Акт от 03.12.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.12.2019 год. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, ­І -ви въззивен граждански състав на 05.11.2019 година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. МАРТИНА КИРОВА

Секретар Л. Р. като разгледа докладваното от съдия М. Кирова възз.гр.д.№ 281/2019г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Г.Г., депозирана чрез пълномощника й - адв.П.М. ***, против Решение № 75/07.08.2019г. по гр.д.№ 80/2019г. по описа на РС-Елхово, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против И.Г.П. ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Анекс от 01.09.2016г., вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег. № 3151 от 13.09.2016г., акт № 9, т.ІV, към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-Елхово при ЕРС с вх.рег. № 4512 от 19.11.2013г., акт № 71, т.VІ, сключен между Г.И. П. в качеството му на арендодател и ответника И.Г.П. в качеството му на арендатор, поради противоречие със закона - нормата на чл.16, ал.1. изр.2 от ЗАЗ и накърняване на добрите нрави и е осъдена въззивницата да заплати на въззиваемия П. на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 500.00 лв.

С въззивната жалба на Г.Г.Г. решението на ЕРС се атакува изцяло с твърдения за неправилност и незаконосъобразност като постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Възведени са и доводи, че обжалваното решение е и необосновано, тъй като влиза в противоречие с установените по делото факти, събрания доказателствен материал и съдебната практика, включително и тази на РС-Елхово. В жалбата се излага, че неправилно РС-Елхово е приел, че процесният Анекс, касаещ изменение на срока по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗАЗ, е продължение на същия по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗАЗ. Твърди се, че в конкретния случай Анексът е сключен на 01.09.2016г. – три години след сключването на 11.11.2013г. на Договора за аренда и седем години преди изтичане на срока му на действие – 11.11.2023г., поради което не е налице продължаване срока на сключения Договор за аренда, тъй като е нарушен чл.18 ал.2 от ЗАЗ в частта досежно изискването за наличие на предложение и срок за отправяне на същото, каквото по делото липсва. Навяват се аргументи, че изменението на първоначално договорения срок на Договора от 10 стопански години на 20 стопански години с Анекса, е забранено с изричната разпоредба на чл.16 ал.1 изр.2-ро от ЗАЗ, с оглед на което така договореното в Анекса изменение в тази част, се явява нищожно по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД – поради противоречие с императивна норма на закона. Въззивницата в жалбата си акцентира и на това, че районният съд неправилно е приел, че със сключването на процесния Анекс от 01.09.2016г. към Договора за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-Елхово при ЕРС с вх.рег. № 4512 от 19.11.2013г., не е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните по тези договорни правоотношения, което да обосновава извод за противоречие на Анекса с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. В тази насока се излагат аргументи, че решаващият първоинстанционен съд не е съобразил недобросъвестното поведение на ответника И.Г.П., който действащ както лично за себе си, така и като пълномощник на арендодателя, негов баща - Г.И. П.

/починал/, знаейки, че има висящо производство за съдебна делба /гр.д.№495/2015г. по описа на РС-Елхово/ по отношение на същите земед.недв.имоти и че арендодателя Г.П. притежава само 30/108 ид/ч. от зем.земи, сключвайки Анекса, е действал целенасочено и умишлено, накърнявайки имуществените интереси на въззивницата, променяйки и договаряйки нов максимално дълъг срок на Договора за аренда, и намалявайки арендното плащане във вреда и с единствената цел да набави облага за себе си. Иска се отмяна изцяло на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове да бъдат уважени. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от И.Г.П., чрез пълномощника му - адв.И.Ч. ***, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Елхово е законосъобразно, обосновано и правилно. В отговора си въззиваемия е изложил подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата, позовавайки се както на приложимите норми на специалния ЗАЗ, така и на доказателствената съвкупност и съдебната практика. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

В с.з. въззивницата - Г.Г.Г., редовно призована, не се явява. Жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивницата – адв.П.М., по изложените в същата съображения и се заявява оспорване на отговора на насрещната страна.

Въззиваемият

И.Г.П., редовно призован, не се явява в с.з. Чрез депозирано писмено становище от процесуалния му представител, адв.И.Ч., се заявява поддържане на депозирания писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна по изложените в същия съображения и доводи и с направеното с него искане. Оспорва се изцяло въззивната жалба на въззивницата като неоснователна. Заявена е претенция за разноски пред настоящата въззивна инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС-Елхово е образувано въз основа на искова молба, предявена от Г.Г.Г., с посочен съдебен адрес чрез пълномощника – адв.П.М. ***, против Г. И. П. и И.Г.П.,***, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на Анекс от 01.09.2016г., вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег. № 3151 от 13.09.2016г., акт № 9, т.ІV, към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-Елхово при ЕРС с вх.рег. № 4512 от 19.11.2013г., акт

№ 71, т.VІ, сключен между Г.И.

П. в качеството му на арендодател и ответника И.Г.П. в качеството му на арендатор, по отношение само на два земеделски имота, поради противоречие със закона - нормата на чл. 16, ал. 1. изр.2 от ЗАЗ и накърняване на добрите нрави.

Предвид на това, че в хода на връчване на исковата молба ведно с приложенията, по реда и при условията на чл.131 от ГПК на ответника Г. И.

П., е било установено, че същият е починал на ******., с влязло в сила Определение №386/13.03.2019г., постановено по първоинстанционното гр.д.№80/2019г. по описа на ЕРС, на основание чл.130 вр.с чл.129 ал.4 от ГПК е върната обратно подадената от ищцата Г. иск.молба в частта й относно предявените искови претенции против ответника Г. П., поради недопустимост предвид настъпилата смърт на този ответник преди подаването на иск.молба в съда и е прекратено производството в тази му част.

С отговора на исковата молба ответникът И.Г.П., чрез редовно упълномощеният адв. И.Ч., е оспорил иска по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД с доводите, че процесният Анекс от 01.09.2016г., в частта му, с която срокът на договора за аренда от 2013г. е удължен до 11.11.2036г., както и е изменено арендното плащане, не представлява изменение на същия по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а е продължаване на арендния договор по смисъла на чл.18 от ЗАЗ, в която хипотеза е неприложима забраната по чл.16, ал.1, изр.2 от ЗАЗ. По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД ответникът оспорва основателността му, навявайки доводи, че с процесният Договор и Анекс към него не са нарушени принципите на равнопоставеност, справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, както и не е налице предоставяне на възможност по отношение на един от съсобствениците за несправедливо облагодетелстване.

Пред настоящата въззивна инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

Фактическата обстановка по делото не е спорна и същата според състава на въззивния съд, правилно и всеобхватно е изложена от първостепенния съд въз основа на анализ на доказателствата, относими към процесуално заявеното от страните поведение, които обосновават следното:

Не е спорно между страните, че ищцата Г. Г.Г., Г. И.

П. /баща на ответника/, починал на *******., заедно с трети неучастващи по делото лица, са били съсобственици на процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, а именно: 1.

Нива с площ от 38.366 дка, находяща се в местността „Брястов дол”, десета категория, представляваща имот № 023008 и 2. Пасище с площ от 12.874 дка, находящо се в местността „Мокро Белиме”, шеста категория, представляващо имот № 046028, които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. М. К., б.ж. на с.Р., починал на *****.

С Договор за аренда на земеделска земя от 11.11.2013г., с нот.заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията - гр.Елхово с вх.рег. № 4512/19.11. 2013г., Г. И. П., в качеството му на арендодател, е предоставил на ответника И.Г.П. като арендатор, за временно възмездно ползване всички възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. М. К. земед. земи, вкл. и процесните описани по-горе два земед. имота, като страните са уговорили срокът на действие на договора да е 10 стопански години, считано от 11.11.2013г., а арендното плащане да е в размер на 45 кг на декар или паричната им равностойност по пазарни цени за съответната година.

Не е спорно, че впоследствие на 01.09.2016 година страните по Договора за аренда от 2013г. - Г.И. П. /починал/ и ответника

И.Г.П., са подписали Анекс към цитирания Договор за аренда на земеделска земя, който също е с нот.заверка на подписите от 12.09.2016г. и е вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег. № 3151 от 13.09.2016г., акт № 9, т.ІV. С този Анекс арендодателят Г.

П. и арендатора И.П. са постигнали съгласие срокът на предоставените земи да се промени вместо за 10 стоп.години – до 11.11.2023г. - да бъде прието, че е сключен за срок до 11.11.2036 година и е изменен размера на арендното плащане от 45 кг. на 10 кг. зърно на декар годишно или паричната им равностойност, като плащането се извършва само за обработваемите земед. земи, предмет на Договора.

Безспорно е, че с

Решение № 82 от 14.08.2018г., постановено по гр.д. № 495/15г. по описа на ЕРС, земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. М. К., са поделени между съсобствениците и при тази съдебна делба ищцата Г.Г. е получила в собствен дял описаните в петитумната част на исковата молба процесни два земед. имота, находящи се в землището на с. Раздел, които са подробно индивидуализирани по плана за земеразделяне на с.Раздел и по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-1651/25.09.2018г. на ИД на АГКК.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, депозирана от въззивницата

- Г.Г.Г. - ищец по първоинстанционното производство, депозирана чрез пълномощника й по делото - адв.П.М. ***, е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото се пред ЕРС гр.д.№80/2019г. по описа на същия съд.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, следва да бъде потвърдено като правилно по следните съображения: