Решение № 2404 от 29.06.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16161/2021
- Вид
- Решение № 2404
- Подписан
- 29.06.2022
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 66 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 318 · Търговски закон
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2404 гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330116161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М. Т. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2274/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3643/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, а именно: сумата от 525, 36 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.
*****, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2019 г. до 23.02.2021 г. в размер на сумата 50, 36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед – 24.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна 1 енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П, ул. ***** . Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Бруната“ ЕООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 575, 72 лв., от които сумата от 428, 02 лв. - топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, сумата от 19, 47 лв., топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и 77, 87 лв. – такса за дялово разпределение. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна М. Т. Ш. не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, оспорва предявените искове по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно, доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
От представените в производството по делото доказателства се установява, че ответната страна е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. *****.
В производството по делото е представена молба за откриване на партида, подадена от М. Т. Ш. на 04.01.2010 г., в което ответната страна е заявила процесният имот да се води по нейна партида в качеството й на собственик, като е посочено, че предишен титуляр на партидата е И. Д. Ш..
По делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите с *****, от който се установява, че в дял на М. Т. Ш. и И. Д. Ш. ***** в сграда, застроена в дворното място, находящо се в гр. П, *****. Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че И. Д. Ш. е починал на ***** и е оставил за свои наследници М. Т. Ш. – ****и Д. И. Ш. – ****.
Следва да се приеме, че ответната страна е собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот – придобит по време на брака чрез договор за доброволна делба от двамата съпрузи, като след прекратяване на семейната имуществена общност последната е придобила по силата на наследственото правоприемство и ½ ид.ч. от частта на починалия съпруг. Това обстоятелство се установява от представените по делото доказателства, независимо, че в договора за доброволна делба е посочено, че имотът се намира на ** от сградата, а не на ** както се твърди от ищеца, доколкото видно от договора за доброволна делба е, че в процесната сграда е налице само един обект под **.
Следва да се приеме, че ответната страна е титуляр на партидата за имота и отговаря за целия размер на начислената топлинна енергия, тъй като е депозирала заявление за откриване на партида на нейно име преди прекратяване на семейната имуществена общност.
Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П, *****, **, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по настоящото
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет 3 представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в гр. Пловдив, *****, е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Вещото лице е установило, че в процесния имот са монтирани четири водомерни устройства за индивидуално отчитане на количество изразходвана топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване. Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на „Бруната“ ЕООД за разпределение на потребители. Разпределението на топлоенергия за отопление в етажната собственост е извършвано всеки месец от отчетените показания на ИРУ. Установено е, че в имота на ответника отоплителните тела са присъединени към разпределителната мрежа на етажната собственост посредством три броя етажни разпределителни табла, 4 снабдени с апартаментни толломери, които са се отчитали визуално ежемесечно. Установено е, че през процесния период всички измервателни устройства са били технически изправни и са се отчитали ежемесечно.
Експертизата е установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 487 куб.м, като за целият процесен период е разпределена 5, 40375 MWh топлинна енергия, от които 0, 18909 MWh за сградна инсталация, 0,0 MWh за отопление и 5, 21466 MWh за битово-горещо водоснабдяване.
Вещото лице е установило, че за процесния период са прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост - Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия е за сумата от 625, 75 лв., от които сумата от 34, 97 лв. за топлинна енергия за сградна инсталация, сумата от 500, 06 лв. – топлинна енергия за БГВ и сумата от 90, 72 лв. – за услуга дялово разпределение. Вещото лице е установило, че за процесния период са издадени изравнителни сметки, по които са извършени прихващания. Експертизата е установила, че в хода на процеса са постъпили плащания от ответната страна – в размер на сумата от 102, 25 лв., заплатена на 25.02.2022 г., като след съобразяване на погасените и прихванати суми е останало задължение за главница от 423, 11 лв. Определен е размерът на обезщетението за забава за периода от 02.07.2019 г. до 23.02.2021 г. от 50, 36 лв.