Решение № 122 от 10.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Русе, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201794 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. Г. П. против Наказателно постановление № 241085-003150 от 24.09.2024 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„А“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. П., редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат Т. Н. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на упълномощен защитник, редовно призован. Адв. Н. поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени, като в условията на евентуалност, ако съдът 1 не възприеме посоченото, да намали размера на наложените наказания до предвидения от закона минимум. Жалбоподателят П. се признава за виновен и моли да му бъде наложено единствено наказание „Глоба“, тъй като ако бъде лишен от право да управлява МПС не би могъл да се придвижи до работата си.

Административнонаказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.09.2024 г., а жалбата е подадена на 10.10.2024 г., видно от приложеното п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 04.09.2024 г. съпругът на свидетелката К. Д. И. паркирал МПС – лек автомобил марка/модел Опер Зафира, с регистрационен номер Р9415КМ на паркинга пред Пощата, находящ се в гр. Русе, ул. „Кирил Старцев“, като малко след това излязъл да вземе поръчка от ресторант „Хепи“. В колата останала свидетелката И., която била на предната дясна седалка, заедно с двете им деца, които били на задните седалки.

В близост до горепосоченото МПС било паркирано МПС – лек автомобил марка/модел Рено Меган, с регистрационен номер Р8492КТ, собственост на жалбоподателя Т. П.. В един момент жалбоподателят П. се качил в МПС-то си и предприел маневра по напускане на паркинга, вследствие от която настъпило съприкосновение между предната част на управляваното от него МПС и задната част на паркираното МПС. Свидетелката И. възприела посоченото и веднага натиснала клаксона. Жалбоподателят П. спрял, погледнал към нея, като малко след това отново привел в движение МПС-то и напуснал местопроизшествието.

С оглед наличието на материални щети по задната броня на МПС-то, на 05.09.2024 г. свидетелката И. подала заявление № 71 в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в което описала случилото се. След извършена справка полицейските служители установили, че същото е собственост на жалбоподателя П., 2 като при проведен разговор с него той потвърдил, че е управлявал МПС-то при настъпване на ПТП-то, както и че възприел наличието на удар, но не спрял, защото охлузването му се сторило леко. В обясненията си жалбоподателят П. също заявил, че е възприел наличието на съприкосновение между двете МПС-та и настъпилите вследствие от това материални щети.

На 05.09.2024 г., след като бил извършен оглед на двете МПС, свидетелят Й. Р.

С. съставил Протокол за ПТП № 1862420, в който била посочена причината за настъпване на ПТП-то, както и били описани констатираните материални щети по двете МПС-та. Към протокола били изготвени и пет броя снимки. Протоколът бил подписан от жалбоподателя П. и свидетелката К. И..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят С. приел, че с поведението си жалбоподателят Т. П. е осъществил нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН № 1368291/05.09.2024 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не били депозирани и в срока, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 1368291/05.09.2024 г., Наказателно постановление № 24-1085-003150/24.09.2024 г., Протокол за ПТП № 1862420/05.09.2024 г., ведно с 5 броя фотоснимки, докладна записка, справка за нарушител водач, заявление за издаване на протокол за ПТП, както и гласни доказателства - показанията на свидетелите Й. Р. С. и К. Д. И., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушенията, 3 така и авторството им.

Съдът намира, че показанията на свидетеля Е.М.Г. не следва да бъдат кредитирани, доколкото изложеното от него не намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност, вътрешно противоречиво е и житейски неправдоподобно.

В показанията си свидетелката И., очевидец на нарушението, по категоричен начин посочи, че на местопроизшествието не е присъствало лице – пешеходец. Следва да се отбележи, че за такова лице не се споменава и в дадените от жалбоподателя П. обяснения в хода на административнонаказателната преписка и при проведения телефонен разговор със свидетеля Й. С., като за първи път за така изложеното се споменава в жалбата на П. и дадените от последния обяснения в хода на съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че от показанията на свидетеля Г., многократно осъждан, макар и не за лъжесвидетелстване, което е служебно известно на настоящия съдебен състав, не става ясно нито каква маневра е извършил П. - по паркиране или по напускане на паркинга, нито и защо, след като не било налице настъпило ПТП, П. и Г. останали в близост до двете коли в продължение на 10-15 минути да чакат неизвестно какво.

Съдът не кредитира и обясненията на жалбоподателя П., дадени в хода на съдебното следствие. Обясненията на нарушителя имат специфичен характер и доказателствена природа, доколкото освен важен източник на доказателства, същите са и средство на защита. В тази насока преценката дали обясненията са достоверни следва да се извърши при съблюдаване правилата на формалната и житейска логика и дали същите кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. В процесния случай обясненията на жалбоподателя П. се явяват напълно изолирани от събрания по делото доказателствен материал. Нещо повече, същите не кореспондират и с дадените от него писмени обяснения в хода на админстративнонаказателната преписка и съобщеното при проведения телефонен разговор със свидетеля Й. С.. В тази насока съдът намира, че обясненията на жалбоподателя П. следва да се разглеждат като опит за изграждане на защитна теза, поради което и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай 4 се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т.

П. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Т. П. е осъществил състава на нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както от 5 обективна, така и от субективна страна.