Решение № 13312 от 31.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54215/2022
- Вид
- Решение № 13312
- Подписан
- 31.07.2023
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 149, 149б и 150 · Закон за енергетиката
- чл. 149, 149б и 150 · Закон за енергетиката
- чл. 149, 149б и 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 63, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 13312 гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В. В. А при участието на секретаря С В. А.А като разгледа докладваното от В. В. А Гражданско дело № 20221110154215 по описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
31.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А при секретаря С А.а, като разгледа докладваното от съдия В. А гр. дело № 54215/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Е. А., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
......................., с аб. № 88393, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2772,29 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 466,82 лева за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 41,20 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 9,01 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за 1 периода 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че между страните да е налице облигационно отношение, въз основа на което ответникът да е бил потребител на топлинна енергия през процесния период за процесния имот. Поддържа, че не ставало ясно за кой месец каква сума се дължи и кога настъпва нейната изискуемост.
Посочва, че представеният от ищеца договор за извършване на индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ не бил сключен при спазването на чл. 63, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Излага съображения за неоснователност на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, като счита, че същата се дължи от ищцовото дружество в полза на дружеството, извършващо дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач „Д“ ЕООД на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Третото лице-помагач „ТС“ ЕООД на страната на ищеца е изразило становище, че не то предоставя услугата дялово разпределение за процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, 2 или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 222222/07.07.2017 г., като се установява, че ЙС А.а е починала на 15.11.2008 г., като е оставила за наследник В. Е. Г (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том I-1, рег. № 977, нот. дело № 52/2021, като се установява, че 02.04.2021 г. В. Е. А. е продал на СГС недвижим имот, находящ се в гр. ........................
От Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № 137, т о м XXXI, нот. дело № 6137/1969 се установява, че Е В.ев А. и ЙС А.а са станали собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ....................
Представено е Удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-689/20.05.2013 г., като се установява, че имот, находящ се в гр. ....................... и имот, находящ се в гр. ................... са идентични.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за процесния период ответника действително е бил собственик на процесния имот, които е придобил по наследствена сукцесия, а наследството е прието по смисъла на чл. 49 ЗН, тъй като с имота предмет на наследственото правоприемство е извършена разпоредителна сделка – покупко-продажба.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че безспорно е установено, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, поради което се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
3
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Уточнено е, че за първия отоплителен сезон м.05.2018 г. до 04.2019 г. топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, а за останалата част от периода топлинната енергия е отчитана на базата на реален отчет за ТЕ на имот и 1 бр. изправен водомер за топла вода – по отношение на БГВ. Вещото лице е изяснило, че за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. стойността на ползваната топлинна енергия е в размер на 2768,58 лева.
Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52a94201-c7b0-4302-8917-82432f2d6251