Решение № 7601 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7601 гр. С., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110100942 по описа за 2025 година

А. Г. Г. е предявила срещу „И. А. М."АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване за установено, че Договор за паричен заем №4605518 е нищожен.При условията на евентуалност е предявен срещу „И. А. М.”АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за признаване за нищожна на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем №4605518.

А. Г. Г. е предявила срещу „ФБ.”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за признаване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство №4605518.

Ищцата твърди, че е сключила с „И. А. М.”АД договор за паричен заем №4605518/30.09.2022.Твърди, че по силата на договора за заем тя е получила сума от 1750 лева, при срок на кредита 20 вноски, при обща дължима сума в размер от 2007.80 лева, ГПР-41.71% и ГЛП-35%.Твърди, че във връзка с чл.4 от договора за заем е сключила с „ФБ.”ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №4682920, с който да бъде обезпечен договора за заем.Твърди, че възнаграждението за поръчителство е в размер от 1292.20 лева.Твърди, че 1 договорът за заем е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.Твърди, че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР.Твърди, че не става ясно дали възнаграждението за поръчителство е включено в ГПР .Твърди, че са неясни компонентите на ГПР, както и дали всички разходи по кредита, включително възнаграждението за поръчителство са включени в ГПР.Твърди, че заплащането на възнаграждението за поръчителство следва да бъде разгледано като елемент от общия разход по кредита.В противен случай е налице заобикаляне на закона по чл.19, ал.4 от ЗПК с оглед ненадвишаване на 5-кратния размер на законната лихва.Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.Твърди, че клаузата на чл.4 от договора за заем води до нееквивалентност на престациите и поради това тя накърнява добрите нрави.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И. А. М.”АД оспорва предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ФБ.”ЕООД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем №4605518 от 30.09.2022 „И. А.

М.”АД е предоставил на А. Г. Г. заем в размер от 1750 лева, за срок от 40 седмици, платим на 20 вноски от по 100.39 лева, при фиксиран лихвен процент-35%, при ГПР-41.71% и обща сума на връщане-2007.80 лева.

По силата на договор за предоставяне на гаранция №4605518 от 30.09.2022 „ФБ.”ЕООД се е задължило да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И. А. М.”АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по договора за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението на задълженията, срещу възнаграждение в размер от 1292.20 лева, платимо разсрочено на вноски.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за паричен заем №4605518 от 30.09.2022 „И. А.

М.”АД е предоставил на А. Г. Г. заем в размер от 1750 лева, за срок от 40 седмици, платим на 20 вноски от по 100.39 лева, при фиксиран лихвен 2 процент-35%, при ГПР-41.71% и обща сума на връщане-2007.80 лева.

Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество –гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на договор за предоставяне на гаранция №4605518 от 30.09.2022 „ФБ.”ЕООД се е задължило да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И. А. М.”АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по договора за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението на задълженията.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 1292.20 лева, платимо разсрочено на вноски от по 64.61 лева.Видно от двата договора вноските по възнаграждението за поръчителство са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за заем, сключен с „И. А. М.”АД.

Видно от датата на договора за гаранция -30.09.2022, същият е сключен в деня на договора за заем.В този смисъл обезпечението по договора за заем не следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора, а то е предпоставка за сключването на договора. Освен това към датата на сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за гаранция и същото е включено в погасителните вноски.В този смисъл възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ следва да бъде включено в ГПР като разход, който е бил известен още към момента на сключване на договора за заем и предпоставка за сключването на договора.

Видно от договора за гаранция, сключен между ищеца и ответното дружество „ФБ.”ЕООД възнаграждението е в размер от 1292.20 лева, при отпуснат заем от 1750 лева.В този смисъл сумата на възнаграждението по договора за гаранция е почти колкото заемната сума по договора за заем, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора.Още повече, че ФБ.”ЕООД и „И. А.

М.”АД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен

3 собственик на капитала на „ФБ.”ЕООД е „И. А. М.”АД.

Съгласно чл.3, ал.3 от договора за гаранция ”И. А. М."АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция.

Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за гаранция към момента на сключване на договора за заем, съдът намира, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че ”И. А. М."АД е овластено да получи плащането на възнаграждението за гаранция /поръчителство/.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 30.09.2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.09.2022 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.Петкратният размер на законната лихва, който не следва да бъде надвишаван като ГПР е в размер от 50%.В случая по договора ГПР е в размер от 41.71% .

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението по договора за гаранция.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението по договора за гаранция представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за заем възнаграждението по договора за гаранция е начислено и за него също е изготвен погасителен план.

Доколкото възнаграждението по договора за гаранция е почти колкото сумата по заема, съдът приема, че ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за гаранция в размер от 1292.20 лева, ГПР би надвишил 5кратния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК.

4

Невключването на възнаграждението за гаранция /поръчителство/ в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за гаранция по договора за гаранция води до оскъпяване на кредита.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за гаранция /поръчителство/ в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е недействителен.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК спрямо „И. А. М.”АД следва да бъде уважен.

Съдът намира, че договорът за гаранция /поръчителство/ е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.Предвиждането на възнаграждение за поръчителство в размер почти колкото размера на заема накърнява добрите нрави и нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.Още повече, че заемодателят и гаранта са свързани лица, доколкото „И. А. М.”АД е едноличен собственик на капитала на „ФБ.”ЕООД.В този смисъл гарантът следва да гарантира срещу възнаграждение почти колкото размера на заема сам пред себе си за задълженията на потребителя. Съдът намира, че в случая е налице нееквивалентност на престациите и скрита печалба за ответното дружество.По този начин се цели неоснователно обогатяване на ответното дружество.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД спрямо „ФБ.”ЕООД следва да бъде уважен.

5

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 132 лева – държавна такса.С оглед на което всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищцата по ½ от сумата от 132 лева или сумата от 66 лева /33.74 евро/- държавна такса.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.Делото не представлява фактическа и правна сложност.Същевременно защита по исковете срещу първия ответник е идентична със защита спрямо втория ответник.Освен това между същите страни са налице и други дела.Воденето на множество дела между същите страни води до генериране на разноски.

С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалиня представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от по 170 евро спрямо всеки от ответниците.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №4605518 от 30.09.2022 по предявения от А. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Ф. жилища”, бл.218А, вх.Г, ет.9, ап.26, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Парк О. и К.”№3Б, ет.2, ап.5, чрез адв. М., срещу „И. А. М."АД, ЕИК......., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Н.”№28, „С. Ц., ет.2, офис 40-46, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.

6

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция №4605518 от 30.09.2022 по предявения от А. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Ф. жилища”, бл.218А, вх.Г, ет.9, ап.26, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Парк О. и К.”№3Б, ет.2, ап.5, чрез адв. М., срещу „ФБ.”ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Н.”№28, „С. Ц., ет.2, офис 40-46, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „И. А. М."АД, ЕИК......., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Н.”№28, „С. Ц., ет.2, офис 40-46, и „ФБ.”ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Н.”№28, „С. Ц., ет.2, офис 40-46, да заплатят на А. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Ф. жилища”, бл.218А, вх.Г, ет.9, ап.26, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Парк О. и К.”№3Б, ет.2, ап.5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от по 33.74 евро /66 лева/ всеки - държавна такса.