Решение № 11013 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11013 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110125543 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД, ЕИК 202798047 срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, с която иска от съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1250 лв., частично от общо 25 000 лв., представляваща дължима цена за ползване на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв. 1, ***, за периода от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.05.2024 г., до окончателното й плащане.

Ищецът „ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД, ЕИК 202798047, твърди, че на 19.02.2015 г. между страните по делото бил подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № ***, съгласно който ищецът е следвало да изгради присъединителен топлопровод и абонатна станция, с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление, и битово горещо водоснабдяване Жилищната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

София, УПИ II-21, кв. 1, м. „***“, ***. Сочи, че след изграждане на съоръжението в срок, на ответника е предложено сключването на окончателен договор за присъединяване, но ответникът не е изпълнил задължението си да сключи такъв. Поддържа, че ответникът следва да му заплати обезщетение в размер на наемната цена за ползване на изграденото от ищеца съоръжение, считано от 21.04.2019 г., тъй като не е изкупил съоръжението в 3 годишен срок, считано от 21.04.2016 г. Излага, че ответникът има законоустановено задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са собственост на трети лица- без лиценз и право да извършват дейности в областта на енергетиката. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 137, ал. 2 ЗЕ за изплащане на цена за ползване, определена по 1 методиката на ДКЕВР съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски. С исковата молба ищецът е приложил множество писмени доказателства, които са допуснати и приети по делото, като относими и необходими за изясняване на релевантните за иска факти и обстоятелства. По искане на ищеца е допусната и прието в хода на съдебното дирене и заключение по съдебно-техническа експертиза по поставените в ИМ въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Е.И., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че ищецът няма правен интерес за завеждане на делото, доколкото материално легитимираните лица, които могат да претендират дължимата цена за ползване са единствено клиентите на топлинна енергия, какъвто ищецът не е. Счита, че от доказателствата по делото не се установява ищецът да е собственик на изграденото съоръжение. Оспорва ищецът да е изпращал покани, съдържащи дата, час и място на сключване на договора или неговата цена. Оспорва се да е налице необоснован отказ на ответника за изкупуване на присъединителния топлопровод.

Възразява срещу твърдението на ищеца, че следва да му заплаща наемна цена за ползването на процесното съоръжение. Моли за отхвърляне на исковата молба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът също е представил писмени доказателства, които са допуснати и приети по делото. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на СТЕ. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи договор за строителство, сключен между „ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД и „ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД, касаещ изграждането на „топлозахранване и абонатна станция“ за жилищна сграда на адрес в гр.

София, УПИ II-21, кв. 1, м. „***“, ***.

В съдебно заседание, страните се представляват от упълномощени адвокат за ищеца и юрисконсулт за ответника, като съответно поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. Въпреки приканването от съда за сключване на спогодба, такава до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция не е постигната. По искане на ищеца и по реда на чл.214 от ГПК съдът допусна увеличение в размер на иска до 14348,88 лв., която сума е окончателната претенция на ищеца спрямо ответника. Иска следва да се разгледа по същество.

Съдът като взе предвид доводите на страните и при съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, на осн. чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното:

Представен е договор № 423 от 21.12.2016 г. за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД, сключен между последното в качеството му на ТОПЛОПРЕНОСНО ПРЕДПРИЯТИЕ и „Шалев инвестмънтс Груп“ ООД в качеството на Клиент, съгласно който договор топлопреносното предприятие се е задължило да присъедини и обект – жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м.

„***“, ***. Топлопреносното предприятие се съгласило да присъедини освен гореописания обект, чрез присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, наричани общо „Енергийни обекти“

Съгласно чл.14 (1) от договора и на осн. чл. 137, ал.3 от ЗЕ Клиентът се задължил в 3годишен срок от подписване на договора да подаде заявление, ведно с необходимите документи до топлопреносното предприятие за прехвърляне на „Енергийните обекти“ – присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, като параметрите на прехвърлянето следва да се уговорят в отделен договор. Съгласно чл.14, ал.2 от договора, цената за прехвърлянето на енергийните обекти щяла да се определи по действащата в Топлопреносното предприятие Методика за оценка на енергийни обекти и ще се заплати в топлинна енергия.

До прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството-ответник, потребителят е 2 собственик на строежа.

От ангажираните от ищеца доказателства –Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 21.04.2016 г., Техническа документация на абонатна станция, гаранционна карта, Протокол № 218/02.11.2015 г. за 2-часова хидравлична проба на АС;

Фактура за доставка и монтаж на топлозахранване и АС на жилищната сграда, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м. „***“, ***, по която получател/възложител е ищцовото дружество, а изпълнител е „Топлоконтрол“ ООД; Протокол 1, обр.19 по количествена сметка за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР е сметка за разплащане на СМР по договор от 05.10.2015 г.; КСС към договора за доставка и монтаж на топлозахранване и АС, вкл. от приетия по делото Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на ответника № ***/19.02.2015 г., се установява безспорно, че изградените топлопровод и абонатна станция в сградата, са били присъединени към топлопреносната мрежа на град София и същите отговарят на техническите изисквания.

В представения КА за установяване годността за приемане на строеж „топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда с подземни гаражи“, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м. „*** III-*“, ***, в което като Възложители са посочени:

Столична община и ищеца по делото „Шалев Инвестмънтс груп“ ООД, а за строител – „Топлоконтрол“ ООД, в присъствието на представител на „Топлофикация София“ ЕАД, е удостоверено, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж, а абонатната станция за сградата е изпълнена в съответствие с основните технически изисквания към абонатни станции с топлоносител гореща вода на „Топлофикация София“ ЕАД.

По делото е прието решение № 158 от 31.01.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, от което се установява, че между страните по настоящото дело, в проведеното пред КЗК производство по преписка № КЗК0309/2017 г. е било постигнато споразумение, одобрено от КЗК, съгласно което „Топлофикация София“ ЕАД се задължила по т.1.7. да плаща наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с изключение на помещението за АС, по Методика, определена и приета от КЕВР, в зависимост от типа и мощността на съоръжението, когато сделката по изкупуване не е осъществена в законовия 3 –годишен срок или няма обоснован отказ, в срок от три месеца след покана от страна на собствениците. Определен бил 6 месечен срок за изпълнение на поетите от „Топлофикация София“ ЕАД задълженията по т.1, вкл. посоченото по – горе в т.1.7.

По делото не се твърди от нито една от страните, че сделка по изкупуването е била осъществена, като същевременно няма доказателства и за постановен от „Топлофикация София“ ЕАД обоснован отказ по смисъла на пар.4, ал.4 ЗЕ. От доказателствата по делото категорично се установява, че ищеца „Шалев Инвестмънтс Груп“ ООД се е легитимирал като собственик на абонатната станция и присъединителния топлопровод в сградата, изградена на горепосочения адрес и следователно има право да получава обезщетение /наем за ползването на собствените му съоръжения и АС, изградени в жилищната сграда на посочения адрес. В този смисъл възражението на ответника, че ищеца не е собственик на изградените съоръжения, не се доказва.

В отговора на исковата молба, ответника изрично признава, че в неговото деловодство е входирано заявление за прехвърляне на собствеността на енергийни обекти от страна на „Шалев Инвестмънтс груп“ ООД с рег. № И027/20.09.2019 г. и № СГ-1515/18.09.2019 г., с които заявления е стартирана процедура по изкупуване. Безспорно от тази дата до подаване на исковата молба в съда са изминали повече от три месеца, в рамките на които очевидно енергийните съоръжения не са били изкупени от ответното дружество. Следователно на ищеца се дължи наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с 3 изключение на помещението за АС, съобразно и с одобреното от КЗК споразумение.

Прието по делото е и заключение по съдебно-техническа експертиза, изпълнено от в.л.

Н. М., съгласно което сградата, в която са изградени процесните енергийни съоръжения и АС, е изградена от и със средства на ищцовото дружество, като е включена към централизираното топлоподаване на гр. София още през 01.2017 г., като въвеждането в експлоатация е извършено съгл. ЗУТ и норм. База, с участието на двете страни. Вещото лице е установило след преглед на представените по делото документи, че процесните съоръжения, т.нар. енергийни обекти са изградени от и със средства на ищеца, но се използва от ответника от м. 01.2017 г. Видно от заключението е, че за да определи цената за предоставен достъп до енергийните обекти на топлопреносното предприятие, вещото лице си е послужило с одобрената от ДКЕВР, с протоколно решение № 49/15.07.2004 г., т.2, Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения, в която е указана и начина на определяне на цените за предоставен достъп.

След съответните изчисления, подробно изложени в заключението на експертизата, вещото лице е заключило, че размерът на дължимата цена за ползване съоръженията за процесния период от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г. /т.е. за 5 години/ без ДДС възлиза на 14 348, 88 лв.

Заключението на СТЕ е прието без възражения от страните, като съдът го намира компетентно и обективно изготвено, с оглед на което го кредитира изцяло по поставените му въпроси.

Ищецът съобразявайки определената от вещото лице цена е увеличил исковата си претенция до размер от 14348,88 лв., претендирана за период на ползване на съоръженията му от ответника от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ - за заплащане на цена за ползване на енергийни съоръжения, изградени от ищеца, което по същество представлява обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на ищеца - собственик.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52a3a098-ab17-4383-ae8d-980f7bed51a2