Решение № 260056 от 17.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 49/2021
- Вид
- Решение № 260056
- Подписан
- 17.05.2022
- В сила
- 03.07.2024
- Състав
- ТРИФОН ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 9 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 433, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3, предл. последно · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….. 17.05.2022 г. гр. С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.04
2022 година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 49 по описа за 2021 година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Б.А.Б. *** против ЗАД „А.Б.“ – гр.С. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и цена на исковете 252 280,25 лв.
Посочено е в исковата молба, че на 24.02.2017 г., на автомагистрала „Тракия“, в района на км. 199+950, област С.З., с посока на движение от гр. С. към гр. Б., настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което като пътник на задна седалка е пострадала ищцата Б.А.Б..
Виновният водач Р.Д.Д. управлявала след употреба на наркотично вещество лек автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с ДК номер *** - собственост на Д.Д.Д., нарушила правилата за движение по ЗДвП (чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2) и причинила по непредпазливост на Б.А.Б. следните телесни повреди, изразяващи се в: черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота (разкъсно-контузна рана на главата тип „скалп“, извънчерепен хематом в дясна теменнотилна област на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, масивни контузии на мозъка, мозъчен отток), парциален хипопитуитаризъм - хипотиреоидизъм (нарушена функция на хипофизата, трайно занижено генериране на хормоните FT-3 и FT-4 под относимите стойности, изискващо ежедневна, заместителна, медикаментозна
(хормонална) терапия), пълна загуба на обоняние, представляваща постоянно и доживотно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия на белите дробове, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, временна пареза на левия крак и лявата ръка, декубитални рани на главата (тилно, централно-ляво) и на дясната пета, смущения във вестибуларния апарат, временна посттравматична амнезия, придружена с конфабулации, контузия на лява глезенна става, вторична временна аменорея (липса на менструален цикъл).
Изложено е, че ПТП е посетено на място от служители на
ОД МВР - С.З. и по повод случая срещу виновния водач Р.Д.Д. е образувано досъдебно производство (ДП) № 1228 ЗМ - 53/2017 г. по описа на ОД МВР - С.З.. За деянието на Д. било наложено наказание от СтОС по чл. 343, ал. 3, предл. първо, хипотеза втора, и предл. второ, б.) „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б.) „б“ и б.) „в“ и ал. 4, във връзка с чл. 342, ал.
1 и чл. 54 от Наказателния кодекс, с присъда № 22/23.5.2019 г. по н. о. х. д. № 103 по описа на СтОС за 2019 г., влязла в законна сила на 08.06.2019 г.
Сочи се, че вследствие ПТП на ищцата била причинена многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в горепосочените травми, като тя, изпитвайки патологични нистагми, била приета в интензивното отделение на УМБАЛ „**“ АД - С.З., където била поставена в медикаментозна кома за 9 дни в периода 24.02.2017 г. - 04.3.2017 г. и на изкуствено дишане. След извеждането й от комата и по време на престоя й в отделението се установили парезата на лявата страна на тялото й, както и невъзможността й да стои седнала или права.
Около две седмици след ПТП пострадалата била преместена в клиниката по неврохирургия към същата болница, където започнало възстановяването й. На пострадалата, включително в периода на комата, с оглед предпазването й от усложнения и спасяването на живота й, били вливани антибиотици срещу инфектирането на травмираните бели дробове. Успоредно с приема им и като страничен ефект от интубирането и изкуственото обдишване пострадалата развила вентилационна пневмония, която се наложило да лекува допълнително с антибиотици.
Вследствие интензивния прием на антибиотици пострадалата развила и гъбична инфекция на кръвта, която се наложило да бъде лекувана в продължение на две седмици с медикаменти от Турция (същите в България не се предлагат). Около месец и половина след ПТП тя не могла да стои права или седнала като приблизително към края на март 2017 г. започнала в болницата да ползва инвалидна количка с помощта на близките си.
Ползването на инвалидната количка продължило още около един месец след изписването, като през този период с напредване на подобрението й пострадалата започнала да използва и проходилка. Към настоящия момент походката й се е подобрила, но не се е възстановила.
Заради продължителното обездвижване, предизвикано от
ПТП, пострадалата развила декубитални рани на главата и на дясната пета, диагностицирани през втората половина на март 2017 г. Декубиталната рана на главата й се образувала тилно и централно-ляво, тъй като поради мозъчната травма тилната дясна част на главата на пострадалата била зашита с 10 шева и било наложително позата на главата й в периода до заздравяването й в легнало положение да бъде трайно леко наляво. Проведеното за тях лечение отнело за двете декубитални рани: два месеца, считано от изписването, за раната на главата и пет месеца за раната на крака. Въпреки че декубиталната рана на главата била излекувана, поради дегенеративните процеси в тъканите, съпътстващи това състояние, зоната на главата на пострадалата, засегната от тази рана, загубила способност да израства косми завинаги. Въпреки че декубиталната рана на дясната пета била излекувана, зарасналото място останало леко деформирано (подуто и приличащо на белег от изгорено) завинаги.
През последната седмица на болничната рехабилитация се забелязали загубата на обонянието и притъпяването на вкуса, като последици от ПТП, настъпили с причиняването на травмите.
Пострадалата претърпяла и посттравматична (в ретроградна и антероградна прояви) амнезия, придружена с конфабулации, която продължила около два месеца след извеждането от комата и към настоящия момент е затихнала.
По време на престоя в болницата пострадалата била подложена на медикаментозна терапия от 28 медикамента, упоменати в епикризата. След провеждане на необходимото и наложително лечение след 40 дни от приемането й тя била изписана със следната диагноза: Contusio capitis, colii, thoracis abdomen et extremitates.
Oedema cerebri. V. L. C. regio pareto-occipitales dextri. Contusio cerebri.
Твърди се, че вследствие ПТП ищцата загубила менструалния си цикъл, респ. възможността й да зачева собствено поколение, от датата на ПТП до края на юни 2017 г. След тази пауза менструалният й цикъл се върнал в продължение на 4 месеца - до септември 2017 г., когато отново бил загубен в продължение на 32 месеца, като за първи път той се появил обратно през месец юни 2020 г. Въпреки появата си, менструалният цикъл на пострадалата останал нередовен (на 40-50 дни), нивата на хормона прогеетерон останали под относимите стойности, поради което същата се наблюдава за назначаване на стимулираща терапия. За този 32-месечен период менструалният цикъл на пострадалата е бил възможен единствено по изкуствен път, предизвикан медикаментозно (чрез медикаментите дуфастон и кломифен цитрат). Медицинското изследване на причините за изчезването на менструалния й цикъл ги свързва изцяло с изживения вследствие ПТП стрес, винаги влияещ и на нивото на хормоните, ангажирани в този процес, както и с мозъчната травма, претърпяна от нея.
След изписването от болницата (около юни 2017 г.) се установили и смущения във вестибуларния апарат на пострадалата в периодите, когато същата се налага да се придвижва през много тъмни или затъмнени пространства. Смущенията се изразявали в: дезориентираност, нарушения в равновесието, общо затруднение в придвижването, които били по-силни първоначално, а сега - по-леки, но присъстват и понастоящем.
Посочено е, че след изписването от болницата пострадалата за времето до подаването на настоящата искова молба се подложила на десетки изследвания, в това число рентгенови, кръвни, хормонални, ядрено-магнитни, ЕЕГ и др., трикратна рехабилитация (през 2017 г. и 2018 г.), предприела множество пътувания с подкрепата на близките си, включително материална. За оказването на медицинска помощ в УМБАЛ „**“ АД - С.З., както и за останалите дейности и продукти, пряко свързани с лечението й, Б.Б. заплатила с помощта на близките си 9 556,52 лв., за съпътстващите лечението й медицински услуги, изследвания и медикаменти, които разходи са извършени в указание на лекуващите лекари и се явяват претърпени от нея имуществени вреди.
Заявено е, че по своя медико - биологичен характер нанесените на ищцата увреждания са й причинили много сериозни физически болки и страдания, силен стрес и основателен страх за живота и здравето й, нарушения в съня, нарушения в походката, поради черепномозъчната травма и парезата, пожизнено загрозяване на главата и на десния крак.
Сочи се, че към момента ищцата се е стабилизирала, но продължава да изпитва дискомфорт всеки път, когато пътува с автомобил. Загубата на обонянието й пък води и ще води до нарушения в апетита с всички съпътстващи ги рискове за здравето й, докато е жива. Страхът, че менструалният й цикъл, а заедно с него и способността й да зачева собствено поколение, са били безвъзвратно загубени или биха могли отново да изчезнат, поради изживяната травма, я съпътства и ще я съпътства постоянно. Страхът й, че може никога да не проходи е бил съвсем оправдан при вида и използването на инвалидната количка в продължение на около два месеца. Походката й се възстановява изключително бавно и е нарушена понастоящем почти четири години след ПТП. Белезите от декубиталните рани ще загрозяват главата й и десния й крак за цял живот. Всички преживени травми ограничават пълноценния живот на ищцата във всяко отношение, а някои от тях ще го ограничават постоянно, напр. тя никога няма да спортува пълноценно, за нея е немислимо или почти немислимо да роди по естествен път и др. Сочи се, че това е извънредно обременително за психиката, на която и да било млада жена, за която е естествено присъщ стремежът да живее активен социален живот, пълноценен личен живот и да има свое поколение, а в конкретния случай тази съчетана обременителност придава особено тежък характер на случая на Б.Б..
Посочено е, че собственикът на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Джета“, с ДК номер *** Д.Д.Д., е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди, причинени на трети лица - по полица с период на покритие 26.07.2016 г. - 25.07.2017 г., издадена от ЗАД „А.Б.”. Виновният водач Р.Д.Д. е управлявала МПС на законно основание, поради което причинените от нея вреди, попадащи в обхвата на гражданската й отговорност, се покриват от застраховката. Противоправното й поведение, вината й и причинно-следствената връзка между поведението й и вредите, претърпени от ищцата, са установени с посочената по-горе влязла в сила присъда на ОС - С.З..
Б.Б. предявила претенцията си за имуществени и за неимуществени вреди пред застрахователя на 13.11.2017 г. и я допълнила с претенция, вх. № 200-00-2095/25.6.2020 г., в която посочила претенциите си за обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди за всяка от телесните повреди заедно със законната лихва върху тях, както и банковата си сметка. По искане на застрахователя, изх. № 310-01-6706/17.7.2020 г., била подадена допълнителна претенция, след което застрахователят на 27.10.2020 г. изплатил на пострадалата сумата 60 000,00 лв. (шестдесет хиляди лева), без да посочи за кое от претендиралите права (разноски, лихви или главница), подлежащи на обезщетение, се отнася изплатената сума. Впоследствие в изпълнение на указание с цел изплащане на обезщетение на имуществените вреди, изх. № 2-101-4101- 4149/26.10.2020 г., Б.Б. му представила в оригинал с допълнителна претенция, вх. № 1-101-4101-3008/03.12.2020 г., всички документи, касаещи разходите за претърпените от нея имуществени вреди, като към момента на подаването на исковата молба застрахователят на 26.01.2021 г. е изплатил сумата 2 597.88 лв., уточнявайки със свое писмо, изх.
№ 2-101-4101- 1227/01.02.2021 г., единствено, че става въпрос за застрахователно обезщетение за имуществени вреди, без да посочи за кое от претендираните права (разноски, лихви или главница), подлежащи на обезщетение, се отнася изплатената сума.