Решение № 106 от 29.12.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Монтана, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20211600500372 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. с чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от „Т.Б. „ЕАД чрез адв. Н.Щ. насочена против Постановление от 30.06.21 г., постановено по изп. дело № 553/17 г. по описа на ДСИ при РСгр. Лом., с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че изводите, обусловили постановяване на процесното постановление са неправилни, тъй като не са изложени достатъчно съображения в насока настъпила перемпция по отношение на длъжника. Предвид изложеното се твърди, че не е налице настъпила перемпция, респ. основание за прекратяване на делото съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като се иска отмяна на постановеното от ДСИ постановление.

Длъжникът Х.П. не взима становище по жалбата.

ДСИ при РС Лом- Е.С., в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда съображения за неоснователност на подадената жалба, с аргументи, че процесният случай попада в хипотезата на законова перемпция, като се моли за оставянето на жалбата без уважение.

1

Окръжен съд Монтана, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Взискателят разполага с правото да обжалва атакуваното постановление, с което изпълнителното дело е прекратено – в този смисъл е разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, поради което жалбата и като подадена в срок се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, а атакуваното постановление, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразно, по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 553/2017 г. по описа на СИС -Лом е образувано въз основа депозирана молба вх. № 20399/05.12.2017 година от „Т.Б.“ ЕАД * срещу Х.Х. от гр.*за събиране на сумата по издаден изпълнителен лист от 21.09.2017година по ч.гр.д.№1839/2017година по описа на РС Лом.По също е изпратена призовка за доброволно изпълнение и са извършени редица справки сокежно имуществото на длъжника по молба на взискателя.Последната молба за извършване на изпълнителни действия обаче е от 02.05.2019година, когато взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи в жилището на длъжника.След оставяне без движение на тази молба за внасяне на съответната държавна такса, на 27.05.2019година взискателят е оттеглил молбата си за опис.Впоследствие същия е поискал справка до КАТ досежно притежавани автомобили от длъжника, на 20.01.2021година е поискал нова справка за банковите сметки на длъжника и последната му молба е от 18.06.2021година отново за опис на движимото имущество на длъжника.Разглеждайки същата, ДСИ е констатирал, че е настъпила законовата перемция, тъй като от последното поискано изпълнително действие на 02.05.2019година са изтекли повече от две години.

С атакуваното постановление на ДСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изп. дело е прекратено. В същото постановление са изложени мотиви, че в продължение на две години, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело, като последните такива били извършени на 02.05.2021 г.

2

Спорът в случая се свежда до това налице ли са предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (каквото очевидно не е настоящето). В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. С TP № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява, на о с н . чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а ДСИ може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая настоящата инстанция също приема, че след 02.05.2019 г., са изминали повече от две години, без взискателят да е поискал от ДСИ извършване на ново изпълнително действие по отношение на длъжника ,което да е насочено към непосредствено удовлетворяване на взискателя.

Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или това е т. нар. прекратяване поради перемпция. Перемпцията е определена от законодателя като период от време на бездействие на взискателя, с изтичането на който следва да се прекрати изпълнителното производство, но не се погасява самото вземане (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на IV г. о. с докладчик съдията Белазелков). Това е така, за да се стимулира и възпита взискателя да не бездействия и да предприеме необходимите действия, тъй като с бездействието неоснователно се влошава положението на длъжника.

Изтичането на този срок не може да бъде вменено във вина на взискателя, ако същият е изтекъл, поради обективни причини, което не зависят от неговото 3 бездействие.

Последното изпълнително действие по отношение на длъжника е осъществено на 02.05.2019 г. .Следователно двугодишният срок за перемиране е изтекъл на 02.05.2021 г. Така перемпцията е настъпила към момента на постановяване на атакуваното постановление, поради което извършеното от ДСИ действие – прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразно.

По изложените съображения съдът приема, че постановлението на ДСИ от 30.06.21 г., с което е прекратено производството по изп. д. №553/17 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е правилно и съобразено с цитираната разпоредба.

Подадената жалба по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК от взискателя срещу това действие на ДСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, подадена от Т.Б. „ЕАД чрез адв.Н.Щ.насочена против Постановление от 30.06.21 г., постановено по изп. дело № 553/17 г. по описа на ДСИ при РСгр.

Лом., с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. / чл. 437, ал. 4 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4