Решение № 4877 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4877 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20231100510137 по описа за 2023 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – "Софийска вода“ АД, срещу

Уведомление за разноски от 05.07.2023г. по изпълнително дело № 20238510401448 (което по същество представлявало постановление за разноски), с което ЧСИ, във връзка е подадено възражение по посоченото изпълнително дело, е отказал да намали таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и е отказал да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

- не бил издаден счетоводен документ;

- оспорва дължимостта на таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ; и навежда и други доводи.

Взискателите – „Д.А." ЕООД, ЕИК *******, и "Ф.С.Е.М." ЕООД , ЕИК *******, представлявани от Пълномощника си АД "М.Л.", БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес за съобщения: гр. София, ул. *******, чрез адв. М.Л. Л., считат, че жалбата е неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК Частен съдебен изпълнител М.П., per. № 851, Район на действие СГС, гр. София 1000, ул. *******, тел. +*******, факс +******* office@*******-bg.com, е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Жалбоподателят е легитимиран да оспорва пред съд разноските по изпълнителното 1 производство (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

Изпълнително дело № 20238510401448, по описа на ЧСИ М.П. е образувано срещу „Софийска вода“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2022г., издаден в полза на Л.Г.Ч. за сумата от 50 лева, представляваща съдебни разноски за държавна такса.

Кредиторът е прехвърлил поравно вземанията си в общ размер на 50 лева с договор за цесия от 25.07.2022г. на дружествата „Д.А." ЕООД и "Ф.С.Е.М." ЕООД, които са подали молба на 26.04.2023г. за образуване на изпълнителното дело и се легитимират като взискатели.

За цесията „Софийска вода“ АД е уведомена на 27.07.2022г.

Според ТР: "Д.А." ЕООД, ЕИК *******, БЪЛГАРИЯ, Област: Хасково, Община:

Хасково; Населено място: гр. Хасково, п.к. 6300, бул./ул. ул. ******* 2, ет. партер, Управители: Г.С.К. Същото се отнася (седалище и адрес на управление, както и представляващ) и до "Ф.С.Е.М." ЕООД, ЕИК *******.

По делото, макар и изрично да е поискано от частния жалбоподател (л. 19), няма представен счетоводен документ относно разноските по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ (в тази връзка и съдебна практика: Решение № 1957 от 19.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3994/2023 г.; Решение № 249 от 11.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 16043/2017 г.; Решение № 2618 от 19.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4346/2023 г.; Решение № 95 от 29.03.2023 г. на ОС Добрич по в. гр. д. № 132/2023 г.).

Така, тази такса не се дължи, а същото се отнася и до тази по т. 4. Съображения са изложени в Решение № 1957 от 19.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3994/2023 г., С Уведомлението от 13.01.2023 г. ЧСИ П. е приел за събиране и допълнителна такса в размер на 12 лв. (с ДДС) по т.

4 от ТТРЗЧСИ за връчване на уведомлението, с което е отказал да намали разноските на длъжника. Таксата е начислена незаконосъобразно. Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В случая уведомлението до длъжника не е изпратено по пощата, а е връчено по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на посочен от длъжника адрес на електронна поща, за което действие не следва да се приема, че се начислява и дължи такса. Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника. Несъстоятелни са и останалите доводи на ЧСИ. Връчването на акт на съда, респ. – на съдебния изпълнител на посочен от страната адрес на електронна поща не съставлява нито услуга по см. на чл. 143 от ЗЕС, нито електронна съобщителна услуга по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г., както поддържа ЧСИ П.. ЧСИ П. не е предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, нито лице, осъществяващо електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, поради което позоваването от него на разпоредбата на чл. 143 ЗЕС е несъстоятелно. Таксата по т. 4 е предвидена като проста/обикновена и съставлява възнаграждение за ЧСИ за извършените действия по изпращане по пощата на книжата (за труд и разходи) тогава, когато връчването не е част от самото изпълнително действие и не се осъществява пряко чрез служител на ЧСИ. Предвиждането отделно на такава такса може да се обоснове с възмездяване на евентуално направени разходи за създаване на копие на хартиения документ, който подлежи на връчване, разходи за създаване на пратката (напр. пощенски плик, лепило или други канцеларски материали), труд и т. н., без да е необходимо доказването на конкретно направени такива разходи и труд. Такива разходи, обаче, при връчването на посочена от страната електронна поща не се правят. С оглед на това връчването на акта на ЧСИ по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи. На последно място - таксата за връчване по пощата на книжа от ЧСИ е установена с тарифа, приета много преди измененията в ГПК, предвиждащи възможността за връчване на посочен от страната адрес на електронна поща, поради което 2 очевидно не обхваща действията по връчване на електронна поща. Към настоящия момент Тарифата към ЗЧСИ не предвижда такса за тези действия. Аналогично и Решение № 2807 от 31.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5351/2023 г., цитирано в обратния смисъл от ЧСИ (докладчикът и на двете решения е един и същ).

Настоящият състав споделя това виждане и с оглед нормите на т. 4 и т. 5 от Тарифата, от които може да се направи идентичен извод, че става въпрос за труд и покриване на реални разходи, а не за действие на ЧСИ, което се оценява. Доколкото може да се прецени по инициали, цитираната практика е постановена по отношение на този ЧСИ.

Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника. Несъстоятелни са и останалите доводи на ЧСИ.

От изложеното следва, че жалбата е основателна почти изцяло.

Съпровождащите се такси за издаване на изпълнителен лист са дължими Определение № 617 от 16.12.2013г. по ч.гр.д. № 6154/2013г., г.к., І г.о. на ВКС:

Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава - чл. 405, ал. 1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане, с което оставено без уважение искането на К. А. М. - К. за разноски по издаване на изпълнителния лист; също и вече цитираното Решение № 2618 от 19.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4346/2023 г. и Решение № 972 от 14.02.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 844/2018 г.

По същата причина са дължими и тези за банкови преводи. само за пълнота следва да се съобрази, че:

Цедирането на малка сума на две ЮЛ-а, с идентични адреси и представляващ няма друго логично обяснение освен мултиплициране на разноските. Това е хипотеза на злоупотреба – нарушение на чл. 3 от ГПК (до аналогични изводи е достигнато и в Решение № 3817 от 12.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7265/2023 г.).

В случая жалбоподателят не претендира разноски, а и се атакува акт на ЧСИ, който няма пряко отношение към взискателите (каквото всъщност е и тяхното становище /отговор на ЧЖ/).

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че по принцип не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително 3 производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Все пак, ако биха се дължели такива, то те щяха да се дължат основно от взискателите; в обратната хипотеза (отхвърляне на жалбата), с оглед констатираната злоупотреба, би следвало да се присъди само едно адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от "Софийска вода“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес па управление: гр. София, н.к. 1618, бул. “*******, Бизнес Център Иптернред Цар Борис, чрез Ст. мениджър Правен отдел М.Л.Л., тел. *******, електронен адрес:

*******@*******bg - длъжник по изпълнително дело № 20238510401448 н а Частен съдебен изпълнител М.П., per. № 851, Район на действие СГС, гр. София 1000, ул. *******, тел. +*******, факс +******* office@*******-bg.com, Постановление за разноски, изх. № 41375/05.07.2023г., с което са определени разноски по изпълнението в размер на 24 лева по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 12 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ, като оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата ù част относно сумата от 10,91 лева, държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банков превод.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4