Протокол № 530 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 237/2026
- Вид
- Протокол № 530
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл.301 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 530 гр. Варна, 18.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900237 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:02 часа се явиха:
На именно повикване в 14:02 часа, се явиха:
Ищецът „Драгневи“ ЕООД, представляван от управителя Н.Д.Д., редовно призован, лично се явява управителя Н.Д.Д. и с адв. Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Поли Йорд“ ЕООД, представляван от Й.Д. Й., редовно призован, представлява се от адв. Зл. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, не се явява.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Й.: Поддържаме исковата молба, както и допълнителната искова молба. Оспорваме отговорите на ответната страна.
По проекта за доклад нямаме възражение и моля да бъде приет за окончателен.
1
Адв. Ж.: Ние поддържаме депозирания отговор и допълнителен отговор към допълнителната искова молба. Поддържаме възражението за прихващане, което е прието за съвместно разглеждане в рамките на настоящия процес.
Указанията дадени ни в проектодоклада – твърдим, че се касае за изпълнение на дейности, за които няма актуване и за поправка на некачествени СМР. В тази връзка искаме допускане на гласни доказателства. В останалата част нямам възражение.
Адв. Й.: Считам, че не е достатъчно конкретизирано възражението от насрещната страна, а предвид това е недопустимо. Не става ясно за кой клон и за кой участък става въпрос. Тъй като в отговора на исковата молба, възраженията са изключително общи и сега с поясненията на процесуалния представител на ответното дружество, въобще не става ясно, какво ще доказват с въпросните свидетели. На практика имаме издаден Акт обр. 19, подписан от насрещната страна и искането противоречи пряко с нормата на чл. 164, ал.1, т. 6 от ГПК. На практика със свидетелските показания искат да опровергават съдържанието на обстоятелствената част на документа.
Адв. Ж.: Аз вече казах, че не се касае за дейности, които са част от процесния договор. Със свидетелите ще установяваме факти и обстоятелства за обект клон 101 на ул.12. Той не е част от акт, който е подписан.
Адв. Й.: По повод въпросния клон, за който искат допускане на свидетелите, доверителят ми каза, че той също не е платен. И конкретно, какво ще доказват въпросите свидетели?
Адв. Ж.: Изпълнение на съответните СМР –та от нашата страна, които са породили в резултат на изпълнение на задължението на ищцовата страна.
Всичко това е описано във възражението за прихващане. Описано е и в приложените към него писмени документи, дейност по дейност. Ако искате мога в нарочна молба да го опиша и да посоча свидетелите поименно.
Адв. Й.: В случая се разширяват фактически твърдения, които са изложени в отговора. И считам, че искането е неотносимо към вземането, както е предявено по Договор от 02.09.2025 година.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1160 от 10.07.2026 година:
2
Постъпила е искова молба на „Драгневи“ ЕООД, с ЕИК 207214140, против “Поли Йорд“ ЕООД, с ЕИК 103951317, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: -13161.49 евро по фактура №********** от 18.12.2025г.; -552 евро по фактура №0000000120 от 09.01.2026г. и -1751.62 евро по фактура №0000000122 от 03.02.2026г., представляващи неизплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за извършване на СМР от 02.09.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба03.04.2026г. до окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност от ответната страна е постъпило съдебно възражение за прихващане /съдебна компенсация/ на исковата претенция с насрещно вземанe в размер на 26611.98 евро по Фактура № 2000002298 / 20.02.2026 г., в която е обективирана стойността заплатена от възложителя ответник за отстраняване на некачествено извършени работи от изпълнителя – ищец възложени с Договора за извършване на СМР от 02.09.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2025г. между страните е сключен Договор за извършване строително-монтажни работи, по силата на който ответника е възложил на ищеца извършването на СМР, подробно описани в Приложение №1, а имено доизграждане на канализационна мрежа в СО “Ваялар“; СО “Траката“; СО “Манастирски рид“; СО “Свети Никола“частично и СО “Ален мак“, както и изграждане на водопроводни връзки към ново трасе на магистрален водопровод “Варна-Златни пясъци“-III етап в СО “Ваялар“ и СО “Траката“-канализационен клон 153 СО “Траката“, Участьк 1 от РШ 153.1 до РШ 152.3-СМР без настилки-87.76м. Поддържа се, че ищеца е изпълнил възложеното, а ответника е приел обекта, за което са съставени два Акта обр.№19 относими за всеки етап от изпълнението на договора, като единият от тях е такъв за окончателно приемане на работата. Сочи се, че за извършената дейност е издадена Фактура №********** от 18.12.2025г. за сумата от 13161.49 евро с основание “СМР по обр.19 Акт №1 за клон 153 от РШ 152.3 до РШ 153.1“, чийто падеж е настъпил на 18.12.2025г. Издадена е още Фактура №0000000120 от 09.01.2026г. за сумата от 552.00 евро, с основание “услуги с комбиниран багер“, чийто падеж е настъпил на 09.01.2026г., както и Фактура №0000000122 от 03.02.2026г. за сумата 1751.62 3 евро, с падеж на 03.02.2026г. Твърди се, че изпълнителя многократно е канил възложителят да погаси задължението си, но плащане не е последвало. Излага се, че липсата на реакция от ответника, мотивирала ищеца да предприеме връчване, чрез съдебен изпълнител, на покана за плащане на визираната във фактурите сума, която покана е връчена на адресата на 25.02.2026 г.
С депозирания отговор на искова молба, се поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че в хода на реализиране на строително монтажните работи, възложителят чрез видеозаснемане е установил множество неизпълнения, изразяващи се в несъответствие с одобрения инвестиционен проект, проектните коти и техническите изисквания, за което ищеца уведомен на електронен адрес. Сочи се, че с Писмо от 16.02.2026г. изпратена, чрез електронна поща, ответника отново е уведомил за допуснатите отклонения, като изрично е посочил, че в следствие от допуснатото бездействие от изпълнителя, за възложителя се е наложило да отстрани и поправи за своя сметка дефектните СМР. Сочи се още, че писмото съдържало уведомление, че съобразно сключения договор, цената за поправка на недостатъците следва да се заплати от изпълнителя, поради което същата ще бъде прихванато от дължимите суми по съответния акт Образец №19.
Поддържа се, че дейностите за отстраняване на дефектно изпълнените СМР са описани във Фактура №2000002298/20.02.2026г. и са на стойност от 26907.39 евро с ДДС. Сочи се, че същата е изпратена с електронна поща на ищеца на 24.02.2026г., като е придружена от протокол за прихващане на дължимите суми. Твърди се, че в следствие от извършеното прихващане към настоящия момент, ищеца е задължен на ответника за сумата от 11146.87 евро. Излага се, че коментираните по-горе изявления, съобразно заложеното в процесният договор са изпратени на визирания в същия електронен адрес за кореспонденция, поради което са породили своите погасителни правни последици. Поддържа се, че тъй като ищецът не е възразил в срок, както по отношение на задължението по фактура, обективирала стойността за поправка на СМР, така и относно изявлението за прихващане, то следва да се приеме, че същите са акцептирани на основание чл.301 от ТЗ. Поддържа се още, че независимо от уведомяването по реда визиран в договора за извършеното прихващане, ищеца е предприел връчване, чрез ЧСИ, на покана за доброволно изпълнение с искане за заплащане на процесната сума, която покана е получена от ответника на 25.02.2026г. Твърди се, че след получаване на 4 покана, ответникът е отговорил изпращайки повторно изявление за прихващане. Твърди се, че изявлението за извънсъдебно прихващане е породило погасителният си ефект досежно претендираните от ищеца вземания преди завеждане на иска, поради което претенцията се явява неоснователна.
При условията на евентуалност и на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД се отправя изявление за прихващане на вземания на “Поли Йорд“ ЕООД в размер от 26611. 98 евро, произтичащи от Договор за извършване на СМР от 02.09.2025г. и Фактура №2000002298 от 20.02.2026г, с претендираните от “Драгневи“ ООД в настоящото производство вземания в размер от 15465.11 евро, до размера на по-малкото от тях.
С подадената в срок допълнителна искова молба, се оспорват доводите и възражения на насрещната страна. Поддържа се, че твърдените от ответника СМР за отстраняване на недостатъци не са свързани с предмета на процесния Договор от 02.09.2025г. Излага се, че ответникът всъщност по недопустим начин въвежда нов предмет по делото, тъй като твърденията му са свързани с различно правоотношение, породено от поддържаното наличие на недостатъци в СМР. Оспорва се връзката на представената от ответника кореспонденция с предмета на процесният договор и с извършените в изпълнение на същия СМР. Поддържа се, че с подписването на Актове обр.
№19, работата е приета по смисъла на чл.264 от ЗЗД, което създава изискуемост на възнаграждението и това не може да бъде едностранно ревизирано от страна на възложителя, чрез създаването на собствени /вътрешни/ документи, фактури и протоколи. На следващо място се излага становище за недопустимост и неоснователност на възражението на ответника за прихващане, тъй като същото касае различно правоотношение и различни от описаните в исковата молба СМР, като наред с това не притежава характеристиките на ликвидно вземане по смисъла на чл.103 от ЗЗД. Излага се, че твърдяното от ответника вземане се основава на едностранно съставени от същия документи, които са оспорени от ищеца. Сочи се, че между представители на страните е проведена среща, на която управителят на ищцовото дружество е оспорил доказателствената стойност на представената от ответника фактура, съответно извършването на описаните в нея СМР, поради което е отказал да подпише изготвените от възложителя протоколи за СМР. Твърди се, че по посочения начин, от страна на ищеца явно са демонстрирани липсата на съгласие с вида на работите, обема им, тяхната 5 стойност и основанието за тяхното извършване. Сочи се, че фактурата сама по себе си не поражда облигационно вземане, тъй като е частен едностранен документ, удостоверяващ само твърдение. Поддържа, че позоваването на чл.301 от ТЗ е правно несъстоятелно, тъй като разпоредбата урежда последици от действия без представителна власт, а не мълчаливо признаване на едностранно предявени претенции.
В срока по чл.373 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор, с който се поддържат вече изложените доводи и се оспорват твърденията и възраженията, изложени в допълнителната искова молба.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Отправеното под евентуалност възражение за прихващане намира правната си квалификация в чл.104, ал.1 вр. с чл.103 от ЗЗД и чл.265, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
- Между страните по делото е сключен Договор за извършване на СМР от 02.09.2025г. с предмет: “Доизграждане на канализационна мрежа в СО „Ваялар“; СО „Траката“; СО „Манастирски рид“; СО „Свети Никола“частично; СО „Ален мак“, както и изграждане на водопроводни връзки към ново трасе на магистрален водопровод „Варна-Златни пясъци“-III етап в СО „Ваялар“ и СО „Траката“- канализационен клон 153 СО „Траката“, Участък 1 от РШ 153.1 до РШ 152.3-СМР без настилки-87.76м“, чрез извършване на СМР подробно описани в Приложение №1.