Решение № 225 от 15.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Велико Търново, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Радка Цариградска при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500029 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Ц. Г. с ЕГН:

**********, от гр. В. Т., ул.“ ***“, №*** срещу решение № 1226 от 12.10.2023г., постановено по гр.д. № 20224110102341 по описа за 2022 година на Районен съд – В. Търново, с което съдът е осъдил М. Ц. Г. с ЕГН:

**********, от гр. В. Т. да заплати на С. В. К. с ЕГН ********** от гр. Б. ч., ул.“ ***“ № *** по иск с правно основание чл. 79, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 20 000 / двадесет хиляди/ лева главница, представляваща дадена и невърната на падежа сума по договор за кредит от 11.04.2022г.; сумата от 777,78 / седемстотин седемдесет и седем лева и 78 ст./ лихва за забава за периода 3.05.2022г.-19.09.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска -19.09.2022г. до окончателното изплащане и 2 060,00лв. / две хиляди и шестдесет/ лева направени по делото 1 разноски.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание от насрещната страна се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, като се иска потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е правилно.

По делото е представен препис от Договор за паричен заем /наименуван договор за кредит/ от 11.04.2022г., от който се установява, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят С. В. К. предоставил на заемателя М. Ц. Г. сумата от 20 000,00лв. Уговореният между страните падеж бил в срок от 20 календарни дни от датата на получаването, но не по-късно от 02.05.2022г., както и реалното предаване на паричната сума. Не се дължи възнаградителна лихва.

Освен това от преписа се установява, че М. Ц. Г. на 11.04.2022г. е получила сумата, предмет на договора, като е положен и подпис. Подписът не е оспорен в производството.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 ЗЗД. Съдебната практика възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор.

Той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за заем се 2 установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост н а заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. (Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

В настоящия случай от представения Договор за паричен заем се установи, че на 11.04.2022г., между С. В. К. и М. Ц. Г. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят С. В. К. предоставил на заемателя М. Ц. Г. сумата от 20 000,00лв. Падежът за връщането на заема е настъпил на 02.05.2022г. Ответникът е положил подпис върху договора, който не е оспорен в производството. На 11.04.2022г. е получил сумата, предмет на договора. Ответникът М. Ц. Г. не е успял в условията на пълно и главно доказване да установи своите правопогасяващи възражения, поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв правилно е уважен.

Безспорни и доказани за съда са обстоятелства по исковата молба, вкл. и твърдението, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора.

В този смисъл обжалваното решение на ВТРС е правилно и подлежи на потвърждаване във всички части.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивната съдебна инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на делото следва на ответник жалба да се присъдят 3 направените разноски, в размер на 2 200,00лв.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1226 от 12.10.2023г., постановено по гр.д.

№ 20224110102341 по описа за 2022 година на Районен съд – В. Търново.

ОСЪЖДА М. Ц. Г. с ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул.“ ***“, №*** да заплати на С. В. К. с ЕГН: **********, от гр. Б. ч., ул.“ ***“, № *** направените по делото разноски, в размер на 2 200,00лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4