Решение № 3955 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3955 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100501231 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 05. 11. 2021 год. по гр. д. 40082/2020 год. на СРС 128 състав, е отхвърлен искът на Д.Г. ООД срещу В. К. Б. з осъждането му да му заплати сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се, посочено, в публикация от 15. 07. 2020 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С въззивна жалба ищецът атакува решението като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалноправните норми и следва да бъде отменено.

Районният съдия неправилно и необосновано е отхвърлил иска, с мотива, че не са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като не се установява авторството на процесната публикация. Също така е приел, че дружеството не е успяло да докаже, че е претърпяло претендираните вреди.

От показанията на свидетеля В., които следва да се кредитират като логични и последователни, доказват безспорно, че са настъпили твърдените вреди, както и че това е вследствие на процесната публикация.

Досежно авторството на публикацията – следва да се приеме от съдържанието а цялата публикация, че именно ответникът е публикувал съответната публикация, тъй като същата съдържа твърдения, които не са могли да бъдат известни на други лица.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски съдебни и деловодни.

В писмен отговор ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна – решението е правилно и законосъобразно, в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Обективното материално право не допуска в полза на ЮЛ да възникне вземане за обезщетение за неимуществени вреди - константна практика на върховните съдилища на РБ във времето. В случай на приемане на обратното, то правилно е становището на съда, че по делото не се доказва по безспорен начин по основание и по размер 1 исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди.

Доказателствата по делото не доказват по неоспорим начин кумулативно предвидените предпоставки по чл. 45 ал.

1 ЗЗД. Показанията на свидетеля указват на много публикации в пресата и другите медии в определен период от време, изразявани от различни субекти относно факти и обстоятелства във връзка с ищеца. Поради това не е възможно установяването на конкретната причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди върху репутацията му, дължащи се именно на изявления на ответника.Не се установява по един безспорен начин самоличността на извършителя на противоправно деяние, нито, че тя безспорно съвпада с тази на ответника. Не се доказва безспорно и противоправно деяние от страна на ответника. Не е налице и настъпила вреда, нито е безспорно доказана причинно-следствена връзка с твърдяното противоправно поведение на ответника.По отношение на претендирания размер липсва конкретизация и съотнасяне на същия за неимуществени вреди към твърдяното противоправно поведение на ответника.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Постановено по реда на чл. 267 ГПК е разпореждане на съда, към мотивите на което се препраща с настоящите с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

Доказателствени искания пред въззивен съд страните нямат и не се представят нови доказателства.

В единственото публично съдебно заседание, редовно проведено, ищецът чрез адвокат П. заявява, че поддържа жалбата, оспорва отговора, няма доказателствени искания. По същество моли за отмяна на решението и осъждане на ответника да заплати претендираната сума за причинени неимуществени вреди на представляваното дружество ищец по съображения в жалбата. Претендира разноски, за което се представя списък с приложен договор за правна защита и съдействие.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна след обсъждане доводите на страните и обследване на събраните допуснати доказателства по делото :

Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбата е редовна – съдържа всички изискуеми се по закон реквизити за съдържание, съответно за приложения.

Разгледана по същество, преценява се да е неоснователна.

При неоснователна въззивна жалба, съдът следва да потвърди решението в обжалваната част, доколкото при служебната проверка се установи, то да е валидно, в обжалваната част – допустимо – а по отношение правилност, съдът е ограничен от посоченото с въззивната жалба, която като неоснователна не следва да се уважава, поради което решението с оглед повдигнатото оплакване с жалбата явява се да е правилно. При това положение по аргумент от чл. 271 ал. 1 ГПК въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава обжалваното решение в атакуваните въззивно части, като ползва и възможността, предоставена му от законодателя по смисъла на чл.

272 ГПК, като препраща към мотивите на СРС, които счита за свои и инкорпорира в настоящето решение, наред с това и следното :

Предявен е осъдителен иск от ищцовото дружество против ответника ФЛ, с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД.

Според Чл. 45. ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Искът е с цена 5000 лева, което предопределя положението, че решението е необжалваемо пред по-горна инстанция.

Съставът на чл. 45 ал. 1 ЗЗД е сложен фактически такъв – следва да са налице всички кумулативни и изискуеми се предпоставки, като при липсата само на една, съставът се явява незавършен и това води до неангажиране на отговорността на ответника към ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да докаже наличие на противоправно деяние – действие или бездействие от страна на ответника, настъпили от него вреди в личната сфера и/или патримониума на ищеца и наличие на пряка безспорна причинно-следствена връзка между деянието и претърпените вреди, както и размер на същите.

2

Събраните по делото доказателства удостоверяват приетата за безспорно установена фактическа обстановка по делото от районния съдия и към нея с оглед правната възможност, по арг. чл. 272 ГПК се препраща с настоящите – не е необходимо да се повтарят правилни и законосъобразни мотиви – същите са напълно достатъчни и водят до обосновани правни изводи, към които и настоящият въззивен съдебен състав се присъединява изцяло.

Районният съдия правилно и законосъобразно е отхвърлил претенцията на дружеството ищец срещу ответника ФЛ. Действията му са в съответствие с материалния и процесуалния закон, обосновани, правилно мотивирани.

Същите съответстват на приложимите норма на материалния закон – и на Конституцията на РБ, респективно КЗПЧОС.

В отговора на исковата молба оспорване, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи авторството на публикацията.

РЕШЕНИЕ № 94 ОТ 16.08.2022 Г. ПО ГР. Д. № 924/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПО ДЕЛОТО БЪДЕ УСТАНОВЕНО, ЧЕ ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ НА

ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ (ЕЛЕКТРОННИЯ САЙТ) Е БИЛА ИЗВЪРШВАНА ОТ ЕДНО ЕДИНСТВЕНО

ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО Е ЕДНОЛИЧЕН СОБСТВЕНИК И ЕДИНСТВЕН УПРАВИТЕЛ НА

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО, КОЕТО ИЗВЪРШВА ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ, ТОВА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ

Е РЕГИСТРИРАЛО ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ (ЕЛЕКТРОННИЯ САЙТ), ТО (ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ) Е И

ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ И Е ЕДИНСТВЕНО ЛИЦЕ, КОЕТО ИЗВЪРШВА

ДЕЙНОСТ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ, КОЕТО НЯМА ДРУГИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ И

ДРУГИ ЛИЦА НЕ СА АНГАЖИРАНИ В ИЗДАТЕЛСКАТА МУ ДЕЙНОСТ, СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ

ТОВА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ Е И АВТОР НА НЕПОДПИСАНИТЕ ОБИДНИ, КЛЕВЕТЯЩИ, ПОЗОРЯЩИ

СТАТИИ И ПУБЛИКАЦИИ В ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ.

Чл. 45 ЗЗД

Чл. 290 ГПК

В случая по аргумент за обратното, авторството на ответника не е доказано. Така е и с доказването на конкретни вреди – неосъществило се в процесния казус. Показанията на свидетеля са изолирани от останалия доказателствен материал и са недостатъчни за изграждане на безспорна цялостна фактическа обстановка, така както е приета и от двете съдебни инстанции.

Доколкото са спорни всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, следва оспорване и на размера на адекватно обезщетение за причинени при деянието неимуществени вреди на ищеца от страна на ответника.

Други оплаквания въззивната на ищеца жалба не съдържа, поради което и в условията на ограничен въззивен съдебен контрол и произнасяне на спора по същество, настоящият съдебен състав следва да потвърди решението в обжалваната част като правилно и постановено в съответствие чл. 45 ал. 1 ЗЗД като приложим материален закон.

Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и обсъждане на всички релевантни по спора доказателства във връзка с доводите на страните.

Изводите, направени от въззивната съдебна инстанция за неоснователност и недоказаност на исковата претенция изцяло съвпадат с изводите на първата съдебна инстанция, поради което настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение, жалбата на ищеца е неоснователна, и същото решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част, ведно с тази за разноските, като акцесория, като, с оглед изхода от въззивното производство, и доколкото разноски ищецът пред въззивен съд претендира, то съдът такива не следва му присъди и не го прави.

С отговора на въззивната жалба ответникът моли за присъждане на съдебно-деловодните раноски.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52a39332-aaf1-4aef-8655-6e1884ae2fe7