Определение № 1092 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 01.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500795 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. С. К. чрез пълномощника й и неин баща С. Х. К. против Определение №71 от 04.02.2026г. на Окръжен съдВраца, постановено по в.ч.гр.д.№41/2026г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу Разпореждане № 84/06.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 633/2025г. на PC-Враца и е прекратено частното въззивно производство.

Жалбоподателят прави оплакване за нищожност на определението, тъй като същото било постановено в нарушение на чл.236,ал.3 ГПК - не съдържало подписите на членовете на съдебния състав.Поради това съдебният акт бил невалиден и съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Налице бил отказ на съда да уважи претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за ползването от бившия й съпруг на цялото жилище, което било СИО. Моли съда да обяви определението за невалидно, респ. да го отмени като постановено при съществени процесуални нарушения.

Софийският Апелативен съд, след като провери оплакванията в частните жалби във връзка със събраните доказателства и изискванията на закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт.

Съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Т.е., съдът следва да извърши 1 цялостна проверка за законосъобразността на обжалваното определение, като не е ограничен от посоченото в жалбата.

Основното оплакване в частната жалба всъщност касае валидността на обжалваното определение на ОС-Враца с твърдение, че същото е нищожно, тъй като не е подписано от съдебния състав съгласно изискването на чл.236,ал.3 ГПК.

Оплакването е неоснователно.

Видно от данните по приложеното в.ч.гр.д.№41/2026г. на ОС-Враца, към него е приложено заверено копие на съдебното определение, постановено по делото и обжалвано пред настоящата инстанция, като вярно с електронно подписания оригинал.

Съгласно разпоредбата на чл.102а,ал.1 от ГПК, Съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

Според ал.3, Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Според ал.4, издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

Изложеното сочи на извод, че съдът е издал обжалвания съдебен акт – определение №71 от 04.02.2026г. в електронна форма, подписвайки го от съдебния състав с квалифициран електронен подпис /КЕП/. Приложеният по делото акт, както и този, връчен на частния жалбоподател, е официален препис на електронния документ – определението на съда. Затова са неоснователни оплакванията, че определението не носи подписите на съдебния състав.Без подписите на състава деловодната електронна система на съдилищата ЕИСС не би могла да генерира копие на постановения съдебен акт.

Предвид изложеното, обжалваното определение е валидно постановено и не е нищожно.

Същото е правилно и съобразено със закона.

Видно от данните по делото, Врачанският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба на Е. С. К. чрез пълномощника й и неин баща С. Х. К. против Разпореждане № 84/06.01.2026 г. на PC-Враца, постановено по гр.д.№ 633/2025г., което са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности във въззивната жалба против първоинстанционното решение.

За да остави частната жалба без разглеждане и прекрати частното 2 въззивно производство, съдът е приел, че обжалваното разпореждане за даване на указания за отстраняване на нередовности не попада в приложното поле на чл.274,ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова не подлежи на самостоятелно обжалване.

Определението е правилно и съобразено със закона.

Според разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона.

С обжалваното пред въззивния съд – ОС-Враца разпореждане рег.№ 84/06.01.2026 год., Врачанският районен съд е дал указания на жалбоподателя Е. С.

К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност на въззивната жалба, като:

1. във въззивната жалба следва да бъдат посочени името и адреса на страната, която я подава;

2. представи четливо и пълно копие на пълномощното в полза на нейния баща С. К., в което да се вижда подписът й;

3. представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд - Враца държавна такса в размер на 95 лева /или 48,57 евро/;

4. изрично да посочи на кого желае да се връчват съобщенията и призовките по делото - на упълномощените от нея адвокати от Адвокатско дружество „К. и партньори“ /пълномощното не е оттеглено и важи за всички инстанции/ или на баща й С. К..

В случай че не посочи изрично, съобщенията ще бъдат връчвани на пълномощника, депозирал въззивната жалба, а именно бащата на ищцата - С. К..

Указани са и последиците от неизпълнение указанията на съда.

В случая атакуваното разпореждане на ВрРС представлява разпореждане по администриране на въззивна жалба , постановено след проверка за редовност по чл. 262, ал. 1 ГПК.

Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.

3

С разпореждането за без движение със съответни указания съдът не се произнася по допустимостта на въззивната жалба, нито отнема или прекратява правото на въззивна защита. Напротив, с него на страната се предоставя срок и процесуална възможност за отстраняване на констатираните нередовности с оглед разглеждане на жалбата по същество.

Разпореждането, с което в рамките на правомощията си първоинстанционният съд указва да се отстранят допуснати в жалбата нередовности, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274. ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл.274, ал.1. т.2 ГПК.

Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл.274. ал.1, т.1 ГПК, тъй като разпореждането, с което се дават указания за отстраняване на нередовности, не прегражда по-нататъшното развитие на делото.

При отсъствие в случая на постановено разпореждане за връщане на въззивната жалба, обжалването на разпореждането за отстраняване на нередовности е недопустимо. Правилността на указанията се преценяват от по-горния съд на следващ етап, при контрола на евентуално разпореждане за връщане на въззивната жалба.

Несъгласието на жалбоподателя с указанията на съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да ги изпълни, за да продължи производството по делото, или да откаже изпълнението им като понесе неблагоприятната последица на чл.262, ал.2, т.2 във вр. чл.275, ал.2 ГПК - връщане на частната жалба.

В посочения смисъл са мотивите към т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.

В същия смисъл са и Определение № 370 от 21.07.2016 г. по ч. т. д. № 1556/2016 на ВКС, II т. о.; Определение № 780 от 12.03.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 249/2025 г., II т.о, Определение № 2734 от 29.09.2025 г . на ВКС по к. ч. т. д. № 1606/2025 г. и др.

С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна и се потвърди обжалваното определение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №71 от 04.02.2026г. на Окръжен съд-Враца, постановено по в.ч.гр.д.№41/2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – ТР №2 от 23.06.2022г. по тълк.д.№.2/2018г.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5