Решение № 76 от 10.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100100950 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Галина Колева, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Шейново“ № 19 против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и актове на Прокуратурата на Република България, изразяващи се в неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по досъдебно производство № 1343/2015 година по описа на 01 РУМВР – Бургас, преписка 11125/2015 година по описа на РП – Бургас, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба да окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с незаконосъобразно воденото срещу него разследване и повдигнато обвинение.

Ищецът твърди, че на 13.11.2015 г., с прокурорско постановление е било образувано досъдебно производство № 1343/2015 г. по описа на 01. РУМВР – Бургас за това, че на 18.10.2015 г. в гр. Бургас, пред дискотека „Астория“ на ул. „Шейново“ № 3-5, чрез нанасяне на удари причинил на К.М.Б. средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК. Твърди се, че досъдебното производство продължило шест години, като на ищеца било 1 предявено обвинение на 19.04.2017 г. за извършено от него тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - чл. 131, ал. 1, т. 12, вр чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“ и извършена полицейска регистрация по реда на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Заявява се в исковата молба, че с определение по ЧНД № 4104/2019 г. на БРС, съдът констатирал забавено разследване, като дал конкретни указания на прокуратурата за приключването му. Независимо от това, в продължение на още две години е продължило разследването но случая, като с постановление от 10.06.2020 г. на прокурор при БРП на ищеца било предявено ново постановление за привличане в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С обвинителен акт от 29.03.2021 г., досъдебното производство било внесено в Районен съд Бургас, за което било образувано НОХД № 1762/2021 по описа на съда. Съдебното производство приключило с присъда № 54/15.04.2022 г. , с която Ч. бил признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения. Присъдата била потвърдена с решение № 123/13.05.2024 г. по ВНОХД № 618/2022 г. по описа на БОС.

Ищецът твърди, че в резултат на образуваното против него наказателно производство са настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер. В продължение на седем години той живеел в непрекъснат стрес, в засилена тревожност и безпокойство, страхувал се, че ще бъде осъден за деяние, което не е извършил. Наказателната репресия спрямо него се отразила негативно на отношенията му с близки и приятели, както и в трудовата му дейност. Поради тези събития заминал извън пределите на страната, тъй като изпитвал срам и неудобство от това, че е привлечен като обвиняем.

Излагат се подробни съображения за наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове. Твърди се, че от доказателствата по делото се налага извода, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него преследване за престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Заявява, че с поведението си не е допринесъл за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Позовава се на практиката на ВКС по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД като счита, че в случая справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди е 27 000 лева.

Навеждат се твърдения и за причинени имуществени вреди в размер на 1 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си лично и чрез упълномощен адвокат. Ангажира доказателства.

2

В дадения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, с който претенциите се оспорват по основание и размер.

Оспорват се твърденията на ищеца за претърпени от него вреди, които да са пряка и непосредствена последица от водното наказателно производство.

Сочи се, че спрямо ищеца досъдебното производство е продължило три години и единадесет месеца – срок, който с оглед на фактическата сложност на делото не е „неразумен“. Навеждат се и твърдения, че продължителността на съдебната фаза не е в зависимост и не се дължи на поведението на представители на прокуратурата, поради което от нея не може да се търси отговорност за цялата продължителност на наказателното производство.

Ответникът твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като ищецът не е претърпял реално вреди, които да са в непосредствена връзка с поведението на представители на прокуратурата, както и че претендирания размер недоказан. Подчертава се обстоятелството, че спрямо ищеца била взета най – леката мярка на процесуална принуда и реално правата му по никакъв начин не са били ограничени, както и че делото не е било медийно разгласено от представители на прокуратурата.

На следващо място ответникът сочи, че в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на претендираните от него вреди. Твърди се, че именно ищецът е нанесъл първия удар на пострадалия, като това негово неправомерно поведение е причина за образуваното наказателно преследване за нанесена телесна повреда на пострадалия. Заявява се, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица на причинно – следствен процес, чието начало е поставено от неправомерното поведение на ищеца. В тази връзка се навеждат твърдения, че са налице основанията за намаляване на претендираното обезщетение.

Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като се навеждат доводи за недостоверност на дата на представения от ищеца договор за правна помощ.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че срещу ищеца е имало образувано наказателно производство, по което е била привлечен в качеството на обвиняем и е бил признат за невиновен и оправдан с присъда №54/15.04.2022 год. по НОХД №1762/12 год. по описа на БРС, потвърдена с решение № 3

124/13.05.2024 год. по ВНОХД №618/22 год. по описа на БОС, неподлежащо на обжалване пред по-горна инстанция.

В резултат на безспорните факти, изложени по-горе, следва да се приеме, че се е осъществил фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените от Г. Ч. неимуществени и имуществени вреди от деликта.

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).

От фактическа страна е безспорно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 19.04.2017 г. по ДП№431-1343/2015 год. по описа на Първо РУ Бургас, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.първо, вр.чл.129 ал.1, вр. с ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 18.10.2015 год. в гр.Бургас, в съучастие като извършител заедно с други лица причинили на Кирил Б. средна телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. Процесуалните действия са извършени в присъствието на упълномощен адвокат – Мариана Димитрова, като на л.53, в том ІІ от досъдебното производство е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.04.2017 год. от кочан, с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв.

С постановление от 27.11.2018 год. на Адм.ръководител – Районен прокурор на РП Бургас е отменена взетата му мярка за неотклонение „подписка“.

На 05.04.2019 год. с протокол от същата дата разследването е предявено на обвиняемото лице Ч. и защитника адв.Димитрова.

С постановление от 10.06.2020 год. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129 ал.1, вр. с ал.2 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК в присъствието на защитника и е проведен разпит.

С постановление от 13.11.2020 год. на прокурор при РП Бургас наказателното производство е прекратено против обвиняемите по делото 4 лица, с изключение на ищеца и на К.К..

На 29.03.2021 год. в БРС е внесен обвинителен акт против ищеца и К., за престъпление по чл.129 ал.1, вр. с ал.2 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

По образуваното НОХД №1762/21 год. са проведени общо 10 открити съдебни заседания, две от които без участието на ищеца. В заседанията на 18.11.21 год. и 20.12.2021 год. не е бил даден ход поради неявяването на ищеца, като в първия случай той е изтъкнал като причина предстоящото раждане на детето му, а за второто не е бил редовно призован на адреса му в гр.Бургас. След постановяване на осъдителната присъда, делото е било пренесено пред погорната инстанция по протест на прокурора и жалба на частния обвинител. По ВНОХД №618/22 год. са били проведени общо пет открити заседания, като първото е без участието на ищеца поради нередовното му призоваване. С решение №124/13.05.2024 год. оправдателната присъда е потвърдена. По този начин, от момента на повдигане на обвинението, до окончателното оправдаване на ищеца, са изминали повече от 7 години.

Не може да се сподели защитното възражение на ответника, че досъдебната фаза е приключила в разумен срок (почти четири години), а за продължителността на съдебната фаза прокуратурата не отговоря. Установява се, че самото дело не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, която да оправдае разследване от близо четири години, а висящността на делото в съдебна фаза е функция от поддържаното от прокуратурата обвинение.

От свидетелските показания се установява, че обвинението повлияло силно негативно върху личността на ищеца, доброто му име, психиката му, неговата самооценка, възможностите му за реализация. Според св.П. – колега на ищеца, пред последните две години Ч. отсъствал от работа, на работа бил притеснен, разсеян и разконцентриран, а когато свидетелят го попитал за причината, ищецът му споделил, че е заради делото. Св.И., която съжителства в ищеца, изнася, че след като му повдигнали обвинение той бил много притеснен, разтревожен и не знаел какво да прави. Обвинението му попречило да учи, да се развива и да стане пожарникар. В заобикалящата го среда всички знаели, гледали на него като на престъпник и това го мотивирало да замине за чужбина. Ищецът се завърнал в България когато свидетелката забременяла с първото им дете, но по негова молба заживели в гр.Пловдив, а не в гр.Бургас, понеже той не искал да живее в града, където го мислят за престъпник.