Решение № 5936 от 06.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.08.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

РУМЯНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.

№ 6715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, в която се твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в решение от 18.06.2019 г. при изчислението на дължимото минимално адвокатско възнаграждение като сумата 200 лева следва да се чете 240 лева с включен ДДС. Молителят посочва, че в мотивите си съдът недвусмислено изтъква, че възнаграждението за адвокат следва да бъде съобразено с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определил същото на минимума, но е допуснал грешка, защото минималният размер в конкретния случай възлиза на 240 лева с включен по закон ДДС. Предвид изложеното иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка.

С писмен отговор ЗАД „ОЗК – З.“ АД счита молбата за неоснователна. Твърди, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.

247 ГПК, доколкото съдът не е направил грешка при изчисляването на дължимия се в полза на взискателя възнаграждение, като не е налице разминаване между приетото от съда в мотивите на постановеното решение и диспозитива на същото по отношение на размера на разноските. Предвид изложеното счита, че в случая насрещната страна е следвало да сезира съда с молба по чл. 248 ГПК, а не с такава по реда на чл. 247 ГПК. При условията на евентуалност излага становище, че молбата е неоснователна.

Съдът, при извършена проверка на делото, констатира, че в решение от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 6715/2019 г. на СРС, не е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на акта е изложена ясно формирана воля относно дължимия размер на адвокатския хонорар така, както е сезиран с частната жалба, а именно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело – 200 лева, като в диспозитива на акта е отразена решаващата воля също по отношение на сумата 200 лева. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки, които представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите на решението и изразяването й в решението. В разглеждания случай такова несъответствие не е налице. Ето защо молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 6715/2019 г. на СГС, VІ състав, допусната при изчислението на дължимото минимално адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.