Решение № 367 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500558 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от Община Пловдив, длъжник по изп.д.

№20267570400017 по описа на ЧСИ Ат. Атанасов, с район на действие ПОС, против Разпореждане за изменение на приетите разноски по делото от 12.02.2026г..

Жалбоподателят поддържа, че е изплатил доброволно дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, поради което и на взискателя се дължат разноски за процесуално представителство по изпънителното дело единствено за образуването му, но не и за водене на същото. Счита, че въпреки редуцирането на приетите разноски на 250€, същите се явяват прекомерни и дължимите разноски би следвало да бъдат определение на 102,26€. Позовава се на съдебна практика и на практиката на СЕС относно неприложимостта на Н№1/2004АВ. Моли приетите разноски да бъдат редуциран на 102,26€/ 200лв./.

Ответната страна взискател Х. С. С., чрез пълномощника си адв. Т. Т. оспорва жалбата. Сочи, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело, т.к. е изпълнил задължението си след образуването му.

Счита, че редуцираните разноски от съдебния изпълнител за заплатеното 1 възнаграждение е в минимален размер и е съобразено с материалния интерес по делото. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е неоснователна.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок , внесена е ДТ, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Приетите по изпълнителното дело разноски съставляват заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 250€, като същите са редуцирни по искане на длъжника поради прекомерност от 664,67€.

Изпълнителното производство е образувано от Хр. С. против Община Пловдив за събиране вземанията му по два изпълнителни листа са сумите 1045,35€ и 1022,58€ или общо 2067,93€. Взискателят е упълномощил адв. Т. и е договорил и изплатил възнаграждение в размер на 1300лв. /664,67€/. В молбата за образуване на изпълнителното е поискано и извършването на конкретно посочени изпълнителни действия.

По възражение за прекомерност от длъжника, който в срока за доброволно изпълнение е платил дълга, съдебният изпълнител е постановил обжалваното разпореждане с което намалява размера на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение от 664,67€ на 250€.

Съдът намира, че оплакването за прекомерност в подадената жалба е неоснователно. В случая е вярно, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че задължението е изпълнено в срока за доброволно изпълнение. При подаване на молбата за образуване на производството обаче, взискателят е нямало как да знае дали длъжникът ще изпълни в срока за доброволно изпълнение или не, като е наел адвокат да го представлява, а в молбата за образуване е посочил и действията по принудително изпълнение които желае да бъдат предприети. Така работата на пълномощника не се е изчерпвала единствено с написване на молба за образуване на изпълнително производство, за да се приеме тезата за дължимост единствено на разноски по образуването, но не и по водене на делото. Напротив – посочени са изпълнителни способи, които също са мотивирали длъжникът да изпълни задължението си. Така минималният 2 размер на дължимото възнаграждение за образуване и водене на изпълнително производство съобразно материалния интерес по делото е над 280€, а приетият от съдебният изпълнител е 250€, т.е. значително под минимумите , приемани от практиката на съдилищата.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане – правилно.

По изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане от 12.02.2026г., пост. по изп.д.

№20267570400017 по описа на ЧСИ Ат. Атанасов, с район на действие ПОС, в частта в която са редуцирани разноските на взискателя Х. С. С. от 664,67€ на 250€.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3