Решение № 986 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330108742 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Ж. Р. К. против „Сити Кеш“ ООД. Твърди се, че на 15.02.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит. Твърди се, че с влязло в сила Решение от 07.11.2022 г. по ГД 3367/2022 г. съдът се е произнесъл за нищожността на процесния договор.

Твърди се, че ищецът изцяло заплаща на ответника следните суми 1000 лв. за главница, 159,15 лв. за лихва и 808,85 лв. за неустойка, като поради нищожността на договора, счита платените суми за лихва и неустойка за недължимо платени, поради което иска осъждане на ответника да ги плати на ищеца. Претендират се разноски.

Постъпил е и отговор на искова молба, с който се развиват доводи по същество защо договорът и посочените в него клаузи не са недействителни, иска се отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

За основателността на иска следва да са реализирани следните юридически факти – плащане на процесните суми от ищеца на ответника и липсата на основание за това.

Установява се от приложените по делото съдебно решение и 1 изпълнителен лист по гр.д. № 3367/2022г. на ПРС, че с влязло в сила решение от 07.22.2022г. съдът е признал процесния договор за потребителски кредит № ..15.02.2021г. за недействителен, като на 10.01.2023г. бил издаден и изпълнителен лист за присъдените с решението разноски. Настоящата искова молба за връщане на недължимо платени суми по същия договор е подадена на 15.06.2023г. Ответникът възразява, че между страните има 28 заведени дела, но посочва конкретно само 5 дела. Служебно известно е на съда, че сочените дела с № 3197/2022г.; 3094/2022г.; споменатото 3367/2022г., настоящото 8742/2023г. и 15446/2023г. касаят общо три различни договора за потребителски кредит, сключени между страните: договор за кредит № ....; процесния договор № ..и договор ..№ .....

Съгласно последно представената счетоводна справка от ответника по процесния договор са платени следните суми: 159,15 лв. за лихва и 808,85 лв. за неустойка.

От всичко изложено следва, че е осъществен фактическият състав на предявения иск. Установява се плащането на процесните суми, както и липсата на валидно правно основание за тяхното получаване от ответника, тъй като договорът за кредит е прогласен за недействителен с влязло в сила решение между страните.

Неоснователни са възраженията на ответника за отхвърляне на претенцията. Тези възражения касаят основание и размер на иска, които не се твърдят от ищеца и в тази връзка не са съответни на предмета на делото, който касае не само връщане на суми за неустойка, но и на суми, платени за лихва, и то в размер, различен от този, по който ответникът възразява.

Искът като изцяло основателен подлежи на уважаване и ответникът ще бъде осъден да плати като недължимо платени следните суми: 159,15 лв.платени за възнаградителна лихва и 808,85 лв. - платени за неустойка по недействителния договор. Тези суми ще се присъдят ведно със законната лихва като законна последица от уважаването на иска.

При този изход на делото, право на разноски има ищецът. В тази връзка ответникът възразява за злоупотреба с право, като твърди, че всеки следващ договор, сключен между страните, е бил с цел изплащане на предходния. От установените по-горе факти може да се направи извод за 3 различни договори между страните, сключени през 2 месеца между първия и втория договор и през 6 месеца,между втория и третия договор. Само от това обстоятелство не може да се направи извод, че е налице злоупотреба с право и че договорите са сключени единствено с цел да се прогласят впоследствие за нищожни.

Ответникът прави това оспорване едва преди последното съдебно заседание и на ангажира никакви доказателства в тази връзка. В същото време самият ответник е продължил да сключва с ищеца редица договори, с едни и същи пороци, водещи до недействителност на клаузите им или на целите договори, видно от крайните съдебни актове от цитираните от ответника дела. Самият ответник е можел да предяви твърдяната злоупотреба с права с иск за нищожност на процесния договор,но вместо това е събирал суми по него от ищеца. Въз основа на изложеното съдът счита, че не се установява със 2 сключването на трите цитирани договори между страните да е налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Ето защо при произнасяне по разноските съдът не следва да взима предвид останалите договори, извън процесния, по които има отделни произнасяния и по които ищецът не е длъжен да предяви обща претенция.

Що се отнася до възраженията за наличие на отделно дело относно нищожността на процесния договор, следва да се отбележи, че към началото на месец 01.2023г. е било факт влязлото в сила решение за нищожността на процесния договор, но ответникът не е върнал недължимо платените суми месеци наред, което наложило предявяването на настоящата искова молба през месец 06.2023г. Ето защо, съдът счита, че наличието на настоящото производство като отделно такова не се дължи на желанието на ищеца да кумулира разноски, а на бездействието на ответника да върне дължимите суми.

Неоснователни са и възраженията за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА. Настоящият състав застъпва становище, че предпоставките за това не подлежат на изследване от съда, тъй като дали загубилата процеса страна ще плати на другата страна вече платено адвокатско възнаграждение или на самия адвокат - хонорар по чл.38 от ЗА, е без значение, освен ако не се касае за злоупотреба с право. Такова обаче не се доказва от ответника – не се доказва такова намерение у ищеца, нито обективна липса на предпоставките по чл.38 от ЗА. Представените доказателства касаят предхождащ исковата молба с повече от 2 години период, поради което не могат да са основа за актуални изводи.

Ето защо при преценка разноските на ищеца, следва да се има предвид само конкретното дело. Сторени са разноски за държавна такса в размер на 50 лв., които следва да се присъдят в тежест на ответника. Относно адвокатския хонорар – иска се сумата в размер на 650 лв. – 400 лв. и още 250 лв. – минимално дължимото по Наредба № 1 за дело с материален интерес до 1000 лв. и три съдебни заседания. В случая са проведени 4 съдебни заседания, което определя общ минимален размер по Наредбата от 900 лв.Тези минимални размери не са задължителни за съда според практиката на СЕС, но следва да се имат предвид като ориентир.

В настоящия случай, делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Налице е влязло в сила съдебно решение за нищожността на процесния договор, а платените суми се установяват от представена от ответника справка. Тази особеност на процеса на доказване не определя хонорар в искания от ищеца размер. В същото време следва да има предвид, че са проведени не три, а 4 съдебни заседания, поради процесуално поведение на ответника. Същият в отговора на исковата молба навежда възражения, които нямат връзка с предявения иск. Указанията на съда от първото съдебно заседание са изпълнение в деня на следващото съдебно заседание и то след обявения му час, което е довело до отлагане на делото за трето заседание, а третото заседание е отложено, след като другата страна оспорва, че закъснялото становище на ответника по спорните факти касае друг договор.

Посоченото поведение на ответника е препятствало изясняване на спорните 3 факти в кратки срокове и е наложило ищецът да ангажира адвокатска защита за 4 съдебни заседания, макар същите да не се отличават със сложност и продължителност. Направено е и искане за съдебно-счетоводна експертиза и искане по чл.190 ГПК, като първото е оттеглено след представяне от ответника на справка за плащанията. Всичко изложено води до извода, че адвокатски хонорар в размер на 550 лв. отговаря на неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и на неговата съществена продължителност във времето, основана на процесуалното поведение на ответника по повод задължаването му да представи доказателства по реда на чл.190 ГПК.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ПЛАТИ на Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес ... по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следните суми, платени от Ж. К. в изпълнение на прогласения за недействителен със сила на пресъдено нещо Договор за потребителски кредит № .... сключен между страните, и получени от „Сити кеш“ ООД без основание, а именно: сумата от 159,15 лв., недължимо платена за възнаградителна лихва и сумата от 808,85 лв., недължимо платена за неустойка по недействителния договор, ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 15.06.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, ДА ПЛАТИ на Ж. Р.

К., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, ДА ПЛАТИ на а Г. Л.

М., БУЛСТАТ ..., вписан в АК Пловдив, с адрес ....., сумата от 550 лв. – адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4