Решение № 14 от 04.06.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Омуртаг, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Административно наказателно дело № 20233510200210 по описа за 2023 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на В. Е. Т. от гр.Русе, против НП № 23-0308-000721/ 13.10.2023 г. на Началника на РУ”Полиция” Омуртаг, с което са му наложени отделни административни наказания, както следва: 1.на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и 2. на осн. чл.179,ал.2,пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за това, че „на 23.07.2023 г., в 02.00 ч., в Община Омуртаг, на пътен възел между път ІІ-48 и път І-4, община Омуртаг, в посока на движение от гр.Омуртаг към гр.Търговище, управлява собствения си л.а.“Нисан Кашкай“ с рег.№ ***, като не спазва дистанция и блъска с предна част на автомобила движещия се пред него спиращ на пътен знак Б2 л.а.“Шевролет Орландо“ с рег. № ***, управляван от правоспособния водач Е. Б. Х.

ЕГН- ***. След възникване на ПТП виновният водач напуска ПТП без да уведоми компетентната служба на МВР“ – нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и по чл. 23, ал.1 от ЗДвП.

В подборно мотивираната жалба се оспорват извършените нарушения, като се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. В с.з., жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Е.Т.от АК-Русе, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира допълнителни гласни доказателства, пледира за отмяна на НП и присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.

1

Районна прокуратура Търговище, ТО Омуртаг, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят бил правоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории „В” и „М“, придобити през 2020 г., като до извършване на нарушенията, предмет на настоящото дело бил санкциониран неколкократно с ЕФ за нарушаване скоростните режими по ЗДвП, за които е заплатил всички наложени му наказания /справка л.32/. Жалбоподателят Т. живеел в гр.Русе, притежавал л.а.“Нисан Кашкай“ с рег.№ ***. На 23.07.2023 г. жалбоподателят управлявал посочения л.а., а заедно с него били съпругата му св.З.Т. и малолетното им дете. Семейството се прибирало от Турция в посока гр.Русе, като след полунощ се намирали в района гр.Омуртаг, който не познавали.

Приближавайки пътен възел образуван от пресичането на път ІІ-48 и път І-4, община Омуртаг, в посока на движение от гр.Омуртаг към гр.Търговище, на кръстовище регулирано с пътен знак Б-2, около 02.10 ч. жалбоподателят намалил скоростта си на движение и спрял, тъй като на кръстовището пред него имало спрял друг лек автомобил.

След като автомобилите изчакали преминаването на движещите се по пътя с предимство МПС, продължили движението си. По неизвестни и неустановени по делото причини, водачът на спрелия на кръстовището пред автомобила на жалбоподателя л.а.“Шевролет Орландо“ с рег.№ *** – св.Е. Б. Х. решил, че при спирането Т. го е ударил отзад, и след като последният го изпреварил, решил да го последва. Тъй като не успял да го настигне, св.Х. спрял на бензиностанция и се свързал с тел. 112, където описал подробно на оператора случилото се /приложен и изслушан в с.з. аудиозапис, приет като доказателство по делото/.

На място пристигнал дежурен автопатрул в състав на който бил св.М. М. полицай от РУ Омуртаг. Пред него св. Х. отново потвърдил, че бил блъснат отзад на кръстовище в гр.Омуртаг от л.а.“Нисан Кашкай“ с рег.№ ***, водачът на който напуснал местопроизшествието. Св. М. огледал автомобила на св.Х., като констатирал, че „…има пукнат трети стоп за мъгла, червена светлина, която се намира долу на бронята, нямаше паднали части…господинът заяви, че от самия удар бронята се е нагънала и е спукала стопа. Не видях нагъната броня, тъй като е пластмаса…“ /показания на св.М. в с.з. от 10.05. 2024 г./. При тези обстоятелства, след като служебно била изяснена собствеността на процесните автомобили и били изготвени докладни записки по случая /приложени/, на 26.08.2023 г. бил съставен АУАН серия GA № 999670 /приложен л.22/ за извършени от жалбоподателя Т. нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и по чл. 23, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изпратен за връчване и лично връчен на 18.09.2023 г., като в срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН постъпило допълнително писмено възражение /приложено л.29/, в което Т. оспорил извършването на вменените му нарушения. По същото била изготвена докладна записка, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 23-0308000721/13.10.2023 г. на Началника на РУ”Полиция” Омуртаг, връчено на нарушителя в 2

ССЕВ на 31.10.2023 г. видно от направеното отбелязване.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. полицейски служители М.М. и Н.М. /свидетел само при съставяне и връчване на акта/; св.Т. – съпруга на жалбоподателя, както от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за правилното й изясняване е следвало да бъдат да бъдат положени допълнителни процесуални усилия, за което правилно се акцентира в жалбата и се поддържа в с.з. На първо място, не е извършен оглед на автомобила за жалбоподателя, въпреки неговото искане и съществуващата обективна възможност за това. Всъщност единствените сведения за т.нар.

„пътно транспортно произшествие“ /извън показанията на св.Е. Х., който съдът на успя да призове в с.з. и заличи от списъка/ са налични в показанията на полицай М. /цитирани погоре в решението/, но от тях не може да бъде направен извод за увреждане по автомобила на жалбоподателя. Такова увреждане не е налице и по автомобила на Е. Х., тъй като отново чрез показанията на св. М. е опровергано твърдението за нагъната броня и последвало спукване на трети стоп. След като не са извършени допълнителни действия от страна на АНО /в т.ч. не е изяснено дори точното място на настъпилото ПТП, доколкото се сочи, че в АУАН и НП се сочи, че е настъпило на пътен възел, а в с.з. се установи, че всъщност се касае за „кръстовище“ по смисъла на §1,т.5 от ДР на ЗДвП/, то настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че е допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като го изцяло незаконосъобразно. Спорните обстоятелства във връзка с мястото /за което основателно претендира и защитата/ и най-вече начина на извършване на нарушенията, наред с липсата на свидетели - очевидци несъмнено разколебават презумптивната доказателствена сила, с която и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва всеки АУАН и водят до незаконосъобразност на издаденото НП.

Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че извършването на вменените нарушения не е доказано и по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е, че основен и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават” (чл.42,т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят Т. е извършил вменените му нарушения. Съдът не споделя начина и следваната от полицейските 3 служители процедура по ангажиране отговорността на водача само въз основа на косвени доказателства, тъй като същата грубо противоречи на административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Доказването на извършеното нарушение е основно задължение на АНО, т.е. нарушителя никога не следва да доказва, че е невинен, респ. да доказва къде се е намирал на 23.07. 2023 г. след полунощ; дали точно тогава е управлявал собствения си л.а.“Нисан Кашкай“ с рег.№ ***; дали е причинил някакво ПТП, от мястото на което впоследствие е избягал като не е съдействал за установяване на настъпилите вреди. Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52, ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на РУ Омуртаг очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител В. Т.. С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил административните нарушения, за извършването на които е бил санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие № 0030959/22.03.2024 г. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и доколкото посредством придружителното писмо на РУ Омуртаг /л.14/ е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, то съдът следва да се произнесе по въпроса за евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения фиксираният размер на адвокатското възнаграждение по дела от административнонаказателен характер е 500 лв. дължими при процесуално представителство, защита и съдействие, докато в конкретният случай е жалбоподателят е заплатил на защитника в брой сумата 300 лв., т.е. под минималния размер, при което направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Наказващ орган в случая е РУ Омуртаг, което е в структурата на ОДМВР Търговище, поради което именно ОДМВР Търговище следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № 23-0308-000721/13.10.2023 г. на Началника на РУ ”Полиция” Омуртаг, с което В. Е. Т. от гр.***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Е.Т.от АК-Русе, със съдебен адрес гр.***, за нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и по чл. 23, ал.1 от ЗДвП са били наложени административни наказания, както следва: 1. на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец и 2. на осн. чл.179,ал.2,пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.