Решение № 6310 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6310 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100505077 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 110644/07.04.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Решение № 6125/31.03.2026 г., постановено по гр. дело № 41286/2025 г. по описа на СРС, 163 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500 осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.

82 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ към договора сключен между страните, както и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 547,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби от сторнирани и отнесени в разход начислени суми за аб. № 348063 (за самостоятелен обект, находящ се в гр. София, общ. **** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.), от които: 517,05 лв. – цена на топлинна енергия и 30,41 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение съгласно чл. 45, т. 2 от ОУ на договорите между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2025 г. до окончателното плащане, които суми са отхвърлени по предявени искове на „Топлофикация София“ ЕАД с Решение № 11041/10.06.2025 г., постановено по гр. дело № 54457/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, както и 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на водено гр. дело № 54457/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, от които: 25 лева – държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение, 175 лева – държавна такса по депозирана искова молба, 300 лева – внесен депозит за СТЕ, 300 лева – внесен депозит за ССчЕ и 300 лева – съдебно-деловодни 1 разноски, присъдени в полза на ответника по същото дело и 400 лева – допълнителни възнаграждения на вещите лица в проведеното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2025 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалния закон, необоснованост и вътрешно противоречие.

Въззивникът поддържа, че претенциите му се основават на неправилно извършен отчет и невярно дялово разпределение, което ответникът е извършил, поради което са начислени суми към клиента, но исковете впоследствие са били отхвърлени с решение № 11041/10.06.2025 г. по гр. дело № 54457/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, по което дело „Далсия“ ООД е участвал като трето лице – помагач, вследствие на което дружеството е следвало да сторнира начислените суми, при което е претърпяло вреди, равняващи се на сторените разноски, в какъвто смисъл е и приетата по делото съдебносчетоводна експертиза.

Оспорва причината за отхвърляне на исковете да се дължи на собственото му виновно поведение, тъй като не е уведомил ФДР за прекъснато топлоснабдяване на имота и поради злоупотреба с права. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд позоваване на чл.

223, ал. 2 ГПК, считайки, че в тази част изводите му са в противоречие с ТР № 1/09.12.2023 г. по т. д. № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Конкретно се посочва, че обвързаността на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК касае само вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, без същата да се разпростира върху отделния исков процес помежду им, имащ за предмет регресни права, поради което счита, че СРС е следвало да извърши собствена преценка относно спорния по делото въпрос - наличието на виновно неизпълнение от страна на „Далсия“ ООД на задължението му да извърши точно и вярно дялово разпределение. Твърди наличието на вътрешно противоречие в мотивите на решението, доколкото се кредитира заключението по ССчЕ, установило сторнирането на сумата от 547,46 лева, на колкото се равнява направеният разход, а в същото време предявените искове са отхвърлени. Счита, че в тежест на „Далсия“ ООД е да предоставя на топлопреносното предприятие верни данни, а в случая въпреки наличието в информационната му система на такива, че жилището не се води на отчет и и в него няма радиатори и топломери, е изчислило количеството топлинна енергия по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, което е първопричина за настъпване на претърпените вреди. Доколкото ответникът е разполагал с данни, че фактически в имота липсват отоплителни тела, то начисляването на топлинна енергия не е следвало да се извърши по посочения ред. Оспорва да е допуснато нарушение по чл. 32 от ОУ чрез неуведомяване на „Далсия“ ООД за прекъсване на топлоснабдяването, в който случай отговорността по чл. 45, т. 2 от ОУ да следва да се изключи, тъй като същата има специално приложение и обективен характер. Дори да се приеме, че е допуснат пропуск от негова страна, то наличието на такъв следва да се разглежда в контекста на евентуално съпричиняване по чл. 82 ЗЗД, но не и като основание за пълно отпадане на отговорността на ответника. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и в частта относно предявения иск за имуществени вреди, считайки, че завеждането на съдебен процес за събиране на вземане, формирано въз основа на данни, предоставени от ФДР, не представлява злоупотреба с права.

2

По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Далсия“ ООД, с който я оспорва. Обжалваното решение се счита за правилно и постановено след анализ събраните по делото относими доказателства и при зачитане на действието на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК. Заявява, че едва през 2025 г. дружеството е било уведомено от ищеца, че услугата по доставка на топлинна енергия не се извършва, позовавайки се на негово писмо № Г-12371/15.08.2025 г., съдържащо признание за констатирано прекъсване на отклонение, захранващо стара къща, което не е отразено в базата данни, като корекцията на отопляемия обем е извършена едва през 2025 г., до когато той ежемесечно е подавал информация за начисляване на жилищно потребление при определени отопляеми обеми за двете партиди, вместо да ги занули. Позовава се още на допуснато от ищеца неизпълнение на задължението си по чл. 32 от ОУ на договорите между него и търговеца за извършване на услуга дялово разпределение за уведомяване за прекратяване на топлоснабдяването в 7-дневен срок от извършването му, което той е сторил едва през 2025 г., т. е. с 2-годишно закъснение след края на процесния период, допускайки нарушение на чл. 63, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването. За преклудирано се счита позоваването с въззивната жалба на чл. 70, ал. 4 от същата Наредба, още повече, че този ред на начисляване изобщо не е бил приложим. Оспорва да са допуснати грешки при извършване на услугата дялово разпределение, тъй като неправилното отразяване на имотите като топлоснабдени и определянето на отопляемата кубатура съответно от 136 куб. м. и от 48 куб. м., вместо 0 куб. м., не се дължи на неговото поведение, поради което не допринася за настъпване на твърдяните вреди, които ищецът е имал възможност да предотврати. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

3

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Тук за процесуална яснота следва да се отбележи, че всички предявени искови претенции в т. ч. и осъдителната такава за заплащане на сумата от 1 500 лева следва да бъдат квалифицирани по чл. 82, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 2 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения единствено за допуснато от ответника договорно неизпълнение – да извърши точно и вярно дялово разпределение съобразно задълженията му по договора с ищеца, в причинна връзка с което последният е претърпял имуществени вреди под формата на сторнираната като загуба главница за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, както и направените съдебно-деловодни разноски в производството по гр. дело № 54457/2024 г. по описа на СРС, 173 състав срещу крайния клиент. Действително в обстоятелствената част на исковата молба се посочва още, че в резултат на противоправното поведение на ответника е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане и от страна на ищеца са претърпени вреди под формата на разходите за водене на делото пред СРС, 173 състав, но така дадената от страната правна квалификация не обвързва съда. В случая противоправното поведение, в причинна връзка, с което са настъпили вредите, е именно посоченото договорно неизпълнение, поради което правилната правна квалификация е обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договорни задължения по чл. 82 ЗЗД, а не по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Следователно, не са предявени два евентуално съединени иска са заплащане на сумата от 1 500 лева, тъй като те се основават на абсолютно идентични твърдения, като въпрос на правна квалификация на исковата претенция, която се дава от съда, е дали същите следва да бъдат подведени под фактическия състав на договорното неизпълнение или на непозволеното увреждане. Следва да се отбележи още, че дадената погрешна правна квалификация не обуславя недопустимост на обжалваното решение, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава, а в случая те са били преценени и обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не е налице допуснато от него нарушение на диспозитивното начало, поради което обжалваното решение не е частично недопустимо. Не е допуснато и нарушение на императивна материална норма, за приложението на която въззивният съд следи служебно. По въпроса относно неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно сключен между страните договор, който ги обвързва, по силата на който ответникът да е поел задължение да извършва вярно дялово разпределение в процесната сграда; допуснато от ответника виновно неизпълнение на задължение по него, в причинна връзка с което да са произтекли вреди за ищеца в претендирания размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи изпълнение на договорните си задължения, респ. погасяване на дълга.

В случая с оглед твърденията на страните безспорно е по делото, че между „Топлофикация София“ ЕАД и „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД) е сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение по 4 отношение на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, включително и по отношение на северозападно жилище в нея с аб. № 348063, като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира по силата на Общи условия на договорите за „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост, приети с Решение по т. 2 от Протокол № 19/05.07.2007 г. и Решение по т. 1 от Протокол № 22/23.07.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. Сключен е и договор № 2014/23.09.2002 г. между „Бруната България“ ООД (понастоящем „Далсия“ ООД) и етажните собственици на адрес: гр. София, общ. Лозенец, ул. ****, сключен в изпълнение на решение по протокол от ОС на ЕС от 27.08.2002 г.