Решение № 754 от 22.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Р. Ив. Г. в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603916 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 16.04.2024 г. на Софийския районен съд, НО, 19 състав, по н.о.х.д № 1197/2022 година на същия съд подсъдимата Л. Л. Н. е призната за виновна в това, че на 10.07.2018 г. в гр. София, на автобусна спирка “ул. Оряхово”, находяща се на бул.

“Сливница”, като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и занчението на извършеното и да ръководи постъпките си, повредила противозаконно чужда движима вещ автобус марка “Ман”, модел “Лионис Сити Г” с рег. № *******, собственост на “Столичен Автотранспорт” ЕАД, като счупила салонно дясно стъкло след втората врата на автобуса и причинената вреда е на стойност 1 689,19 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъдена на 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във вр. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по настоящото производство за срок до 24 часа със заповед по ЗМВР на 10.07.2018 г. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на “Столичен Автотранспорт” ЕАД сумата от 1689,19 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждане – 10.07.2018 г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски – сумата от 646,88 лв. за разноските в досъдебното производство, както и сумата от 895,68 лв. за разноските в първа съдебна инстанция, сумата от 210 лв. в полза на НБПП за служебен защитник, държавна такса в размер 67,57 лв. върху уважената част на гражданския иск, сумата от 1020 лв. за разноски, направени от ищеца, държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за сметка на СРС.

1

С присъдата е признат за виновен и подсъдимият К. К. Г. и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на “Столичен Автотранспорт” ЕАД сумата от 1689,19 лв., обезщетение за претърпяни имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждане – 10.07.2018 г. до окончателното изплащане. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски – сумата от 646,88 лв. в полза на СДВР, държавна такса в размер 135,02 лв. върху уважената част на гражданския иск, сумата от 1164 лв. за разноски, направени от ищеца, държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата Л. Л. Н., в която се излагат твърдения, че видът и размерът на наказанието на подсъдимата са несъразмерно тежки и не съответстват на обществената опасност на извършеното престъпление и на обществената опасност на подсъдимата. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е посочил размерът на присъдата след прилагане на редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, което съдът следва да намали с ⅓ при прилагане на чл. 58а, ал. 1 НК. Освен това защитникът посочва, че е следвало да се приложи чл. 55 вр. чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като било налице изключително смекчаващо обстоятелство, неотчетено от първоинстанционния съд, а именно психичното състояние на подсъдимата – смесеното й личностово разтройство, установено въз основа на комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Подсъдимият К. К. Г. и защитникът му не се присъединяват към въззивната жалба на подсъдимата.

В проведеното по реда на чл. 327 и сл. от НПК публично съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийската градска прокуратура пледира, че жалбата е неоснователна, тъй като първоинстанционната присъда е постановена при пълнота на доказателствата, които са оценени правилно. Изтъква, че при постановяване на акта си съдът е отчел и данните за психическото състояние на подсъдимата, както и данните за осъждането преди влизане в сила на последната присъда. Приема, че определеното и на двамата подсъдими наказание е правилно и справедливо и моли въззивният съд да потвърди присъдата изцяло.

Подсъдимата Л. Л. Н. уведомява съда, че не желае да се възползва от правото си на лично участие в откритото заседание пред въззивния съд и моли да не бъде транспортирана от затвора в гр. Сливен, където се намира понастоящем. Защитникът на подсъдимата поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Излага доводи, че наказанието не е индивидуализирано правилно и е завишено, тъй като не е отчетена правилно обществената опасност на деянието и обществената опасност на подсъдимата. Поради което моли наказанието да бъде намалено по вид и размер.

Защитникът на подсъдимия К. К. Г., както и самият подсъдим, не оспорват законосъобразността на присъдата и молят тя да бъда потвърдена в частта относно обвинението на подсъдимия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл.

371, т. 2 и сл. НПК. Подсъдимите в хода на допуснато съкратено съдебно следствие са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Оттук нататък на основание чл. 373, ал. 3 НПК районният съд е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология на деянието в следния смисъл.

Подсъдимият К. К. Г. е роден на ******* г. в гр. София, български гражданин е, с основно образование, не работи, с адрес: с. Храбърско, ул. “******* с ЕГН **********.

Преди разглежданото деяние подс. Г. е бил осъждан за втори път (за първото осъждане е реабилитиран по право) с влязъл в сила съдебен акт на 24.11.2016 г. на наказание пробация.

Подсъдимата Л. Л. Н. е родена на ******* г. в гр. София, българск а гражданка е, с основно образование, не работи, с адрес: гр. София, ж.к. “******* *******, с ЕГН **********, неосъждана по време на разглежданото събитие.

По време на разглежданото събитие „Столичен Автотранспорт“ ЕАД притежавало автобуси с марка „Ман“, модел „Лионс Сити Г“, с рег. № ******* и с марка „Ман“, модел „Лионс Сити Г“, с рег. № *******

На 10.07.2018 г., в около 15:40 часа, св. В.Д.К. започнал смяната си за деня като шофьор на автобус марка „Ман“, модел „Лионс Сити Г“ с рег. № *******. Автобусът се движел по линия № 310 на масовия градски транспорт в гр. София по маршрут от площад „Сточна гара“ до ж.к. „Люлин 5“ и обратно.

На същата дата около 16:50 часа от спирка „ул. Орион“, находяща се в гр. София, бул. „Сливница“, в посока към пл. „Сточна гара“,в управлявания от св. К. автобус се качили група младежи – подсъдимите Л. Л. Н. и К. К. Г., както и техните приятели – свидетелите Д.М.Б., М.М.К. и Д.В. Н.. Петимата се настанили в предната част на автобуса, като по време на пътуването говорели на висок глас и били шумни, поради което останалите пътници започнали да им правят забележки да не ги безпокоят. Забележка им направил на няколко пъти и шофьорът св. К.. Тъй като подсъдимите Н. и Г., както и придружаващите ги свидетели Б., К. и Н., продължавали да вдигат шум, свидетелят К. спрял автобуса на спирка „ул. „Оряхово“, находяща се на бул. „Сливница“ и казал на петимата младежи, че автобусът няма да тръгне, докато не спрат да вдигат шум. В този момент към петимата младежи се насочили трима неустановени по делото млади мъже на видима възраст около 18-20 години, които дотогава пътували в задната част на автобуса. Едно от трите момчета извадило джобен нож и се сборичкало с подс. К. Г., като му нанесло порезна рана на лявата ръка. През това време подс. Л. Н. била слязла от автобуса заедно със свидетелите Б., К. и Н.. Свидетелите Б., К. и Н. видели как неустановеното по делото момче се сбива с подс. Г. вътре в превозното средство, което все още се намирало на спирка „ул. „Оряхово“. Нападението над подсъдимия възприела и подс. Н.. Тя издърпала от дясната ръка на св. Д. Б. бутилка с водка с черен етикет с надпис „Руский стандарт“ и хвърлила бутилката по салонно дясно стъкло след втора врата на автобуса по посока на момчето, с което подс. Г. е бил във физическо съприкосновение. От удара стъклото се счупило, а бутилката паднала на пода в автобуса.

След това трите неустановени по делото момчета побегнали по бул. „Сливница“ в посока към бул. „Константин Величков“. Подсъдимите Г. и Н. и свидетелите Б., К. и Н. ги подгонили, но не успели да ги настигнат. Около 17:15 ч. от спирка „бул. „Константин Величков“, находяща се на ъгъла на бул. „Сливница“ и бул. „Константин Величков“, подсъдимите Г. и Н. заедно със свидетелите Б., К. и Н. се качили в автобус марка „Ман“, модел „Лионс Сити Г“, с рег. № *******, управляван от св. Г.Г.Б.. Автобусът се движел по линия № 310 с посока на движение от ж.к. „Люлин 5“ към площад „Сточна гара“.

3

Непосредствено, след като се качил в превозното средство, подс. Г. се насочил към салонно четвърто ляво стъкло на автобуса и го ударил с главата си. Вследствие на удара стъклото се счупило. След това подсъдимите Г. и Н., както и свидетелите Б., К. и Н. слезли от автобуса.

Групата се насочила пешком по бул. „Сливница“ с посока към ул. „Опълченска“. Те били спрени от служители на 3 РУ – СДВР в близост до НПГПТО „М. В. Ломоносов“ – град София и транспортирани в 3 РУ – СДВР за изясняване на случая.

Стойността на имуществената вреда, резултат от повредата на автобус марка „Ман“, модел „Лионс Сити Г“, с рег. № *******, възлизала на 1 689,19 лв., а тази, причинена на автобус марка „Ман“, модел „Лионс Сити Г“, с рег. № ******* – на 3 375,43 лв.

Подсъдимата Н., която по време на деянието била на 14 г. и 5 месеца , страда от смесено личностово разстройство (емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и диссоциално личностово разстройство), психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на синтетични канабиноиди и алкохол. Състоянието й не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Годността на подсъдимата да разбира, възприема, възпроизвежда и да дава обяснения по делото, ако желае, е запазена. По време на разглежданото събитие, макар и непълнолетна, е могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, а деянието й не било извършено поради лекомислие или увлечение.