Решение № 18 от 25.01.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 394/2025
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 25.01.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Давид Любенов Сукалински
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Разлог, 25.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Давид Люб. СукА.нски при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид СукА.нски, Адм. нак. дело №
20251240200394 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Х.А.Х., с ЕГН*, против НП №* от 23.04.2025 г. издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В СЗ, жалбоподателя се представлява от адв. Б. от АК-Б., която пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уваженали Претендира разноски.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото док-ства и съобрази закона с оглед правомощията си по съд контрол, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.02.2025 г. около 23:15 ч. в о.Р., на път В. клас №*, с посока на движение за г.Р., и в района на 102,0 км., водача Х.А.Х., управлявал л. а. марка и модел „М.“, модел*, с рег.№*.
При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното от Х.Х. МПС е със служебно прекратена на регистрация от 09.01.2025 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Свидетелят Ш.А. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което в негово присъствието и в присъствието на свидетеля С.Н. съставил АУАН серия GA №* от дата 25.02.2025 г. Веднага след съставянето АУАН е връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.
След запознаването със съставения АУАН, от РУ-Р. при ОДМВР-Б., приели че деянието на Х.А.Х., съдържа признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК, поради което изпратили материалите на РП-Б., ТО-Р..
Изпратените в прокуратурата материали инициирали образуване на прокурорска преписка №*/2025 г. по описа на РП-Б., ТО-Р.. С Постановление от 14.04.202б г. РП-Б., ТО-Р., отказала да образува досъдебно производство, като материалите са изпратени на РУ-Р. при ОДМВРБ. за реализиране на адм. нак. отговорност.
Въз основа на постановлението на РП-Б., ТО-Р., с което е отказано да се образува досъдебно 1 производство и на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р. – упълномощен с МЗ-№*/02.12.2021 г., е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното НП, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“, от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 30.06.2025 г., а на 07.07.2025 г. е депозирана и процесната жалба с/у него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: заверени преписи на: АУАН серия “GA” №*/25.02.2025 г.; Обяснение снето от Х.Х.; Докладна записка */26.02.2025 г.; Справка ИИС-МВР по история на регистрация за процесното МПС с рег. №*; Справка ИИС-МВР по история на регистрация, ведно със справка за собственост на МПС с рег. №*; Справка */11.03.2025 г.; Постановление от 14.04.2025 г. с */16.04.2025 г. на РП-Б., ТО-Р., за отказ да се образува ДП; НП №*/23.04.2025 г. постановено против жалбоподателя Х.Х.; Справка за нарушител/водач Х.Х.; Заповед №*/02.12.2021 г.; Заповед №*/07.10.2024 г.
Изложените фактически констатации, съдът съпостави с показанията на свидетеля С.Д.Н. – полицейски инспектор в 1-во РУ-Б., с оглед тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им от приложените по делото писмени док-ства.
Настоящият съд. състав кредитира и надлежно приобщените писмени док-ства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото и изясняват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством показанията на полицейския служител, съставения АУАН и писмо от с-р „ПП-Б., съдържащо данни за прекратена регистрация на провереното – процесно МПС, справки собственост на МПС, справка по история на регистрацията.
От страна на жалбоподателя са представени писмени док-ства за закупени на 24.01.2025 г. авточасти, като е разпитан и св. А.Х., който свидетелства, че синът му (жалбоподателя) – Х.Х., е закупил процесния л. а. през м.12.2024 г. Твърди, че автомобилът е бил със сериозна техническа неизправност, което наложило същия да бъде отремонтиран в сервиз за по дълъг период от време. По данни от обясненията на жалбоподателя, процесният л. а. е взет от сервиза в деня преди да бъде спрян за проверка (25.02.2025 г.).
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН, реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №*/24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика според чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира ПС. Разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, 2 към датата на издаване на процесното НП е предвиждала налагане на адм. наказание:
„глоба“ от 200.00 до 500.00 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §.6, т.25, пр.1 от Допълнителните разпоредби на (ДР) на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява ППС.
Действително, от обективна страна се установява че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН.
АНО обаче не е ангажирал абсолютно никакви док-ства, които да обосноват субективната страна на деянието –наличието на знание от страна на дееца /водач на МПС/ за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, а доказателствената тежест за установяване на това основно обстоятелство в казуса бе именно негова.
Не се наведоха такива твърдения и при разпита на свидетелите. Свидетеля при съставянето на АУАН С.Д.Н. – полицейски инспектор в 1-во РУ-Б., заявява категорично, че водача на л. а. не е знаел за служебно прекратената регистрация.
Служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в АИС се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си по чл.15, ал.1 от Наредбата да регистрира ПС. Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация относно регистрацията на МПС, респ. - прекратяването и възстановяването й, обуславя извод, че водачът на процесния л. а. – „М.“, модел*, с рег.№* /въпреки, че автомобилът е собственост на Х. / не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно ч/з отбелязване в АИС. Тоест, жалбоподателя Х.А.Х., не е имал възможност да разбере за служебната дерегистрация на автомобила.
Следователно, за съставомерността на нарушението по чл.140 от ЗДвП, от субективна страна е необходимо водачът да е наясно, че автомобилът който управлява, е с прекратена регистрация и ако предприеме управление на ПС, след узнаване на този факт, обективно би могъл да осъществи състав на такова нарушение, което в случая не се установява от докствата по делото. Освен това, в конкретния случай, не е имало никакви обективни признаци, от които да бъде обусловен такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си рег. табели към датата на проверката, и е разполагал с всички изискуеми се документи, вкл. със СРМПС на същия този автомобил.
Следователно, при извършеното служ. прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, след уведомлението по ал.15, да изиска и получи рег. табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния хар-р на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Липсата на уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.15 3
ЗДвП, не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация на 09.01.2025 г. се явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона.
От субективна страна по делото не се доказа от страна на санкционният орган извършването на процесното нарушение, тъй като собственикът на автомобила към 25.02.2025 г. не се доказа да е бил уведомен и да е знаел, че управлявания от него л. а. марка и модел „М..“, с рег.№*, е бил със служебно прекратена регистрация и развитите в тази вр. доводи в жалбата се явяват напълно основателни.
С това неуведомяване на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил и при липсата на публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена служебно регистрация, също се опровергава тезата на санкционният орган за извършено от субективна страна нарушение от страна на Х.Х. по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на процесната дата и място.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят Х.А.Х., с ЕГН*, не е действал виновно, а от там и извършеното от него не съставлява адм. нарушение. Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по Тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК, на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за адм. нарушение деяние, което нарушава установения ред на държ. управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налага извода, че Х.Х. не е действал виновно, включително и при форма на вината - непредпазливост, поради което и извършеното от него деяние не съставлява адм. нарушение.