Решение № 89 от 12.05.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Радомир, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100985 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. Б. Г. срещу „Стик-Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Стик-Кредит“ АД е депозирало насрещни искове срещу ищцата по първоначалния иск, които насрещни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № . г., подписан с ответното дружество „Стик-Кредит“ АД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 1200,00 лева, при ГПР - 42,58 % и годишен лихвен процент - 36,00 %. В чл. 27, ал. 1 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави допълнително обезпечение на кредитора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение. Съгласно чл. 27, ал. 2 неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. На основание цитираните клаузи от договора за кредит на кредитополучателя била начислена неустойка в общ размер на 2342,67 лева, разпределена на 24 месечни вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит.

Счита, че така посочената клауза на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща дължимостта на неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че противоречи на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 33 ЗПК.

1

Сочи, че поради накърняване на добрите нрави се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Основната цел на така посочената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

С оспорената клауза от договора се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Наред с това, налице било и противоречие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като търсената неустойка по договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.

2 ЗЗП, поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № . г., сключен между Д. Б. Г. и „Стик-Кредит“ АД поради противоречие със закона и с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, като сочи, че в действителност между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за кредит № . г. Сочи, че в резултат на предприети от страна на ищцата действия, между нея и ответното дружество е сключен във формата на електронен документ договор за потребителски кредит – кредитна линия, предоставен от разстояние с № . г.

Твърди, че независимо, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството по сключения договор, клаузата за неустойка е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.

На следващо място се сочи, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, както и ограничение за максималния ú размер и доколкото поголемият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можело да се приеме като изначално договорен в противоречие с добрите нрави. Дори в случай, че се приеме, че неустойката е прекомерна, нейният размер следвало да бъде намален, но не и цялата клауза за неустойка да бъде обявявана за нищожна.

Наред с това, ищцата била изначално запозната с условията на договора преди същият да бъде сключен и не била длъжна да сключва договора веднага, а е разполагала с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и след това да премине към подписването му.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

От своя страна, ответникът по първоначалния иск - „Стик-Кредит“ АД, е предявил срещу ищцата насрещен иск за осъждането ú да му заплати сумата от 1184,58 лева – главница по договор за кредит № . г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 572,90 лева, представляваща непогасена договорна лихва.

2

В срока по чл. 131 ГПК ищцата (ответник по насрещния иск) е подала отговор, с който е противопоставено възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради непосочване на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. В договора не било посочено изрично и какви конкретни разходи се включвали в годишния процент на разходите. Наред с това, погасителният план към договора не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Излагат се твърдения за нищожност и на клаузата, въвеждаща задължение за заплащане на договорна лихва, тъй като същата надвишавала трикратния размер на законната лихва.

Моли в случай, че съдът уважи предявените насрещни искове, да се извърши прихващане между присъдените суми за главница и лихва и сумите, заплатени от ищцата за неустойка и договорна лихва по договора за кредит.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № . г., както и да отхвърли предявения насрещен иск.

Ответното дружество „Стик-Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Поддържа предявения насрещен иск и моли за уважаването му.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Стик-Кредит“ АД (кредитор) и Д. Б. Г. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1200,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 24 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 174,48 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 07.12.2021 г., а на последната – на 07.11.2023 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 36 %; годишен процент на разходите – 42,58 %; общ размер на всички плащания – 4187,44 лева. В чл. 17 от договора за кредит е предвидено, че кредиторът се задължава да обезпечи изпълнението на договора с едно от посочените обезпечения, а именно: предоставяне на банкова гаранция или обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора на основание чл. 27 от договора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено уговореното обезпечение.

Видно от приложения по делото погасителен план, дължимата от кредитополучателя неустойка в случай, че не е осигурено обезпечение, е в общ размер на 2342,68 лева.

3

По делото са представени и платежни документи за извършени от ищцата плащания по договора за кредит.

От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че с предоставения потребителски кредит ответното дружество е погасило задължението на Д. Г. по друг непогасен от нея кредит в размер на 795,73 лева, като остатъкът от кредита в размер на 404,27 лева е преведен по банкова сметка на кредитополучателя на 08.11.2021 г. Според вещото лице ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 530,18 лева, от които платена главница в размер на 15,42 лева, платена договорна лихва в размер на 71,77 лева, платена неустойка в размер на 125,23 лева, като е заплатила и сумата от 317,76 лева. Незаплатената главница по договора е в размер на 1184,58 лева. Размерът на остатъка от дължимата сума за договорна лихва е 572,90 лева.

Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит № . г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1200,00 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса e въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна, а именно клаузата на чл. 27, ал. 1, предвиждаща заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е нищожна, така както се твърди в исковата молба.

На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са били уговорени с длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл. 146, ал.

1 ЗЗП.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на 4

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като му е разрешено, е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.