Определение № 109 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2514/2023
- Вид
- Определение № 109
- Подписан
- 10.01.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Невин Шакирова, Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 523, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109 гр. Варна, 10.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100502514 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ИНВЕСТ ОРИНЧ“ ЕООД, ЕИК 203803700, срещу въвод във владение на ПИ с ид. *** по КККР на гр. Варна, извършен на 29.11.2023 г. от ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №789/2023 г., обективиран в Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 29.11.2023 г.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, който извършил въвод във владение на имот с идентификатор ***, въпреки че на място установил трето лице, което владее имота. ИД било образувано въз основа на невлязло в сила съдебно решение. Поддържа, че има качеството на трето лице по см. на чл.
435, ал. 4 ГПК. Твърди, че е купило имота на 12.08.2022 г. Поддържа, че въводът във владение в полза на взискателя бил осъществен въпреки отправеното от него искане до ЧСИ за отлагане на въвода и провеждане на процедурата по чл. 524, вр. чл. 523, ал. 2 ГПК. Отправя искане за отмяна на извършения въвод.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят М. М. В., ЕГН **********, не е депозирал писмено възражение.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК длъжникът „КАЗАКОВ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201440848, не е депозирал писмено възражение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Станимира Костова - Данова е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 12.07.2023 г. под дело 1
№789/2023 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по искане на М. М. В., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист №277/06.07.2023 г., издаден въз основа на Решение №761/22.06.2023 г. по в. гр. д. №1016/2023 г. по описа на ОС - Варна, по който „Казаков инвест“ ЕООД, ЕИК 201440848, е осъден да възстанови владението на М. М. В., върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с площ 201 кв. м, при граници: ПИ с ид.
***, ***, *** и ***, на основание чл. 76 ЗС.
Производството по в. гр. д. №1016/2023 г. по описа на ОС – Варна е образувано по въззивна жалба срещу решение, постановено по гр. д.
№16279/2021 г. по описа на РС – Варна, което от своя страна е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. В. срещу „Казаков инвест“ ЕООД на 09.11.2021 г. с правно основание чл. 76 от ЗС.
ПДИ е връчена на длъжника чрез управителя му на 27.07.2023 г.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба №58, том III, рег. №5148, дело №389/2022 г. по описа на нотариус Петър Петров, с рег. №224, и справка от СВп – Варна по партидата на ПИ с ид. ***, на 12.08.2022 г. имотът е продаден от „Казаков инвест“ ЕООД на „ИНВЕСТ ОРИНЧ“ ЕООД.
С Определение №2280/21.07.2023 г. по ч. гр. д. №3095/2023 г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на невлязло в сила Решение №761/22.06.2023 г. по в. гр. д. №1016/2023 г. по описа на ОС – Варна.
ИД е спряно с постановление от 31.07.2023 г. на осн. чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК.
С Определение №3205/25.10.2023 г. по ч. гр. д. №3095/2023 г. по описа на ВКС е отменено Определение №2280/21.07.2023 г., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила Решение №761/22.06.2023 г. по в. гр. д.
№1016/2023 г. по описа на ОС – Варна.
С разпореждане от 13.11.2023 г. е насрочен въвод на взискателя във владение на ПИ с идентификатор ***.
На 29.11.2023 г. е извършен насрочения въвод, за което е съставен Протокол, от който е видно, че съдебният изпълнител е намерил недвижимия имот във владение на трето лице - „ИНВЕСТ ОРИНЧ“ ЕООД, което се упражнява чрез наемател. В протокола е посочен начина, по който съдебният изпълнител се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждане на делото, решението по което се изпълнява.
От договор за наем от 03.01.2023 г. се установява, че „ИНВЕСТ ОРИНЧ“ ЕООД е предоставил на „М-13 Варна“ ЕООД ПИ с ид. *** за възмездно ползване.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Третото лице е процесуално легитимирано да обжалва само изрично посочените в чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК действия на съдебния изпълнител по принудително изпълнение и то само ако са налице предвидените в хипотезите на тези норми предпоставки.
В случая жалбата е недопустима, тъй като е подадена от трето лице в изпълнителното производство, което не разполага с право на жалба.
Съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може 2 да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.
От материалите по ИД се установява, че жалбоподателят има качеството на трето лице, доколкото не е нито взискател, нито длъжник.
В случая, жалбоподателят оспорва извършения въвод във владение с твърдение, че е собственик на имота по силата на сделка, сключена на 12.08.2022 г., което се установява от приложения по жалбата нотариален акт от същата дата.
От материалите по ИД се установява, че искът с правно основание чл. 76 ЗС, решението по който се изпълнява с въвода, е предявен на 09.11.2021 г., т. е. преди придобиването от жалбоподателя на правото на собственост върху имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение.
В жалбата не са наведени твърдения, че владението върху спорния имот е установено от третото лице – жалбоподател преди 09.11.2021 г., т. е. преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява в конкретния случай.
Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят е започнал да упражнява правомощието си владение с придобиването на правото на собственост от 12.08.2022 г. Доказателства, които да водят до различен извод, не са представени.
С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че жалбоподателят е трето лице, което е установило владение на имота след предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ето защо, не е налице хипотезата на чл.
435, ал. 5 ГПК. Предвид неустановяване на предпоставките по чл. 435, ал. 5 ГПК жалбоподателят не е легитимиран да обжалва въвода във владение.
В жалбата е посочено, че правно основание за предприетото обжалване е чл. 435, ал. 4 ГПК, от което съдът не е обвързан. С оглед неизлагане на фактически твърдения от жалбоподателя кога и как е установено владение върху имота, липсата на наложена възбрана и обстоятелството, че се оспорва въвод във владение, няма основание да се приеме, че в случая жалбата е депозирана в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Правото на жалба на трето по изпълнението лице срещу действие на съдебния изпълнител, е уредено единствено в чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК.
Доколкото в случая поддържаните от жалбоподателя твърдения не обосновават приложение на хипотезата нито на ал. 4, нито на ал. 5, на чл. 435 ГПК, третото лице не разполага с право на жалба, респ. с легитимация да обжалва въвода във владение.
Споровете между собственик и владелец на вещта са с материалноправен характер. Разрешаването им не е в правомощията нито на съдебния изпълнител, нито на настоящия съдебен състав, който в производството по чл.
435 и сл. ГПК разполага единствено с контролни правомощия, но не и с решаващи. За защита на правата си жалбоподателят разполага с възможност да предяви претенциите си по общия исков ред.
По изложените съображения жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззваемите се дължат сторените в производството съдебно-деловодни разноски, но такива не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от „ИНВЕСТ ОРИНЧ“ ЕООД, ЕИК 203803700, срещу въвод във владение на ПИ с ид. *** по КККР на гр. Варна, извършен на 29.11.2023 г. от ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №789/2023 г., обективиран в Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 29.11.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №2514/2023 г. по описа на ОС - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4