Решение № 310 от 20.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Несебър, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело № 20262150100404 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „****“ АД в качеството на кредитодател с искане да бъде прието за установено, че ответника И.

П. М., като кредитополучател, дължи на ищеца суми по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № FL1323413 от 07.10.2022 г., както следва: 1813,54евро/3546,97 лева - главница за периода 07.04.2023г.-04.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 3546, 97 лева, считано от 18.12.2023 г. до изплащане на задължението; сумата от 59,67евро/116,70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.05.2023 г. до 31.10.2023 г.; сумата от 154,88евро/302,91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 04.12.2023 г.; сумата от 43,97евро/86,00лева, представляваща такси по Договор за потребителски кредит FL1323413 от 07.10.2022 г.; сумата от 55,22евро/108 лева, представляваща разходи за уведомяване-нотариални такси за периода 14.11.2023г.04.12.2023г., за които е издадена Заповед№ 640/18.12.2023г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1408/2023г. по описа на РС-Несебър. Представят се писмени доказателства и е отправено искане за ССчЕ, при оспорване на вземането от страна на ответника. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

По делото е постъпил в законустановения срок писмен отговор от ответника, с който предявените претенции се оспорват като неоснователни.

В о.с.з. представител на ищеца не се явява. Депозирано е писмено становище, в което се посочва, че страните са в преговори за извънсъдебна спогодба, съгласно 1 която в срок до първо по делото о.с.з. ответникът следва да заплати на кредитора – ищец 30% от задължението си по договора, като в о.с.з. направи признание на исковете. В случай, че ответника не изпълни горното, са отправени доказателствени искания.

В о.с.з. ответникът чрез своя процесуален представител депозира по делото платежно нареждане за заплатена сума от 1310,15евро по сметка на ищеца, като заявява , че претендираното от банката вземане се признава изцяло от ответника и се иска постановяване на решение по делото при признание на иска. Потвърждава отразеното в писмено становище на ищеца за действителни извънсъдебни преговори между страните.

Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № FL1323413 от 07.10.2022 г., по силата на който ищеца като кредитодател е предоставил на ответника като кредитополучател сума в размер на 3115,61евро с левова равностойност от 6093лв., която е преведена в цялост по сметка на ответника, за което се представя и платежно нареждане от 07.10.2022г., платима на 13 анюитетни месечни вноски с краен падеж 07.11.2023г., при ГПР от 18,58% и променлив ГЛП, представляващ референтен лихвен процент Прайм плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,350%. Поради забава в погашенията от страна на кредитополучателя-ответник ищецът е обявил вземането си по договора за предсрочно изискуемо считано от 07.04.2023г. с надлежно връчена на ответника покана. Поради неизпълнение на договорните отношения и посочената забава в погашенията от страна на кредитополучателя, банката е депозирала заявление по чл.417 ГПК пред съда, по което е образувано ч.гр.д.№ 1408/2023г. на РС-Несебър и е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 640/18.12.2023г. Тъй като заповедта по чл.417 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд е издал разпореждане по чл.415, ал.1, т.2 ГПК до заявителя, че има възможност да предяви установителен иск в едномесечен срок. В изпълнение на това разпореждане е предявена сложената тук за разглеждане искова молба, която е подадена в едномесечния преклузивен срок. От писмени доказателства по делото се установява, че от отпуснатата кредитна сума по посочения договор за кредит непогасени са останали следните задължения:

1813,54евро/3546,97 лева - главница за периода 07.04.2023г.-04.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 3546, 97 лева, считано от 18.12.2023 г. до изплащане на задължението; сумата от 59,67евро/116,70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.05.2023 г. до 31.10.2023 г.; сумата от 154,88евро/302,91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 2

04.12.2023 г.; сумата от 43,97евро/86,00лева, представляваща такси по Договор за потребителски кредит FL1323413 от 07.10.2022 г.; сумата от 55,22евро/108 лева, представляваща разходи за уведомяване-нотариални такси за периода 14.11.2023г.04.12.2023г., за които е издадена Заповед№ 640/18.12.2023г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1408/2023г. по описа на РС-Несебър.

Съдът, при така установеното по-горе и като взе предвид, заявеното от ответната страна признание на предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищеца искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл.

237, ал. 3, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че съдебното решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.

По отношение на разноските:

С оглед изхода по делото ищцовата страна има право на сторените по заповедното и исковото производство разноски. Ищецът претендира разноски и представя платежни нареждания за извършени такива, както следва 85,09евро за заплатена държавна такса по делото; 439,34евро за заплатено адв.възнаграждение по исковото производство, както и 1044,27лв./533,93евро/, разноски по заповедното производство.

В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК доколкото не се констатира първата от кумулутативно дадените две предпоставки по делото – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Независимо от извършеното признание на иска, съдът не е освободен от задължението си да вземе предвид всички настъпили факти след предявяване на иска.

По отношение извършеното до приключване на о.с.з. по същество погашение от ответника в размер на 1310,15евро, доколкото в платежното нареждане като основание платецът е посочил: „първа вноска по гд 404 от 26 на НРС“ и съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК следва да се посочи следното: В случая приложение следва да намери нормата на чл. 76 от ЗЗД, която гласи: „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, 3 разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. В т.1 от ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017г.

ОСГТК на ВКС е прието, че при погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Съобразно гореизложеното ищецът е сторил разноски по заповедното и исковото производство в общ размер от 1058,36евро, като освен това по разноските за събирането на това задължение ищецът е сторил такива в размер на 43,97евро/86,00лева, представляваща такси по Договор за потребителски кредит FL1323413 от 07.10.2022 г.;сумата от 55,22евро/108 лева, представляваща разходи за уведомяване-нотариални такси за периода 14.11.2023г.-04.12.2023г. Така сумата на сторените от ищеца разноски е в размер на общо 1157,55евро, които следва да се считат погасени според горното правило и за които искането следва да се отхвърли като неоснователно, поради извършеното в хода на делото погасяване чрез плащане.

Така остава сума от 152,60евро /1310,15евро – 1157,55евро = 152,60евро/. С този остатък следва да се пристъпи към следващото по ред обременително задължение за лихви от 154,88евро/302,91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 04.12.2023 г., от която сума остава задължение в размер на 2,28евро /154,88евро – 152,60евро = 2,28евро-непогасена мораторна лихва/, като за погасената чрез плащане в хода на делото сума от 152,60евро, претенцията за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено на осн.чл.422 ГПК, че съществува задължението на И. П. М. с ЕГН-********** от ****************** към кредитодателя ищец „****“ АД с ЕИК-*******, произтичащо от сключен между страните Договор за потребителски кредит № FL1323413 от 07.10.2022 г., за следните суми:

1813,54евро/3546,97 лева - главница за периода 07.04.2023г.-04.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 3546,97 лева, считано от 18.12.2023 г. до изплащане на задължението; сумата от 59,67евро/116,70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.05.2023 г. до 31.10.2023 г.; сумата от 2,28евро, представляваща непогасен остатък от мораторна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 04.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради извършено в хода на делото погашение от ответника на претенцията за разликата от 152,60евро до претендираната сума от 154,88евро/302,91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 04.12.2023 г.; както и за сумата от 43,97евро/86,00лева, представляваща такси по Договор за потребителски кредит FL1323413 от 07.10.2022 4 г.;сумата от 55,22евро/108 лева, представляваща разходи за уведомяване-нотариални такси за периода 14.11.2023г.-04.12.2023г., за които е издадена Заповед№ 640/18.12.2023г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1408/2023г. по описа на РС-Несебър.

ОТХВЪРЛЯ искане по чл.78, ал.1 ГПК на „****“ АД с ЕИК-******* за осъждане И. П. М. с ЕГН-********** от ****************** да заплати на ищеца сумата от 524,43евро, представляващи сторените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 533,93евро, представляваща сторените от заявителя съдебни разноски в заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНО, поради извършено погасяване чрез плащане в хода на делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5