – гр.С., ул."М." № **, ЕИК*** и А. И. /***/, идентификатор ***, ***, родена на ***, с постоянен адрес: В.,***.

За да стигне до този извод, съдът е намерил, че А. И. / ***/ има качеството потребител по сключения между нея и ищеца „Б.Д.**“ ЕАД договор от 17.02.2015г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Намерил е, че ответникът е физическо лице, *** на ***, като същата не пребивава на адрес в Република България. Приел е, че Регламент /ЕС/ №1215/2012г. не намира приложение към спора, с оглед преустановяване на членството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в ЕС и изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020г. Приел е, че с оглед на тези обстоятелства приложима е разпоредбата на чл.14 ал.2 от Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., съгласно която заемодателят може да заведе дело срещу заемополучателя само в съдилищата на държавата, в която е местоживеенето на ответника. Предвид на това е счел, че българския съд, пред който е предявен иска, не е международно компетентен да разгледа спора и е прекратил производството по делото.

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба на „Б.Д.**“ АД – гр.С. е с вх.№** Отбелязано е, че същата е получена по пощата с дата на изпращане ***г. Обжалваният акт е връчен на страната на 25.09.2023г. Следователно частната жалба е депозирана в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК срок. Тя е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От горното следва извод за процесуална допустимост на частната жалба.

По основателността на частната жалба:

3

Не се спори относно обстоятелството, че ответникът по предявения иск А. И. /***/ е *** на ***. Това се установява от представеното копие от паспорт №***. Същата е пребивавала в Република България по време на обучението си в М.*– гр. П. през периода ** -**. В тази връзка е представено и заверено копие от карта за продължително пребиваване № ***, издадена от МВР – П.. При призоваването и на адреса в Република България, известен по делото, длъжностното лице, връчващо съдебните книжа, е установило, че ответникът е напуснал този адрес. От изисканата и постъпила информация от МВР- Сектор „М.“ с писмо изх. №***г. се установява, че чуждата гражданка А. И. /***/ е напуснала територията на Република България на ***г. и към датата на издаване на проверката – септември 2022г. няма данни за завръщането и в България. На 21.12.2022г. е постановено призоваването и по пощата като са и изпратени исковата молба и приложенията към нея в превод на английски език. На 22.02.2023г. е постъпил отговор на исковата молба от А. И. /***/, подаден чрез упълномощения от нея адвокат С. Ш.. С него е направено възражение за липса на международна компетентност на българския съд по конкретния спор. То се основава на две обстоятелства: ответникът се явява потребител по сключения между нея и „Б.Д.**“ АД договор за кредит и едновременно с това тя не пребивава на адрес в Република България.

Касае се за процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно съгласно чл.28 от КМЧП.

Ответникът е физическо лице, *** на *** , като същата не пребивава на адрес в Република България. Към момента на предявяване на иска тя няма обичайно местоживеене в Република България. Призована е на своя адрес по местоживеене: В., ***.

Предмет на предявения иск е задължение по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по който ищецът твърди да е предоставил на ответника кредит в размер на 86 056.52 лева за заплащане на такси за обучение в М.* - гр.П. и който заем ответникът се е задължил да връща на равни месечни вноски. Договорът е сключен по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Разпоредбата на чл.17 ал.5 от този закон от своя страна препраща към нормите на чл.143 - чл.148 от Закона за 4 защита на потребителите.

Съгласно чл.95 ал.1 от КМЧП договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лице, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят.

От горното следва, че ответникът е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. А. И. /***/ има качеството потребител по сключения между нея и ищеца „Б.Д.**“ АД договор от ***г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД.

Съгласно чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на регламента.

Цитираният Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, обаче не намира приложение към настоящия случай. Съгласно чл.67 ал.1 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, предвиждащ, че и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства, се прилагат следните актове или разпоредби: б. а/ - разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Тъй като искът е предявен на 01.08.2022г., а к раят на преходния период е 31.12.2020г., то Регламент (ЕС) № 1215/2012 не намира приложение. Дали обаче следва да намери приложение Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., както е приел 5 първоинстанционния съд? Според настоящата съдебна инстанция, отговорът на този въпрос е отрицателен. Съображенията за това са следните:

Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела е подписана на 27.09.1968г. от страните по договора за създаване на европейската икономическа общност - Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия - като една от основните цели, посочени в преамбюла, е определяне международната компетентност на съдилищата на договарящите страни, за да се улесни признаването и да бъде въведена бърза процедура за изпълнението на съдебните решения, автентичните документи и съдебните спогодби.

Разпоредбата на чл.14 ал.2, раздел 4 – Компетентност при потребителски договори от тази конвенция действително предвижда, че заемодателят може да заведе дело срещу заемополучател само в съдилищата на държавата, в която е местоживеенето на ответника.

С Конвенция, подписана на 09.10.1978г. /78/884/ЕИО/, Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се присъединяват към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург. В преамбюла на Конвенцията за присъединяване е записана целта на същото – ставайки членове на Общността, присъединяващите се държави се ангажират да се присъединят към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург.