Решение № 155 от 20.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Кюстендил, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20231500500352 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5571/05.06.2023 г., депозирана от Е. Г. С. , против решение № 447 от 17.05.2023 г., постановено по гр. дело № 20231520100 109 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е предоставил, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето *** И.ва Г.а, ЕГН: **********, на неговия баща И. Д. Г., ЕГН: ********** . Постановил е детето да живее при бащата И. Г.. Определил е на майката Е. Г. С., ЕГН: ********** , режим на лични отношения с детето *** Г.а както следва: всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 18:00 ч. на петъчния ден до 16:00 ч. на неделния ден с право на преспиване, с изключение на тези, съвпадащи с платения годишен отпуск на бащата И.

Г.; всяка четна година на Коледните празници от 10:00 ч. на 25-ти декември до 18:00 ч. на 27-ми декември; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10:00 ч. на 31-ви декември до 18:00 ч. на 2-ри януари; всяка нечетна година на Великденските празници от 10:00 ч. на първия ден на празника до 18:00 ч. на последния ден от празничните дни, както и един месец през летния период, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и на рождения ден на детето и на рождения ден на майката, като е задължил страните взимането и връщането на детето да става от и до дома на бащата в гр. Варна. Осъдил е Е. Г.

С. да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 СК на малолетното си дете *** Г.а чрез неговия баща и законен представител И. Г. , месечна издръжка в размер на 195 лева, считано от датата на постановяване на съдебното решение – 17.05.2023 г., платима до 17-о число на месеца, за който се дължи, до настъпването на основания, водещи до нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Отхвърлил е искането с правно основание чл. 127а СК, във вр. с чл.

1

76, ал. 9 ЗБЛД от майката Е. С. за заместване съгласието на бащата И. Г. за пътуване на детето *** Г.а придружавано от неговата майка извън пределите на Република България до страните-членки на Европейския съюз, Великобритания, Република Северна Македония, Сърбия и Турция, без ограничение на броя на пътуванията, за срок от пет години и за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето. Осъдил е Е. С. да плати на И. Г. сумата от 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Кюстендил - сумата от 280,80 лева – държавна такса по делото върху присъдената издръжка.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно поради необоснованост и поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателката твърди, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Г.а и ***, доколкото и двамата нямали ежедневни непосредствени впечатления за начина, по който тя отглеждала детето, а свидетелят Г.а била и пристрастна, тъй като е майка на бащата – въззиваем в настоящото производство. При постановяване на съдебния акт от съда не били взети предвид доказателства относно родителския капацитет на майката, а именно показанията на свидетелите *** и *** както и данните, събрани при изслушването на социалния работник ***. Поддържа се, че необосновано, с оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел, че майката, настоящ въззивник, не е преустановила начина си на живот, воден преди.

Излагат се твърдения за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че е в интерес на детето бащата да упражнява родителските права, доколкото не били налице обективни данни за родителските качества на последния, моралния му облик както и данни да е проявил грижа след припознаването на детето посредством доброволно участие в издръжката му. Твърди, че въззиваемият е изтърпявал мярка „задържане под стража“ във Франция за това, че е разпространявал наркотици. Поддържа се, че за задоволяване на месечните нужди на детето са необходими общо 500 лева, от които жалбоподателката смята, че 300 лева трябва да бъдат осигурени от бащата. Твърди се, че неправилно съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, тъй като понастоящем детето живеело при майка си – родителят, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, поради което началният момент, от който се дължала издръжката, бил този на изпълнение на решението за родителските права. Оспорва се отказът на съда да замети съгласието на бащата за пътуване на детето *** Г.а придружавано от неговата майка извън пределите на Република България и за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето с аргумент, че детето не следва да бъде ограничавано да пътува, за да опознава други държави, от неразбирателството между родителите му. Излагат се подробни съображения в подкрепа на описаните оплаквания.

Съобразно изложеното жалбоподателката моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – И. Г. е подал отговор н а въззивната жалба, с който изцяло я оспорва. Оспорва твърденията на жалбоподателката, че е изтърпявал мярка „задържане под стража“ за това, че е разпространявал наркотици. Заявява, че не познава лицето *** Поддържа, че първоинстанционният съд е направил правилна преценка на доказателствената съвкупност.

Излага твърдения, че майката на детето продължава да предлага сексуални услуги срещу заплащане, като отрича някога да е бил съпричастен към тази дейност на въззивницата.

Сочи, че от момента, в който е установил, че детето е негово, е полагал грижи за него, като е осигурявал дрехи, памперси, храна. Застъпва, че правилно първоинстанционният съд не е уважил исканията по чл. 127а СК, доколкото не били посочени причините, налагащи детето да напусне пределите на Република България, къде ще отиде и за какъв период от време ще пребивава в чужбина. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно 2 правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и видно от удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, район Аспарухово, *** И.ва Г.а, е дъщеря на страните и е родена на 25.02.2022 г.

Установено е, че бащата е припознал детето няколко месеца след раждането му. С решение № 401/31.05.2022 г., поправено с решение № 402/31.05.2022 г., постановени по гр. д. № 589/2022 г. по описа на КРС, e взета мярка за закрила по отношение на *** И.ва Г.а (към този момент *** *** С., доколкото все още не е била припозната от баща си) и тя е била настанена в семейството на своята леля - *** Г. *** за срок от три години, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила. С решение № 738/20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1790/2022 г. по описа на КРС настаняването на детето в семейството на леля му е било прекратено.

Не е спорно, че родителите на *** живеят на различни адреси – майката – в с. ***, общ. Кюстендил, а бащата, видно от удостоверение за настоящ адрес с изх. № ***, в гр.

Варна, на ул. „***“ № 42, ет. 1, ап. 3.

С постановените от настоящия съдебен състав привременни мерки, местоживеенето на детето е определено при неговата майка, а на бащата е определен режим на лични отношения с дъщеря му.

Към делото е приобщена медицинска документация от МБАЛ „Майчин дом“ - гр.

Варна - медицинско досие на майката по проследяване на бременността и копие на история на раждането, от която се установява, че С. редовно е приемала метанфетамини, кокаин и марихуана, като в амбулаторен лист № 1206/02.12.2021 г. е посочено, че от началото на бременността тя е намалила приема на метанфетамини и марихуана до няколко пъти месечно, а последният месец (ноември 2021 г.) не е вземала наркотици. От епикриза на въззивницата, подписана от д-р *** (лекуващ лекар) и д-р *** (завеждаща отделение), находяща се на л. 144 - 146 от първоинстанционното делото, се установява, че С. страда от неврастения, а също и от психически и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества.

От приобщеното към делото медицинско досие на Е. С. за престоя в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов - Варна“ ЕООД се установява, че въззивницата е постъпила в лечебното заведение на 12.01.2022 г., където ѝ е поставена диагноза „умерена прееклампсия“.

Видно от свидетелство за съдимост № 230705311011000217771 и удостоверение от Окръжна прокуратура – Варна с изх. № 4053/06.07.2023 г. въззиваемият И. Г. не е осъждан и към 04.07.2023 г. същият не е привлечен като обвиняем по неприключили наказателни производства. От документ, съдържащ информация за съдимост от 18.07.2023 г. (л. 97 от делото), се установява, че няма данни за постановени срещу Г. присъди във Франция.

По делото е изискана справка от НАП, видно от която И. Г. е осигуряван през целия период от м. 01.2022 г. до м. 06.2023 г., като се установява, че въззиваемият е работил едновременно по основно трудово правоотношение на пълен работен ден в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД и по трудов договор за допълнителен труд при условията на външно съвместителство в МБАЛ „Майчин дом - Варна“ ЕООД, като начисленият му месечен облагаем доход е варирал от 1958,22 лв. до 4628,12 лв.

От справка за осигуряването на Е. С. е видно, че същата е осигурявана през месеците февруари, юли и август 2022 г. при начислен месечен облагаем доход достигащ 1200 лв. По делото не е спорно, че към настоящия момент въззивницата не работи по трудово правоотношение, а отглежда детето ***, което е на две години и три месеца.

От представената по делото справка за банкови и платежни сметки на Е. Г. С. се установява, че въззивницата е титуляр на следните незакрити платежни сметки в Изипей АД: BG09ESPY40040055947254 и BG14ESPY40040036290502.

За нуждите на настоящото производство е изготвен социален доклад от ДСП – Кюстендил. Посочено е, че детето се отглежда вкъщи и не посещава детско заведение.

Видно от изявлението на социалния работник ***, направено в ОСЗ на 21.05.2024 г., към 3 въпросната дата детето е записано в детска градина, но все още не я посещава. Същото няма специфични здравни и образователни потребности. Основно грижи за него полага майката.

Тя и малолетната *** живеят в къща с. *** заедно с голямата сестрата на С. – Евелина, племенницата

*** и родителите

***, които са собственици на къщата. Въззивницата и детето ползват хола на втория етаж, в който са разположени детско легло, секция, голяма маса със столове, малка масичка, разтегателен диван и телевизор. Е. С. се стреми да стимулира развитието на ***, като прекарва голяма част от времето си с нея. За момичето са осигурени подходящи за възрастта играчки и условия в дома на майката. Сочи се, че С. разчита и на финансова подкрепа от страна на родителите и роднините си, с които живее в едно домакинство. Детето познава роднините си по майчина линия, тъй като живеят в един дом. От роднините по бащина линия, детето познава баба си *** Гунева. Констатира се, че комуникацията между родителите на *** не е добра. Направени са изводи, че и майката разполага с подходящи битови условия и подкрепяща среда, при които да отглежда дъщеря си. Посочено е, че и двамата родители следва активно да участват в грижите за детето като задоволяват както материалните, така и емоционалните му потребности.