Решение № 132 от 18.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120205509 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д” ООД – гр. Бургас, представлявано от управителя

Ст.Ст.Ст., против

Наказателно постановление

№

К21_84-F589203/13.07.2021 г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 739,20 лева за извършено административно нарушение на чл.

124, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното постановление като неправилно по съображение, че вмененото нарушение е несъставомерно, тъй като към датата, на която е възприето от наказващия орган, че е извършено, не е бил изпълнен кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, а именно кредитното известие да е било надлежно получено от жалбоподателя. При условията на алтернативност се иска приложение на чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС с изменение на НП чрез намаляне на наложената имуществена санкция, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е отразил кредитното известие в периода, следващ данъчния период. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител-юрисконсулт на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди направеното в жалбата оплакване, становището на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Д” ООД – гр. Бургас , с ЕИК *****, е лице, регистрирано по ЗДДС.

Същото е било в търговски взаимоотношения с „П.“ ЕООД – гр. София по сключени договори – за наем № 19-140/17.09.2019 г., за продажба на материали на разсрочено плащане № К-37/16.10.2019 г. и допълнително споразумение за разсрочване на задължения/22.07.2020 г. Съгласно договорите и споразумението, електронните адреси на дружеството за размяна на кореспонденция са **** и ********. Във връзка с търговските взаимоотношения „П.“ ЕООД – гр. София е издало кредитно известие № **********/27.08.2020 г. към данъчна фактура № 0010031128/24.06.2020 г. с данъчна основа 28 696 лева и ДДС 5 739,20 лева. На 27.08.2020 г. кредитното известие е било изпратено на „Д” ООД – гр. Бургас по електронен път на електронен адрес ******, който не е сред договорените между страните адреси за получаване, поради което не би могло да се приеме, че на 27.08.2020 г. издаденият от „П.“ ЕООД данъчен документ е получен надлежно от адресата. В последствие – през месец октомври 2020 г., кредитното известие е било отразено в дневника за покупки към СД по ЗДДС на дружеството-жалбоподател.

С Резолюция № П-02000220169452.0РП-001/14.10.2020 г. е било възложено на св. П. Д. Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас , извършването на документална проверка дали „Д” ООД има кредитни известия. В изпълнение на възложеното, проверяващият е извършил служебна справка в Информационна система „Контрол“ на НАП, по който начин е установил, че процесното кредитно известие от дата 27.08.2020 г. е било 2 отразено в дневника за покупки през месец октомври 2020 г. В показанията си пред съда св. Д. изнася данни, че му били предоставени по електронен път документи, от които установил, че съществува такова кредитно известие, като не е обследвал кога същото е било получено от „Д” ООД. На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място или да изисква други документи, свидетелят Д. преценил, че към 15.09.2020 г. „Д” ООД, като лице, регистрирано по ЗДДС, не е отразило в дневника за покупки към СД по ЗДДС за месец август 2020 г. със знак минус кредитно известие № **********/27.08.2020 г., като срокът за подаване на справка-декларация по ЗДДС за м. август 2020 г. е 14.09.2020 г., с което дружеството е извършило нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, поради което му съставил АУАН № F589203/23.02.2021 г.

Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което на 13.07.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание имуществена санкция в размер на 5 739,20 лева.

Наказателното постановление е връчено на 23.11.2021 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 29.11.2021г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като в окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателна преписка се констатира липса на изискан и постъпил по електронен път документооборот във връзка с проверката – в разрив с това, както заявява, че е процедирал св. П. Д. Д.. По-конкретно, приложените към въззивната жалба писмени доказателства по опис не са част от административно-наказателната преписка, която се състои само и единствено от АУАН и НП. Св. П. Д. Д. не допринася за изясняване на липсващите данни, а и по преписката не са налични доказателствени източници изобщо, че е изискал и получил по електронен път документи от проверяваното лице, съответно кой е моментът, в който ги е получил и в тази връзка доколко е спазен срокът за извършването на проверката, респективно срокът по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за откриване на нарушителя. По делото не се събра и 3 доказателствен материал, който да установява кога адресатът е получил надлежно издаденото кредитно известие, поради което единствено изводимото заключение е, че това се е случило в данъчния период, в който го е отразил.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява основателна:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 3., б. „в“ от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. , а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП . Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и административно-наказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно-наказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното 4 лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.

Видно от константната съдебна практика, щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност /последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право/. Затова реализацията на административно-наказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент, обективни, а не субективни юридически факти, т. е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.

Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”.

Следователно, определената с нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административно-наказателна отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и техните 5 извършители. Ето защо и реализацията на административно-наказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 от ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 – чл. 57 от ЗАНН.

Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти.

Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА практика на ВАС – Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021 г., което е напълно приложимо и към настоящия казус и където се приема, че „откриване“ има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. „Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.