Решение № 440 от 13.07.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. гр. Хасково, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100466 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. М. и Д. М. - Управители, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 и чл.138, вр. чл.99 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр.**************. За претендираните суми е издадена заповед № 761 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2531 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че с Разпореждане № 174/25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 2531/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково, ГО, VII-ми състав, получено на 04.02.2022 г., е уведомен, че Заповед за изпълнение на парично задължение № 761/04.11.2021 г. е връчена на длъжника М. ИВ. П., с ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и в законоустановения срок упражнявал законовото си право да предяви иск, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника М. ИВ. П., че същият дължи на ищеца вземане, предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2531/2021 г. по описа на PC Хасково, ГП, VII-ми състав и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 761/04.11.2021 г.

Посочено е в исковата молба, че на 24.02.2017 година ответникът сключил Договор за 1 кредит № 832235 с Кредисимо, по силата на който получил сумата от 1065.85 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 154.65 лева в срок до 10.03.2018 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 832235 от 24.02.2017 г. по безспорен начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая, според ищеца, представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало 2 извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Според ищеца, ответникът сключил на 24.02.2017 година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника М. ИВ. П. за всички задължения на Длъжника по Договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На 24.02.2017 година Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Длъжника по Договора за кредит. Така Ай Тръст било изпълнило задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство.

Изложени са в исковата молба твърдения, че ответникът М. ИВ. П. не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на М. ИВ. П. по Договора за кредит на 18.02.2017 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл, 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст изпратило уведомление до М. ИВ. П., на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от отв. М. ИВ. П. на Кредисимо суми, както следва: 1. 1065.85 лева /главница/ по Договор за кредит; 2. 171.35 лева /договорна лихва/ за период 31.03.2017 г. до 28.02.2018 година; 3. 392.48 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. На 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 816.98 лева, ведно със сумата от 259.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът заявява, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към М. ИВ. П. по описания договор за потребителски кредит на цесионера и ищец 3 в настоящото производство „АПС Бета България” ЕООД като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 31.03.2021 г.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за Кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му, вкл. и към настоящия момент задължението все още не било погасено. Така следвало съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2531/2021 г., а именно сумата в общ размер на 2705.83 лв., формирана както следва: главница в размер на 1065.85 лв.; 816.98 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 171.35 лева за период от 31.03.2017 г. до 28.02.2021г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 392.48 лв. за период от 31.03.2017 г. до 23.02.2021 г.; 259.17 лева, дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендиралата сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от ответника М. ИВ. П. по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендиралата лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2705.83 лв., формирана както следва: главница в размер на 1065.85 лева и 816.98 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 171.35 лева за периода от 31.03.2017 г. до 28.02.2021, законна лихва за забава върху главницата в размер на 392.48 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 23.02.2021 г., 259.17 лева - законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

Посочва, че съдът бил сезиран за това, че ответникът е получил по договор за потребителски кредит № 832235, сключен на 24.02.2017 г. с „Кредисимо"ЕАД София, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст"ЕООД, вземането по който било прехвърлено от двете фирми на ищеца по силата на цесия от 02.03.2021 г., сумата в размер на 1065.85 лева главница, 816.98 лева главница по договор за 4 поръчителство, сумата от 171.35 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2017 г. до 28.02.2018 г., сумата от 392,48 лева лихва за забава от 31.03.2017 г. до 23.02.2021 г., сумата в размер на 259,17 лева лихва за забава за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.11.2021 г. до окончателното и изплащане.