Решение № 17283 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17283 гр. С., 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110119331 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът С. Г. М., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 28.01.2021 г. в гр. С., след като оставил малолетната си дъщеря на училище в 09:00 часа, се отправил с автомобила си към магазин за фреш „В. Ц“, находящ се на ъгъла на ул. „Солунска“ 25 и бул. „Витоша“ № 28. След като паркирал автомобила си на ул. „Солунска“ № 25, тръгнал пеш към магазина, за да си закупи фреш и кафе. Твърди, че стъпвайки на пътното платно преди тротоара на ъгъла на магазина, левият му крак се подхлъзнал силно напред, при което с цялата си тежест паднал върху десния си глезен, като при падането изпитал силна болка в областта на десния крайник. Причина за настъпилия инцидент бил заледен участък по ул. „Солунска“, който не бил третиран с необходимите средства за разтопяване на леда. Свидетели на инцидента му помогнали да се изправи, като при опит да стъпи на крака си установил, че изпитва силна и нетърпима болка. След подаден сигнал по телефона на Спешна помощ от страна на един от свидетелите, ищецът бил откаран във Военномедицинска академия – С.. От направената рентгенова снимка се установило счупване в областта на глезена на десния крайник, като лекарите му препоръчали да постъпи за операция, доколкото не било сигурно, че счупването може да се възстанови с поставяне на гипс на десния му долен крайник. Мотивиран от обстоятелствата, че именно той поемал основните грижи за неработоспособната му съпруга и малолетната му дъщеря, с цел да избегне продължителен престой в болницата, взел решение да му бъде извършена гипсова имобилизация. След проведен контролен преглед на 08.02.2021 г. било взето решение да бъде опериран на 12.02.2021 г., доколкото фрактурата не зараствала 1 правилно и било наложително извършването на дефинитивна фиксация с DCP плака.

Твърди, че след изписване от болницата, следоперативното възстановяване провеждал при режим на домашно лечение, като в продължение на два месеца изпитвал затруднения при стъпване и придвижване, които осъществявал с помощта на патерици. Счита, че поддръжката на пътното платно и тротоарите е задължение на ответника, доколкото същите се явяват публична общинска собственост. Твърди, че бездействието на натоварените със стопанисването на пътното платно лица от С.О. е станало повод за настъпването на инцидента, в резултат на който била засегната телесната му неприкосновеност. Във връзка с настъпилото увреждане изпитвал продължителна силна болка и страдания, които предизвиквали както нарушения в съня му, така и множество неудобства свързани с осъществяването на нормалните ежедневни дейности. Освен физическите страдания изпитвал страх и безпокойство, както и дискомфорт от ограничаването на възможността му да се обслужва сам, без чужда помощ. След инцидента, поради трудностите при придвижване и страха от настъпването на ново травматично увреждане, бил принуден да ограничи социалните си и професионални контакти за период от над шест месеца. Освен претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, навежда доводи и за претърпени имуществени вреди, свързани със заплащането на медицински консумативи на 16.02.2021 г. във връзка с проведеното лечение във Военномедицинска академия. Твърди, че стопанисването на общинските пътища е задължение на С.О., поради което следва да бъде ангажирана обезпечително – гаранционната й отговорност във връзка с бездействието на лицата, натоварени с поддръжката на пътната инфраструктура. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди на стойност 12 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.04.2023 г. до окончателното погасяване на претенцията, както и лихва за забава върху посоченото вземане на стойност 2660 лв., дължима за периода от датата на увреждането - 28.01.2021 г. до 10.04.2023 г. Претендира и осъждането на ответника за сумата от 1260 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 11.04.2023 г. до погасяване на вземането. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.О., чрез юрк. Т., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не били реализирани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на натоварените с поддръжката на пътната мрежа лица, както и причинно – следствената връзка между поведението на изпълнителите на възложената работа и настъпилите вреди. Сочи, че С.О. е възложила изпълнението по поддръжка и почистване на улици и места за обществено ползване на консорциум „ФИРМА“ ДЗЗД. Твърди, че на датата на процесното събитие не са били налице обстоятелства, които да създават предпоставки за заледяване на пътното платно на посочения от ищеца участък, поради което след почистване от снега не били извършени други обработки против заледяване. Счита, че в продължение на няколко последователни дни пътното платно, на което е настъпило процесното събитие било непрекъснато третирано 2 против заледяване, поради което оспорва фактическите твърдения на ищеца относно наличието на заледен участък. Навежда доводи относно съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, доколкото същият не е положил дължимата грижа и внимание при придвижване, с което да гарантира личната си безопасност. Намира описаните от ищеца претърпени болки и страдания за силно преувеличени и несъответстващи на действителното фактическо положение. Счита, че с отказа си да му бъде извършена своевременна оперативна намеса ищецът е усложнил процеса по възстановяване на увреждането. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, при уважаване на предявените искови претенции, моли съда да намали претендираното обезщетение като прекомерно завишено. Релевира възражение относно допринасянето на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради което счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено при съобразяване на степента на съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Т. Г. и М.А.К.-М.а, които при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични, обективни – тъй като са изградени на преките им възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 28.01.2021 г., след 09:00 ч., при придвижване по пътното платно в гр. С. преди тротоара на ъгъла на ул. „Солунска“ № 25 и бул. „Витоша“ № 28, ищецът С. Г. М. се подхлъзнал на заледен участък и паднал на земята, в резултат на което получил следното увреждане: счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на глезенната става (фибуларен малеол) – трайно затрудняване движението на долния десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, от което търпял силни болки и страдания, придвижването му било затруднено около 3 месеца, наложило се да ползва помощ за ежедневното си обслужване от съпругата му, която е със 100% трайно намалена работоспособност, изпитвал отшумяващи болки в крака около една година след инцидента, като възстановителният период, в т. ч. рехабилитационният, продължил около 3 месеца; на 12.02.2021 г. било проведено оперативно лечение на ищеца, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове.

От показанията на свидетеля К.Т. Г. – очевидец на процесния инцидент, се установява правнорелевантният факт, че към момента на настъпване на инцидента процесният пътен участък е бил заледен, като ищецът е паднал на земята именно вследствие на подхлъзване от леда на пътното платно.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18. XI. 1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30. X. 1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 3 от 28. XII. 1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни (по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя). Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за пътищата (ППЗП).

Разпечатката съдържа 16 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52a5418f-c25e-4f79-82a8-05c71f0fd797