Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 18.02.2026, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Административно дело 21/2026
Вид
Решение № 185
Подписан
18.02.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Огнян Евгениев

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 185

Монтана, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700021 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Й. Н. И. от [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1282763/29.12.2025г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като оспорващия поддържа, че не е знаел за настъпване на падежа на застраховка гражданска отговорност и има здравословни проблеми, които налагат необходимостта да управлява МПС. В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в постъпила по делото молба поддържа жалбата си и излага допълнителни доводи, че тя не съответства на целта на закона.

Административният орган оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като поддържа законосъобразност на наложената ПАМ.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1282763/29.12.2025г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че на 29.12.2025г., около 17,00 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява лек автомобил „СИТРОЕН БЕРЛИНГ“ рег.№[рег. номер], като след направена справка в РСОД и ОДЧ към ОДМВР Монтана се установява, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 23.12.2025г. от което следва , че МПС не е регистрирано по надлежния ред. В мотивите е посочено, че проверката е извършена във връзка с реализирано ПТП, като административния орган е приел, че описаното е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, което го е мотивирало да издаде оспорената ПАМ.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

От приетия на л.14,15 по делото АУАН серия GA №4921815/29.12.2025г. се установява, че на 29.12.2025г., около 17,00 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява лек автомобил „СИТРОЕН БЕРЛИНГ“ рег.№[рег. номер], като след направена справка в РСОД и ОДЧ към ОДМВР Монтана се установява, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 23.12.2025г. от което следва , че МПС не е регистрирано по надлежния ред. По АУАН няма постъпили възражения от оспорващия.

Въз основа на така установеното със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1282763/29.12.2025г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 29.12.2025г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.УРИ 996000-6/05.01.2026г., с която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от П. И., който е назначен на длъжност Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Монтана, ОДМВР Монтана, като той е овластен с правомощия със Заповед №301з-4401/09.10.2025г. на Директора на ОДМВР Монтана (л.17,18 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Административния акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.

Не се установява да е допуснато съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да се нарушили правото на защита на оспорващия.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 29.12.2025г., около 17,00 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява лек автомобил „СИТРОЕН БЕРЛИНГ“ рег.№[рег. номер], като след направена справка в РСОД и ОДЧ към ОДМВР Монтана се установява, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 23.12.2025г. от което следва , че МПС не е регистрирано по надлежния ред.

В хипотезата на чл.171, т.1, б."з" пр.“гг“ във вр. с чл175, ал.3 от ЗДвП, юридическите факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка са водач да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като в случая е налице първата хипотеза – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато са управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Обстоятелството, че оспорващия не е знаел, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията му е прекратена на 23.12.2025г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е ирелеватно за делото, като следва да се посочи, че оспорващия е имал задължение, което произтича в качеството му на собственик на МПС, което не е изпълнил. В тази връзка следва да се посочи, че по аргумента на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (29.12.2025г.), тоест сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 30.12.2025г. не указва влияние на законосъобразността на оспорения административен акт.

Настоящият съдебен състав, счита за необходимо да отбележи, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като наказанието е съответно на извършеното нарушение, което влияе на безопасността на движение по пътищата. В тази връзка следва да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че здравословното състояние на оспорващия, което той установява с писмени доказателства не влияе на законосъобразността на административния акт, тъй като за оспорващия са налице възможности да ползва и други способи на придвижване.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на законност, който е регламентиран в чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се препятства възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1282763/29.12.2025г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Н. И. от [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1282763/29.12.2025г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: