Решение № 247 от 29.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Велико Търново, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500190 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес село Ц.К., община Велико Търново, ул.”Д.” № .., чрез пълномощник – адвокат С. И., срещу Решение № 45/10.01.2023г. по гр.дело № 2073/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от нея срещу И. Н. В. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие плюене в лицето на ищцата на 20.02.2022г. и в резултат на отправени обиди на 16.06.2022г. за сумата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Излага, че формираните от съда правни изводи за недоказаност на осъществено от ответника на 20.02.2022г. противоправно поведение, изразяващо се в отправяне на обиди към нея, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че съдът, отхвърляйки доказателственото й искане за извършване на справка в електронния регистър по чл.15 от Закона за нацианалната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, е допуснал съществено процесуално нарушение, с което я е лишил от средство, чрез което да докаже твърденията си за нанесени обиди. Намира, че първоинстанционният съд не е посочил изрично фактите, подлежащи на доказване от всяка от страните, поради което изготвеният доклад по делото е непълен и неточен. Развива оплаквания за определяне на претендираното обезщетение в нарушение на принципа по чл.52 ЗЗД. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо 1 него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен размер. Претендира направените разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна И. Н. В., която в срока по чл.263 ал.1 ГПК е подала отговор. В последния е заел становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Счита, че правните изводи на съда са съответни на закона и целия събран доказателствен материал по делото. Претендират се разноски за въззивното производство.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение доказаността на твърдените от ищцата и извършени от ответника противоправни деяния плюене в лицето на ищцата на 20.02.2022г. и отправени обиди на 16.06.2022г.

По наведените доводи във въззивната жалба:

Първоинстанционният съд е изготвил доклад по реда на чл.146, ал.1 от ГПК, като коректно е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от всяка от страните. Нещо повече – съдът преди първото съдебно заседание е изготвил и проекта си за доклад, връчен на страните, като в заседанието на 12.12.2022г. никоя от страните не е направила възражения по него. Поради това и съдът не споделя развитите възражения в жалбата, че изготвеният доклад по делото е непълен и неточен.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че не е доказан твърденият в исковата молба извършен деликт от ответника на 20.02.2022г., чрез отправяне на обидни думи към жалбоподателката. Този извод се подкрепя напълно от извършеният в съдебното заседание оглед на приетия като веществено доказателство електронен носител по преписка № 1501/2022г. на РП В.Търново, от който се установява, че на същия ден се чуват обидни думи от страна на жалбоподателката и св.Парапанова, но не и обидни думи от ответника към жалбоподателката.

По отношение размера на претендираното обезщетение:

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” 2 по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Съдът съобразява, че обидните думи и действия от жалбоподателя от наплюването, естествено са причинили на жалбоподателката неимуществени вреди от унижението пред другите лица и физически дискомфорт.

Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях – претърпенията физически дискомфорт и погнуса от наплюването, претърпените емоционални болки и страдания от обидините думи на жалбоподателя, респ. техния вид, интензитет и продължителност, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2022 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 625 лв. – за деянието на 20.02.2022г., и в размер на 1250 лв. – за деянието на 16.06.2022г., или общо сумата 1875 лева.

Ответникът доказа възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат от жалбоподателката на 20.02.2022г. и 16.06.2022г. , тъй като е бил провокиран преди това от обидни и провокативни думи от жалбоподателката към жената, с която ответникът живее на съпружески начала. Явно е, че между страните, които са и съседи, е съществувал конфликт, който е прераснал в отправяне на обидни думи и наплюване от ответника към жалбоподателката на посочените дати през 2022г., но след явна провокация и от страна на пострадалата. Поради това и с поведението си жалбоподакелката също е допринесла за настъпването на емоционалните й страдания, след отправените обидни думи и наплюване от страна на ответника.

Според мотивите на ТР 1/2021 от 01.08.2022г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2021г., съдът следва в своите мотиви да посочи величината /размера/, спрямо която прилага намаляването. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбоподателката Б. с дейстивята си е допринесла за причинените й вреди в размер на 20 %. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, определеното на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 1875 лева, следва да се намали с 20% - или с 375 лв. от съпричиняването, и остатъка в размер на 1500 лв. лева следва да й бъде присъден.

Поради изложените мотиви, искът на Н. С. Б. против И. Н. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е основателен и доказан в размер на 1500 лв. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателката Н. С. Б. против него е неоснователна.

Ответникът по жалбата – И. Н. В., в отговора на жалбата си е направил искане за присъждане на разноски във въззивното производство, но липсват доказателства за извършени такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45/10.01.2023г. по гр.дело № 2073/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4