Решение № 193 от 09.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Благоевград, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241200501081 по описа за 2024 година и за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 4404/21.05.2024 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„***“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., чрез юрк. М.И. против Решение № 152/22.04.2024 г. постановено по гр.д. №180/2023г. по описа на Районен съд – Петрич, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 277/28.08.2024 г., постановено по гр.д. № 180/2023г. по описа на същия съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 осъдителни искове.

Депозирана е и частна жалба с вх. № 5345/17.06.2024 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК 177492004, с адрес на упражняване на дейността гр.

София, бул. „***“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М., срещу Определение № 543/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 180/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич по реда на чл. 248 от ГПК.

Във въззивната жалба се изтъква, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част.

Не се спори във въззивната жалба, че на 23.04.2022 година С. Т. е сключила договор за паричен заем №666795 чрез средство за комуникация по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, като заемната сума е била в размер на 1000,00 лева, при уговорени 12 месечни погасителни вноски и уговорен между страните ГПР 48.06 % и ГЛП 40.05%.

1

Твърди се във въззивната жалба, че дължимите вземания по кредита са както следва: сумата от 204,28 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от 23.05.2022 г. - 24.04.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 1000.00 лева, представляваща непогасена главницата по договор за паричен заем №666795, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 4.5.2023 година до датата на окончателното плащане.

Исковата молба:

Твърди се, че клаузата за неустойка била нищожна на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, противоречие с добрите нрави и неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се в жалбата, че по делото не са представени доказателства за погасените суми по кредита от ищцата, като експертизи по делото не са искани, назначавани и приемани във връзка с посочения ГПР и ГЛП по договора за кредит, за да се докаже пред РС-Петрич, че процесния договор е нищожен.

Твърди се, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно. Сочи се, че възнаградителната лихва е дължима, доколкото такава е уговорена между страните, и като се има предвид, че по своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.

Твърди се с жалбата, че неустойката не следва да се включва в ГПР, като въззивника изтъква правни доводи в тази насока и се позовава на съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /Директива 2008/48/ЕО/, „Общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални такси. Следва да се оцени обективно доколко кредиторът реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално усърдие.“.

Твърди се, че изводът на РС-Петрич, формиран на изложените правни изводи на ищеца, че в ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е неправилен.

Твърди се, че пред районния съд не е било проведено пълно главно доказване относно договорения ГПР.

С жалбата се твърди, че не е приложена императивната правна норма на чл. 23 от ЗПК.

Сочи се, че дори да се приеме, че процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, то следва да се присъди в полза на дружеството чистата стойност на кредита, след приспадане на платената от ищеца част.

Не се спори, че отпуснатата чиста стойност по кредита е в размер на 1000 лева, от които ищцата е платила сума в размер на 70 лева. Оспорва се извода на съда да е налице 2 плащане от 313,00 лева.

С оглед на горното е заявено с въззивната жалба искане за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и за уважаване на предявените насрещни осъдителни искове до размерите, за които са предявени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С. А.

Т., чрез адв. Д. М., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.8 ЗПК, за което се излагат подробни доводи. Поддържа се, че основателността на установителния иск е довело след себе си и до отпадане на насрещния иск.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде потвърдено.

В подадената частна жалба от адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М.

М. по чл. 248 от ГПК се сочи, че по делото е налице отхвърлителен диспозитив по отношение на претенцията по насрещния иск, което поражда правото на адвокатското дружество да поиска адвокатски хонорар.

В отговор на частната жалба „СИТИ КЕШ“ ООД сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо. Районният съд правилно е приел, че е налице злоупотреба с процесуални права и нарушение на чл.3 ГПК, тъй като между същите страни, на същото основание, пред същия съд, но по различни договори за кредит са образувани пет производства, които са идентични – съдържанието на исковата молба е еднакво и ищецът не провежда доказване в процеса, а възлага изцяло доказателствената тежест на ответника, с оглед разпоредбата на чл.190 ГПК. В случая се касаело и за дело с по-нисък материален интерес, без правна и фактическа сложност. Бланкетната смяна на данни в отделните производства накърнявала легитимните цели на адвокатската професия и не обосновавала присъждане на разноски по настоящото дело по високи от 480 лева с ДДС. Изтъква, че съдебните разноски не следва да за източник на неоснователно обогатяване. Моли да се остави жалбата без уважение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

По отношение на въззивната жалба с вх. № 4404/21.05.2024 година:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е 3 валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът излага следните съображения:

Районен съд – Петрич е сезиран с иск за обявяване недействителността на неустоечната клауза в договора за кредит, предявен от ищцата С. А. Т. срещу ответника „СИТИ КЕШ“ ООД. В срока по чл. 131 ГПК са предявени обективно съединени осъдителни искови претенции – за заплащане на главница в размер на 1000,00 лева, дължима по Договор за паричен заем № 666795/23.04.2022 година и за заплащане на възнаградителна лихва, дължима на основание същия договор за периода от 23.05.2022 г. до 24.04.2023 г., в размер на 274,28 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба в съда -04.05.2023 година до окончателното изплащане на вземането.

С решението в обжалваната част съдът е отхвърлил насрещните искови претенции, като е приел за основателно заявеното правопогасяващо възражение на ответника по насрещния иск – относно твърдяната от същия нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Изложил е мотиви, че основателността на предявените от „Сити Кеш“ ООД насрещни искове е обусловена от разглеждане на възражението на ответника по тях за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК. Съдът е приел, че в конкретния случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 48,06 %, но от записването в договора и от погасителния план, неразделна част от него, не става ясно от кои компоненти в случая се формира ГПР, нито е ясна разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. В този смисъл е направен извода, че е налице противоречие със закона като не е изпълнена императивна правна норма – разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Прието е от районния съд, че уговорената неустойка в договора по смисъла на чл.5 от същия представлява разход по кредита, поради което е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, поради което е прието, че е налица несъответствие и с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, с която е въведено императивно изискване за посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му.

Посочено е в решението на Районен съд – Петрич, че по аргумент на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито в случая се явяват начислени неустойка и лихви за забава. Прието е от фактическа страна, че е доказано плащане от кредитополучателя по процесния договор за кредит на сума на кредитора в общ размер 383 лева и, че невърнатата част от дадения на ищцата кредит е в размер на 617 лева.

Съдът е изложил съображения, че намира за недопустимо присъждането на сума – 617 лева на кредитодателя, тъй като последният обосновава двете кумулативно обективно съединени искове – за главница и възнаградителна лихва, като дължими на основание валидно договорно заемно правоотношение между страните, а не на основание чл.23 от ЗПК – като дадени по недействително правоотношение. Прието е, че уважаването на предявените в случая насрещни претенции предвид обстоятелствата, на които са основани – договорно основание, би довело до постановяване на решение извън предмета на делото, т.е. до постановяване на решение по същество на делото по непредявен иск, което представлява 4 съществено процесуално нарушение.

Изводите на районния съд не са правилни относно приетото за доказано плащане на сумата от общо 383,00 лева по процесния договор, както и са неправилни относно неприложението на разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства относно изясняване на фактите на извършените от кредитополучателя плащания по процесния потребителски договор за кредит. В този смисъл са обсъждани показанията на св.М.Ч., представеното от ищцата писмено доказателство – потвърждение за плащане – лист 82 от първоинстанционното дело, заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза.

Въззивният съд приема, че от анализа на посочените доказателства не може да се направи извод, че сумата от 313,00 лева, посочена в потвърждението за плащане е платено от ищцата за погасяване на задължения по процесния договор за потребителски кредит Договор за паричен заем кредирект № 666795/23.04.2022 година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД като заемодател и С. А. Т..

От обсъждания платежен документ като съдържание е видно, че сумата е платена на 31.3.2023 година, от сметка на ищцата С. Т. по сметка на св.Ч., което се потвърждава от показанията на същия свидетел. В основание за плащане на сумата липсва посочване на такова, като не е описан нито договорът, сключен с въззивника, нито е посочено, че плащането е погасителна вноска, въобще липсва описание на основанието на плащането.