Решение № 297 от 02.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева

АНГЕЛ ПОПКОЛЕВ като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за възобновяване № 20201000600917 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице Г. Б. Д. , изтърпяващ наказание в Затвора ***, депозирана пред СГС с вх.№ 47147/02.06.2020 г., в която се изразява несъгласие с произнасянето на СГС, 17 въззивен състав по ВНЧД № 4865/19 г., с което е потвърдено определение по ВНЧД № 10600/2019 г. на СРС. С Разпореждане № 136/14.08.2020 г. на Председателя на Второ наказателно отделение на ВКС е съобразено, че от съдържанието на жалбата може да се изведе, че същата може да послужи като искане за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 10600/2019 г. на СРС, респ.по ВНЧД № 4865/19 г. на СГС. Делото е изпратено на САС по компетентност.

С протоколно определение от 1.11.2019 г. постановено по ЧНД № 10600/2019 г.

Софийски районен съд, на основание чл. 25, ал.1, вр.с чл. 23, ал.1 от НК е групирал влезли в сила присъди спрямо осъдения Г. Д. в две групи, като е приспаднал от определените за отделно изтърпяване общи наказания по тези две групи, съответно 8 г.

6 месеца „лишаване от свобода“ и 2 г. и 8 месеца „лишаване от свобода“ времето, през което осъденият е изтърпявал мярка за неотклонение налагаща задържане по всяко от делата в двете групи.

В жалбата на осъденото лице се изразява несъгласие с извършеното групиране.

Л.св. Д. твърди, че наложените наказания са неправилно групирани и го поставят в по1 неблагоприятно положение, според него следва да се извърши ново групиране в една група, като предлага вариант на такова. Твърди, че с влязлото в сила определение на СРС, потвърдено от СГС не е приложен чл. 27, ал.1 и сл. от НК.

Формулирано е искане за отмяна на определението и постановяване на нов съдебен акт по същество от САС.

В съдебното заседание осъденото лице Г. Д., редовно призован, се явява и поддържа искането си.

Назначеният служебен защитник адвокат Ц. С. пледира да бъде прието за основателно и уважено искането на осъдения за възобновяване.

Представителят на САП поддържа, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено в законоустановения срок от активно легитимирана страна, против съдебен акт в кръга на визираните в чл. 422, ал.1, т.5 от НПК и е процесуално допустимо, разгледано по същество е неоснователно.

От материалите по делото се установява, че осъденият Г. Д. е бил осъждан с общо 22 присъди, като предмет на групиране и определяне на общо наказание в наказателното производство, чието възобновяване се иска са последните 10 присъди.

След първоначалното му осъждане с влезли в сила присъди, за престъпления, извършени в съвкупност, останалата част от деянията му са били извършени в условията на рецидив.

По образуваното ЧНД № 10600/2019г. Софийски районен съд е постановил Определение, с което е групирал наложените на осъдения Д. наказания, както следва:

В първа група е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения Г. Б. Д. наказания по НОХД 1470/2011 г. по описа на PC Пазарджик; НОХД № 7754/2011 г. по описа на PC Варна; по НОХД № 7809/2011 г. по описа на СРС,НО,18 състав; по НОХД № 9456/2008 г. по описа на СРС,НО,97 състав; по НОХД № 1391/2017 г. по описа на PC Добрич; по НОХД № 8172/2017 г., по описа на PC Пловдив; по НОХД № 17914/2018 г. по описа на СРС, НО, 17 състав и по НОХД № 12746/2018 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, а именно „лишаване от свобода” за срок от осем години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. От така определеното общо наказание съдът е приспаднал времето, през което Г. Б. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по делата включени в съвкупността. На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което Г. Б. Д. е изтърпял част от наказанията, попадащи в тази група.

Във втората обособена група СРС е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения Г. Б. Д. наказания по НОХД № 32/2018 г. по описа на 2

PC Хасково и по НОХД № 3033/2018 г. по описа на PC Пловдив, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От така определеното общо наказание съдът е приспаднал времето, през което Г. Б. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по делата включени в съвкупността. На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което Г. Б. Д. е изтърпял част от наказанията, попадащи в тази група.

За да се произнесе в този смисъл, СРС е извършил обстоен, пълноценен и систематичен анализ на информацията относно осъжданията на лицето Г. Д., който е залегнал в решението на л.167-л.168 от първоинстанционното дело. Правилно първият съд е приел като по-неблагоприятно за осъдения поисканото от осъдения, като е съобразил, че размерът на наказанието по последното му осъждане е по-висок от размера на изтърпените наказания по вече групираните му осъждания от 2004, 2005 и 2006 година. Неоснователно е оплакването на осъденото лице, изразено в жалбата, с която е сезиран САС в извънредното производство, че неговото искане не е било разбрано.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с данните за всички осъждания на лицето, респ.тези осъждания, които са предмет на произнасяне в производството, чието възобновяване се иска, намира за обоснован извода на първия съд /подкрепен и от въззивната инстанция/, че е било възможно различно групиране и както е посочил прокурорът пред районния съд – последното осъждане би могло да се групира с всяка от възможните обособени групи.

На свой ред, при извършената цялостна въззивна проверка на определението на СРС, Софийски градски съд по ВНЧД № 4865/2019 г. е постановил решение, с което е потвърдил изцяло същото. За да се произнесе в този смисъл, съставът на градския съд е приел, че е невъзможно исканото от осъдения групиране на всички 10 осъждания в една обща група.

Софийският апелативен съд, в настоящото производство по възобновяване, намира това становище за правилно. Не е нарушен материалният закон, съответно и не е налице основание по чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както по същество се твърди от осъденото лице.

Нормите на чл. 23, чл.25 и чл. 27 от НК се намират в Глава втора „Престъпление“ от Общата част на НК и съставляват предоставения от законодателя на съдилищата механизъм за групиране на наложени наказания в хипотезата на извършени от едно лице множество престъпления. Групирането на наложените по отделните осъждания наказания трябва да се извърши в съответствие с установения с ППВС № 4/1965 г. и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ, принцип на найблагоприятно за осъдения съчетание, изискващ преценка кои от наказанията следва да влязат в съвкупност и кои да се отделят от нея и включат в друга или да се търпят отделно.

Определеният от районния съд начин на групиране

САС намира за действително по-благоприятен за осъдения Д.. За да наведе възражението си, че новата присъда по НОХД № 12746/2018 г. на СРС може и следва се намира в една група с 3 всички десет осъждания, а не в една от двете обособени с определението на районния съд групи, осъденият Г. Д. се основава на твърдение, че деянията- предмет на осъжданията по НОХД № 32/2018 г. на РС Хасково и НОХД № 3033/2018 г. на РС Пловдив не се намират в отношение на рецидив спрямо деянието, за което Д. е бил осъден по НОХД № 1470/2011 г. по описа на РС Пазарджик. След като се запозна със справката за съдимост на осъдения, САС констатира, че това твърдение не отговаря на действителното положение. Молителят твърди в жалбата си, че е поискал възобновяване на производството по посоченото дело и по искането му е било образувано производство за възобновяване пред ВКС. Това твърдение не се подкрепя от данните по делото, а в извънредното производство по Глава Тридесет и трета не е допустимо събирането на доказателства. Наред с изложеното, в случай на ново произнасяне след възобновяване на някое от производствата по делата, по които са били постановени присъдите - предмет на кумулация, компетентен да извърши ново групиране съобразно новите данни се явява съдът постановил последната присъда в редовно инстанционно производство, но не и съдът в извънредното производство.

С оглед изложеното, при наличните данни, САС намира, че при произнасянето на СРС правилно са били формирани две групи осъждания и определени общи наказания по всяка от тях, съответно с приспадане на изтърпяната част от наказанията по отделните присъди. Законосъобразно се явява и решение № 1052/19.12.2019 г. на СГС, с което е потвърдено определението на районния съд.

В искането за възобновяване на осъденото лице, обективирано в жалбата му се съдържа отделно оплакване за това, че е в редовното съдебно производство съдилищата е следвало да приложат разпоредбата на чл. 27, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като според осъдения това се явява по-благоприятно за него. Това оплакване САС намира за неоснователно. Съгласно Решение № 51/ 06.02.2013 г., постановено по НД № 2323/2012 г. на ВКС, когато са налице едновременно основанията за прилагане на нормите на чл. 23, на чл. 25 и на чл. 27 от НК, съдът е длъжен да съобрази коя от тях да приложи, с оглед по-благоприятен резултат за осъдения. В конкретния случай САС счита, че по-благоприятно правно положение за осъденото лице Г. Д. се създава с приложението на чл. 23 и чл. 25 от НК, а не съгласно чл.27, ал.2 от НК, доколкото общият размер на наказанието в първата хипотеза се явява по-нисък, сравним с размера на наказанието при прилагане възможността за присъединяване на наказанието по новата присъда към неизтърпения размер на предходни наказания.

С оглед констатацията на апелативния съд за правилност на определението на първия съд и съответно на решението на градския съд, с което се потвърждава първоинстанционния акт, не следва да се извършва ново произнасяне по същество в настоящото производство по възобновяване.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 10600/2019 г. по описа на Софийски районен съд, приключило с определение от 01.11.2019 г. потвърдено с решение 1052/19.12.2019 г. постановено по ВНЧД № 4865/ 2019 г. на Софийски градски съд.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5