Решение № 1601 от 25.11.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Русе, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520105179 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС.

Ищците Т. А. Й. и И. А. И. твърдят, че в качеството си на наследници на А. И. С., бивш жител на с.Р., починал на 13.12.2014 г., притежават по наследство и давностно владение следния недвижим имот, намиращ се в село Р., община С.П., област Р., ***, представляващ празно дворно място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., одобрени със заповед № РД18-36/10.07.2007 г., с площ 700 кв.м., номер по предходен план УПИ XVIII, кв. 86 по плана на село Р., при граници: ***, ***, *** и

***, а по акт № 17/21.04.1956 г. на Общински народен съвет С.П., представляващ незастроено дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо парцел XVIII от кв. 86 по плана на село Р., при съседи: улица отдвете страни, Т.Г.Н..

Твърдят още, че на 14.11.1908 г. прадядо им А. М.М. е придобил следния недвижим имот: една едноетажна къща и градина от около три декара, намиращи се в село Р., при съседи: Г.А., И. С., А. Н. /съгласно Определение № 1850 на Русенски окръжен съд, с което била потвърдена извършената по изпълнително дело № 803/1908 продажба/. С Публично нотариално завещание № 112 от 29.05.1950 г., регистър № 1176, нот. дело № 1176 от 1950 г., А. М.М. завещал на зет си И. С. К., дядо на ищците и на внука си А. И. С., техен баща, ½ идеална част от дворно място от около 2000 кв.м., съставляващо парцел Х-396, кв.33, заедно с намиращите се в него постройки, намиращо се в село Р., при съседи: Т. Т. Н., Г. Т.ов Г. и от двете страни улици. С нот.

1 акт № 192, том 2, дело 1348/09.05.1983 г. на нотариус при РС-Русе Цвятко Миланов, А.

И. С. и И. С. К. били признати за собственици по давностно владение и публично нотариално завещание, при равни права, на недвижим имот, намиращ се в с. Р., Дворно място от 2540 кв.м., от които 700 кв.м. одържавени, или дворно място от 1840 кв.м., със застроените в него две жилища – масивно жилище от 70 кв.м. и второ полумасивно жилище, гараж, дам, плевня и царк и хамбар, който имот образува пл.№ 493, кв. 86 по плана на селото, при съседи: от две страни улици, наследници на Т. Г. и А. Т.ов Г..

С нот. акт за покупко-продажба № 87, том 4, дело № 1349/09.05.1983 г. на Цвятко Миланов, нотариус при Русенски районен съд, И. С. К. продал на сина си А. И.

С. своята 1/2 идеална част от съсобствения им недвижим имот, като баща им А. И. С. станал изключителен собственик на имота. През 1953 г. част от описания имот в размер на 700 кв.м. бил одържавен на основание чл.20 от НДВ /съгласно акт № 17/21.04.1956 г. на Общински народен съвет С.П.. Въпреки отбелязаното одържавяване и съставеният през 1956 г. акт за държавна собственост за имота, от закупуването му през 1908 г. и до днес същият се владеел само от техните наследодатели и след тяхната смърт от тях. През цялото време владението им и това на праводателите им било явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Винаги били смятали, че това е техен имот, така го владяли и стопанисвали, продължавали и към настоящия момент.

При справка в сайта на Община С.П., Регистър публична и частна собственост, им станало известно, че за имота бил издаден Акт за общинска собственост № 3979/12.09.2022 г. М.юни 2024 г. ищците подали искане до Община С.П. за отписване на имота от актовите книги на общината, но получили отговор, че не са налице основания за отписването му. Не разполагали с документ за собственост за описания имот, а позицията на Община С.П. обуславяла интереса им за предявяване на настоящия иск. Ищците придобили собствеността въз основа на давностно владение и наследство, поради обстоятелството, че техният наследодател и те са го владяли явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого много повече от десет години.

Винаги били смятали, че това е техен имот, така са го владяли и стопанисвали и продължават и към момента на подаване на настоящата искова молба.

С оглед изложеното, молят да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Сливо поле, че Т. А. Й. и И. А. И.о са собственици по наследство и давностно владение на описания недвижим имот.

В отговора на исковата молба ответникът Община С.П. навежда твърдения, че в досието на имота има приложени документи, предоставени им от областна администрация при деактуване на имота, от които се установявало, че гореописания имот преди да премине в собственост на община С.П. е бил държавна собственост. Със заповед № 5-95-00-4431/11.08.2022 г. на Областния управител на Област Русе имотът 2 бил отписан от актовите книги за имотите- държавна собственост и преминал в собственост на община С.П.. Въз основа на тези документи общината е изготвила акт за частна общинска собственост № 3979/ 12.09.2022 г. От приложените документи, като доказателство на твърденията за придобИ.е на имота на основание давностно владение, можело да се направи извод, че предявеният иск е допустим и основателен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Представените удостоверения за наследници №№ 50 и 51/03.06.2024 г., изд. от Община С.П., обл.Р., установяват, че Т. А. Й. и И. А. И. са наследници на А. И. С., б.ж. на с.Р., починал на 13.12.2014 г. и на Ц.А. С.а, б.ж. на с.Р., починала на 27.05.2003 г.

Представено е Определение № 1850/14.11.1908 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдена извършената по изпълнително дело № 803/1908 г. продажба в полза на А. М.М. /дядо на ищците/ на „една едноетажна къща и градина от около три декара, намиращи се в село Р., при съседи: Г.А., И. С., А. Н..

С Публично нотариално завещание № 112 от 29.05.1950 г., регистър № 1176, нот. дело № 1176 от 1950 г., А. М.М. завещава на зетя си И. С. К. /дядо на ищците/ и на внука си А. И. С. ½ идеална част от дворно място от около 2000 кв.м., съставляващо парцел Х-396, кв.33, заедно с намиращите се в него постройки, намиращо се в село Р., при съседи: Т. Т. Н., Г. Т.ов Г. и от двете страни улици.

С нот.акт № 192, том II, дело № 1348/09.05.1983 г. по описа на нотариус Цвятко Миланов при РС-Русев, А. И. С. и баща му И. С. К. са признати за собственици по давностно владение и публично нотариално завещание, при равни права, на недвижим имот, намиращ се в с. Р., Дворно място от 2540 кв.м., от които 700 кв.м. одържавени, или дворно място от 1840 кв.м., със застроените в него две жилища – масивно жилище от 70 кв.м. и второ полумасивно жилище, гараж, дам, плевня и царк и хамбар, който имот образува пл.№ 493, кв. 86 по плана на селото, при съседи: от две страни улици, наследници на Т. Г. и А. Т.ов Г..

Впоследствие, с нот.акт № 87, том IV, дело № 1349/09.05.1983 г. по описа на Цвятко Миланов, нотариус при Русенски районен съд, А. И. С. купува от баща си И. С.

К. притежаваната от последния 1/2 ид.част от съсобствения им недвижим имот.

На основание чл.20 от Наредбата за държавните вземания и акт № 878/23.03.1953 г. е издаден Акт за държавна собственост № 17/21.04.1956 г. на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, съставляващо парцел XVIII – общ от 700 кв.м. в кв.86 по плана на с.Р..

На 12.09.2022 г., на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС, във вр.с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС и Заповед № 5-95-00-441/11.08.2022 г. на Областния управител на Област Русе за отписване от актовите книги на имотите-държавна 3 собственост, за процесния имот, представляващ „Празно дворно място с площ 759 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Р.“, е съставен Акт за частна общинска собственост № 3979.

Разпитаните по делото свидетели Р.Б. и М.М. са категорични, че процесният имот представлява празно дворно място, част от двора на ищците и винаги е бил владян само от тях, а преди това и от техните праводатели. Същият имот е бил одържавен за неплатени данъци, но никога не е отделян с вътрешна ограда от останалата част от имота на ищците. Повече от 15 години това място се е отдавало под наем на техен съсед, който имал там оранжерия, а от миналата година било наето от други хора, които отглеждали в него тикви. Никога това място не е било необработваемо и никой не е имал претенции към него. Празната част е на ъгъл, това е лицето на имота, а във вътрешността има жилищна част, собственост на ищците.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищците по настоящото дело твърдят, че са станали собственици на празно дворно място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., одобрени със заповед № РД-18-36/10.07.2007 г., с площ 700 кв.м., номер по предходен план УПИ XVIII, кв. 86 по плана на село Р., при граници: ***, ***,

*** и ***, на основание давностно владение и наследство, т.е. към владението на своите праводатели присъединяват и своето владение.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобИ.ето по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено такова, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.;

Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.). За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период подълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за 4 признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобИ.ето на собствеността.

В настоящия случай се установи, че процесният имот е бил част от имота на прадядото на ищците, който е обособен в самостоятелен такъв, за да бъде одържавен за неплатени данъци. Въпреки, че се е водил „държавен имот“ от 1953 г., той никога не е бил отделян по някакъв начин от имота на наследодателите на ищците – техните баба и дядо, а след това и родителите им. През цялото това време мястото е обработвано от тях като свое, като е отдавано под наем на съседи.

За да се превърнат във владелци на имота и съответно след изтичане на давностния срок да станат негови собственици, и щ ц и т е следва да отблъснат владението на действителния собственик, т.е те следва да доведат до знанието му намерението си да своят имота и да отказват да го допускат до този имот.

Дворното място, предмет на настоящия спор, до 2022 г. е било държавна собственост, а след това за него е издаден акт за общинска собственост. Въпреки това, както беше посочено и по-горе, в нито един момент от неговото одържавяване до сега нито Държавата, нито Община С.П. са се интересували и стопанисвали имота по някакъв начин. Напротив, на практика то е било обработвано и ползвано като част от дворното място на ищците, придобито по наследство от техните баща и дядо.

В ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., е обнародван Закон за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС), в чийто параграф първи е посочено, че за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., се спира давността за придобИ.е на държавни и общински имоти. Той влиза в сила от 01.06.2006 г., а спирането на придобивната давност е постановено, считано от 31 май 2006 г. Впоследствие срокът на забраната (мораториума) за придобИ.е по давност на имоти – собственост на държавата или на общините, е удължаван многократно. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д.№ 16 от 2021 г. Конституционният съд отменя мораториума за придобИ.е по давност на държавни и общински имоти. Давността е била спряна от 31.05.2006 г. до отмяната на 08.03.2022 г.