Решение № 435 от 01.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Бургас, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100501335 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на "УМБАЛ БУРГАС" АД представлявана от д-р Бойко Миразчийски ,подадена чрез адв.Камбурова против решение №260812 от 01.06.2021г.постановено по гр.д. № 7983/2020г.по описа на БРС,с което районният съд е отменил заповед № V-нак-7 от 03.11.2020г.на изпълнителния директор на "УМБАЛ Бургас"АД,с която на Т. В. Б. с ЕГН-********** на основание чл.188 т.1 вр.с чл.187 ал.1 т.10 КТ е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът сочи,че предявените искове не са били доказани,а в хода на първоинстанционното производство е било установено безспорно,че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина,а изводът на съда,че на посочената в заповедта дата няма извършено нарушение,тъй като експедирането на ЕК от НЗ е станало на следващата дата ,въззивникът счита за неправилен.На посочената в заповедта дата- 01.09.2020г.ищецът е бил на разположение по графика на дежурствата и от представения график е ясно отбелязана датата 01.09.2020г.и че същото продължава до сутринта в 7.30 часа на следващия ден,практически обаче се води в графика като дежурство на разположение на 01.09.2020г. Посочва се,че по делото не е било установено ,че експедирането е станало на 02.09.2020г.,както е приел решаващият съдебен състав.Прави се оплакване,че представените писмени доказателства от страна на ответника съдът е обсъдил и ценил селективно,а решаващият си извод е направил въз основа на показанията на св.Н.,на която също е било наложено дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата 1 дисциплина,който факт категорично влияе върху пристрастността на свидетелските показания,но въпреки това те са ценени от районния съд изцяло ,а показанията на другия свидетел не са обсъдени и ценени от съда.Прави довод,че изводът на съда,че ищецът не е бил запознат със заповедта на началника ОТК е погрешен,тъй като ищецът не е твърдял,че не е запознат с тази заповед,а в дадените обяснения по чл.193 КТ и в исковата молба е заявил,че липсва основание да изпълнява тази заповед.Въззивникът счита,че извършването на нарушението е категорично установено,включително и от признанията на ищеца в дадените обяснения,както и от свидетелските показания на св.Н..Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС и постановяване на въззивно решение,с което да се отхвърли предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника Т.Б.,който е депозирал в законоустановения срок писмен отговор чрез пълномощника си адв.Владикова.

Въззиваемият е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е изразил становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Изтъква се,че при възложената в съответствие със закона тежест на доказване с доклада на съда по делото,ответникът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сочената от него заповед,фактическите и правни основания,на които тя е издадена и изпълнението на законовите изисквания на чл.191-чл.195 КТ.Направен е анализ на съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и на представените по делото писмени доказателства,като се твърди,че сак от резерва е взет и експедиран от ищеца по спешност на 02.09.2020г.в 02.00 часа,а искането е постъпило в 01.00 часа и в този смисъл неоснователни са оплакванията,че изводите си съдът е изградил само върху показанията на св.Н..Въззиваемият сочи,че въззивникът е създал пречки за събирането на писменото доказателство -искане от клиничен лекар при УМБАЛ „Сърце и мозък“.Направен е анализ на доказателствата,събрани по делото и на нормативната уредба,като се прави довод,че заповедта на началника ОТХ няма белезите на документ,изходящ от работодателя,не представлява и вътрешноведомствен акт,вменяващ трудови задължения на работниците и служителите.Предвид горното,няма основание на ищеца да се вменява нарушение по чл.187 т.10 КТ ,още повече,без да е сведена до знанието на служителя,заповедта няма номер от изходящ регистър и достоверна дата на издаване.Изложени са пространни аргументи в подкрепа на тезата,че в медицинския стандарт по трансфузионна хематология липсва нормативна уредба относно реда за ползване на кръвни съставки от НЗ или резерв,като тя не може да се замести от заповед на началник ОТХ,а евентуално алгоритъм би могъл да създаде ръководителят на болницата.Позовава се на единствения такъв документ- Работен протокол в който е разписано в т.6.1 ,че спешните поръчки за кръв и кръвни съставки се изпълняват безотказно . Счита,че действията му като лекар са изцяло водени от целта да се опази живота и подобри здравето на пациента в спешно състояние,а обвиненията в процесната заповед са неоснователни.Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба -оставена без уважение като неоснователна.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът УМБАЛ- Бургас АД,редовно уведомен,се представлява от адв.Камбурова-Тунтева,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Б.,редовно уведомен,се явява лично и с адв.В.,която оспорва въззивната жалба,поддържа представения отговор.Не сочи нови

2 доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По съществото на спора и основателността на въззивната жалба БОС установи следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.357 ал.1 вр.с чл.188 т.1 КТ – трудов спор за отмяна на дисциплинарното наказание "забележка",наложено на ищеца със Заповед № V-нак.-7 от 03.11.2020г.на изпълнителния директор на "УМБАЛ Бургас" АД.

БРС е уважил предявения иск като е приел,че заповедта е незаконосъобразна,тъй като не е изпълнена процедурата по чл.193 ал.2 КТ за искане на обяснения от ищеца. Районният съд е констатирал,че с оспорената заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за това,че на 01.09.2020г.в нарушение на разпоредбите на Заповед от 09.07.2020г.е експедирал ЕК/еритроцитен концентрат/ от НЗ/неприкосновения запас/ без разрешение от началник ОТХ,негов заместник или директора на "УМБАЛ Бургас" АД,а представените доказателства по делото сочат,че д-р Б. е извършил експедиране на ЕК на 02.09.2020г. В тази връзка БРС е посочил,че дори да приеме,че със заповедта е наложено дисциплинарно наказание на ищеца за нарушение,извършено на 02.09.2020г.,то за такова нарушение не са му били поискани обяснения от работодателя ,тъй като ищецът е бил поканен да даде обяснения за нарушение,извършено на 01.09.2020г.

Относно индивидуализацията на нарушение на трудовата дисциплина е налице съдебна практика на ВКС,в която безпротиворечиво се приема,че дисциплинарното нарушение следва да бъде индивидуализирано ,като конкретно е посочено какво е извършил или не е извършил служителят,кога и къде го е извършил,по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши /вж.Решение №199 от 30.12.2008г.по гр.д. №4389/2008г.на Второ г.о.на ВКС,Решение №419 от 17.08.2010г.по гр.д. №575/2009г.на Четвърто г.о.на ВКС и др./.

Безпротиворечива е и съдебната практика по въпроса,че за да е изпълнено изискването на чл.193 ал.1 КТ,работодателят следва да ангажира доказателства,че е отправил покана до служителя да даде писмени обяснения относно извършването на нарушенията,за които впоследствие му е наложил оспореното дисциплинарно наказание.

От съдържанието на приетата като доказателство по делото покана по реда на чл.193 ал.1 КТ с изх.№11996 от 14.09.2020г.,на изпълнителния директор на УМБАЛ Бургас АД, отправена до ищеца д-р Т.Б. се установява,че работодателят е посочил,че я отправя до ищеца на основание рапорт от вх.№117727 от 08.09.2020г.на д-р Желязкова, началник ОТХ,в който са изложени твърдения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина- на 01.09.2020г.когато по график ищецът е бил на разположение заедно със ст.лаборант Н. е взет сак от НЗ, въпреки изрична Заповед от 09.07.2020г.,според която ЕК от НЗ се използва само с разрешение на началник ОТХ,негов заместник или директора на УМБАЛ Бургас АД.

От съдържанието на рапорта на д-р Желязкова,въз основа на който е инициирано дисциплинарното производство,посочен в поканата и в заповедта за налагане на дисципинарното наказание на ищеца се установява в пълна степен конкретиката на нарушението- посочено е,че то е извършено на нощно дежурство 01/02 септември 2020г.,с 3 дежурен екип ст.лаб.Нейчева и лекар на разположение- д-р Б.,осъществено е чрез вземане на сак ЕК А/-/ отр.,като в същото време е имало 12 ЕК О/-/ отр.,всеки от тях в края на срока си на годност ,без да бъде уведомена д-р Чалъкова,която в този момент е заместващ началник ОТХ и в нарушение на Заповед от 09.07.2020г. на началника на ОТХ.

От съдържанието на обясненията с вх.№12277 от 23.09.2020г., от д-р Б. до Изпълнителния директор на УМБАЛ Бургас АД се установява,че същите са представени „относно Рапорт с вх.№117727 от 08.09.2020г.на д-р Желязкова“,който факт обосновава извод,че ищецът се е запознал обстойно с рапорта и е дал подробни и аргументирани обяснения на работодателя си по твърденията в рапорта за допуснато от него нарушение на трудовата дисциплина.

Видно от съдържанието на оспорената заповед,работодателят е приел,че д-р Б. е представил обяснения в "посочения срок" ,в които се излагат доводи относно визираното в "горепосочения рапорт".Тъй като няма твърдения и доказателства ищецът да е давал други обяснения, освен тези от 23.09.2020г., въззивният съд приема,че ищецът ги е представил на работодателя си в изпълнение на поканата по чл.193 КТ,като очевидно се е запознал и със съдържанието на рапорта на началника ОТХ. В обясненията си д-р Б. е взел отношение по изложените в рапорта твърдения,включително и относно експедиране на ЕК от НЗ по време на нощно дежурство на 01/02.09.2020г. Предвид гореизложените факти,въззивният съд намира за основателно възражението на въззивника,че за ищеца е имало яснота за това,че работодателят му визира нарушение,извършено на 01.09.2020г.,имайки предвид времето,когато той е бил по график на разположение по дежурство,продължаващо след редовната му смяна на 01.09.2020г. до 07.30 часа сутринта на 02.09.2020г. Нарушението е описано в рапорта на д-р Желязкова и ищецът е дал обяснения по реда на чл.193 КТ именно за това единствено нарушение, за което впоследствие му е наложено оспореното наказание.

Предвид гореизложените факти,обсъдени в тяхната съвкупност,въззивният съд не споделя становището на БРС,че работодателят не е поискал от ищеца да даде обяснения по реда на чл.193 КТ за нарушение, извършено на 02.09.2020г.,което е предпоставка за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание на основание чл.193 ал.2 КТ.

С оспорената заповед работодателят е наложил на ищеца наказание "забележка" за извършено нарушение по чл.187 ал.1 т.10 КТ- неизпълнение на трудови задължения,предвидени в правилника за вътрешния трудов ред от КТ. Работодателят също така е приел,че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в неизпълнение на трудови задължения,предвидени в закон и други нормативни актовечл.187 ал.1 т.10 КТ и по-конкретно- нарушение на разпоредбите на Заповед от 09.07.2020г.

Вземането на сак с кръв от НЗ в нарушение на Заповед от 09.07.2020г.на началника на ОТХ е квалифицирано от работодателя като нарушение по чл.187 ал.1 т.10 КТ.Нормата предвижда няколко хипотези- неизпълнение на трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове ,в правилника за вътрешния трудов ред,колективен трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. Работодателят е приел,че с неизпълнението на разпоредбите на Заповед от 09.07.2020г.ищецът не е изпълнил трудови задължения,вменени му с нормативен акт /Заповед от 09.07.2020г./ и едновременно с това регламентирани в правилника за вътрешния трудов ред. Доколкото не са посочени конкретни нарушения на разпоредби от действащ Правилник за вътрешния трудов ред,съдът няма основание за извод,че неизпълнението на "разпоредби" от Заповедта от 09.07.2020г.представлява нарушение на Правилник за вътрешния трудов ред на болницата.

Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52a68c02-8826-4734-a6ae-883c635b8a99