Определение № 2724 от 02.10.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2724 гр. гр. *********, 02.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ********* V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20265530100815 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Т. А. гр. София против П. А. И. гр. ********* в която са изложени обстоятелства, че ищцата е собственик на дворно място, заедно с построените сгради в него, находящо се в гр. Стара Загора.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищцата М. Т.

А. е наследник на *********, а след това е посочено друго лице ********* И.

*********. Като основание за придобиване на собствеността е посочено давностно владение на ********* и наследство (продължаване на давностното владение от страна на ищцата). В обстоятелствената част е посочено, че ищцата придобила на това основание целият имот.

В петитума на исковата молба на първо място се иска на основание чл.

537 от ГПК да се отмени актът за собственост по давностно владение, с който ответницата била призната за собственик на описания имот. Алтернативно се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата М. Т. А. е собственик на целия имот по наследство и да се осъди ответницата да й предаде владението под условие (ако го била отнела или задържа).

Посочена е цена на иска 22 500 лева (11 504, 07 евро) и е платена държавна такса от 26 евро.

С разпореждане от 02.04.2026г. съдът е оставил без движение исковата молба с подробни указания.

В указания срок ищцата М. А. е посочила друга цена на иска - 3185, 20 евро и е доплатила 5, 85 евро.

В "поправената" искова молба без същата да е била оставяна без движение в тази част се сочи ново основание за собственост и отново друго име, различно от това на ищцата- ********* И. е наследница на ********* а последната е придобила имотите (защото са няколко, дворно място със сгради) на основание покупко-продажба. След смъртта й имотът (целият) преминал в наследство на ********* И., която го ползвала и владяла целия. Пак е 1 посочена ********* И. ********* в обстоятелствената част на исковата молба, а като ищец М. Т. А., като този път и в петитума на исковата молба е посочена ********* И. *********.

От петитума на исковата молба не става ясно колко и какви искове са предявени, нито с първоначалната, нито с поправената искова молба. Първо се предявява "иск" за отмяна нотариален акт по чл. 537 ал. 2 от ГПК и "алтернативно" иск на основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 108 от ЗС, с който иска иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на процесния имот (в петитума не се сочи отново кой точно имот) по наследство, като ответницата следва да й предаде владението на целия имот, ако го е отнела или задържа (условно наклонение) т.е. не е ясно дали се предявява само установителен иск за собственост или ревандикационен такъв. При предявяване на искова молба следва както съдът, така и насрещната страна да им е известно какви и колко иска са предявени. Ищецът твърди в исковата молба, че предявява иск по чл. 537 от ГПК, който иск бил конститутивен според него.

С ново разпореждане от 19.06.2026г. съдът е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, като посочи: - ясно и точно имота/имотите в петитума на исковата молба като ги индивидуализира по площ, граници, идентификатор, съседи и административен адрес; - да посочи ясно и точно кой е ищец по делото; - да посочи колко и какви искове предявява по делото;

В определения срок, ищецът не е изпълнил указанията на съда и не е поискал продължаване на срока по чл. 63 от ГПК.

С последната молба той вече сочи, че ищец по делото е ********* И.

*********. Твърди, че предявява само иск по чл. 537 от ГПК и не иска съдът да се произнася по иск с правно основание чл. 108 от ЗС или чл. 124 от ГПК.

Съдът намира, че исковата молба е неясна (не е ясно основанието, на което твърди, че е собственик - наследство или давностно владение) т.е. нередовна и освен това е недопустима.

Съдът следва да се произнесе първо по допустимостта.

В определения срок ищецът чрез своя адвокат е посочил, че предявява иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, а петитумът е отмяна констативен нотариален акт, описан подробно в исковата молба. Правният си интерес обосновава с аргумента, че с отмяна на КНА ще докаже, че е собственик на целия имот (всички имоти), а съществуването му накърнявало нейната правна сфера.

Съдът намира, че исковата молба е недопустима. Разпоредбата на чл.

537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт - Решение № 138 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г., II г. о., ГК. В случая, дори и след дадените указания 2 ищецът не е предявил вещен иск срещу ответниците. Едва при предявен такъв иск като последица може (при уважаване на иска) да се отмени констативния нотариален акт.

Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК по правило няма характер на самостоятелен иск, а отмяната/изменението на нотариален акт е законова последица от уважаване на предявен от претендиращия отмяната/изменението правен субект вещен иск, насочен срещу лицето/лицата, ползващи се от акта.

В случая не е формулиран петитум и не са изложени ясни обстоятелства за предявени от ищеца вещни искове или вещен иск. Това могат да бъдат според изложените в исковата молба обстоятелства както положителни установителни искове за установяване правото на собственост на самия ищец върху процесния недвижим имот /върху целия имот или върху идеална част от него/, така и отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответниците върху целия или ид. ч. от имота. Петитум за предявяване на такива искове не е формулиран. Същият е изначално неясен т.е. не може да се установи дали се предявява само положителен установителен иск или ревандикационен такъв. Формулираният петитум условен т.е. не е ясно дали се предявява такъв иск, но ако евентуално се окажело, че ответницата владеела имота, то щяло да се иска неговото връщане (на целия имот). С последната молба ищецът заявява, че не иска съдът да се произнася по иск по чл. 124 от ГПК или по чл. 108 от ЗС, а само по "конститутивния иск" по чл. 537 ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

В този смисъл е Тълкувателно Решение № 3/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в което е прието, че предявеният самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт без да е предявен иск за собственост е недопустим.

Така и Определение № 14 от 9.01.2018 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 665/2017 г. и Определение № 260017 от 6.01.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 3419/2020 г., с които е прието, че при предявяване само на искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, производството се явява недопустимо и следва да се прекрати.

Настоящото определение не прегражда пътя на ищцата да предяви нова допустима и редовна искова молба.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 8165/18.03.2026г. на основание чл. 130 от 3

ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 815/2026 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4