Определение № 446 от 17.06.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Перник, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500352 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Г., ЕГН ********** и Н.

Е. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против Определение № 1441/29.04.2024 г. по гражданско дело № 5607/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по неприетите за съвместно разглеждане насрещни искове, предявени с искова молба вх. № 3747/19.02.2024 г. и уточнителна молба вх.

№ 5118/07.03.2024 г.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че спирането на първоначално инициираното съдебно производство, поради отделяне на приетите за преюдициални по отношение на него, насрещни искове, ще доведе до неоправдано забавяне делото и нарушаване на изискването за разглеждането му в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Излага се също, че не е налице преюдициалност на решенето по отделените искове спрямо настоящия правен спор.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е връчена на насрещната страна на 21.05.2024 г. В срока по чл. 276, ал. 2 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Окръжен съд – Перник, в настоящия състав, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и обсъди приложените материали по делото, намери 1 следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирано лице – страна в производството и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Частните жалбоподатели са предявили срещу ответницата – С. С. Г. иск по чл. 108 от ЗС, ведно с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Те твърдят, че С. Г., по време на брака и с Е. Г. е сключила с нейните родители – Н.С. и С.С., договор за покупко-продажба, със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт № *** , том *** , рег. № *** , дело № 198/04.05.2004 г., с който последните са прехвърлили собствеността върху недвижим имот, представляващ УПИ, с площ от 983 кв. м., находящ се в строителните граници на *** , общ. *** , означен по скица като парцел ***, в кв. *** по ПРЗ на *** , одобрен със заповед № 1150/01.08.1986 г., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 60 кв. м., гараж, с площ 18 кв. м. и стопанска сграда от 20 кв. м.

Сочат, че прехвърлителите и съпругът на ищцата са починали. По силата на прекратената съпружеска имуществена общност и наследственото правоотношение ищцата е станала собственик на ¾ ид. ч. от недвижимите имоти, а ищецът - Н. Г. – син на починалия Е. Г. – на ¼ ид. ч. от тях.

Твърдят, че ответницата е дъщеря на прехвърлителите и се е снабдила с нотариален акт № *** , том *** , рег. № *** , дело № 220/2023 г., с който е признато правото на собственост въз основа на давностно владение върху 259/1017 ид. ч. от същите недвижими имоти.

Искането към съда е да признае за установено, че ищците са собственици съответно на ¾ ид. ч. и на ¼ ид. ч. от описаните недвижими имоти и да им предаде владението върху тях, както и да отмени нотариален акт № *** , том *** , рег. № *** , дело № 220/2023 г.

В срока за отговор на исковата молба, ответницата е предявила искове по чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен и по чл.

40 от ЗЗД за признаване за недействителен на договора за продажба на недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт № *** , том *** , рег. № *** , дело № 198/04.05.2004 г. относно ½ ид. ч. от прехвърлените с него недвижими имоти, с твърдения, че липсва съгласие на прехвърлителите за сключване на сделката и че ищцата, която е била техен пълномощник не имала представителна власт, поради неспазване изискването за форма на упълномощаването, съответно - че е договаряла сама със себе си, без да е упълномощена за това, както и че е договаряла в противоречие с интересите на представляваните. При условията на евентуалност, е предявен насрещен иск по 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване на установено по отношение на ищците, че ответницата е собственик на ½ ид. ч.

2 от спорните недвижими имоти по давностно владение.

С обжалваното определение районният съд е приел, че съвместното разглеждане на насрещните искове ще затрудни значително производството, поради което на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК не ги е приел и ги е отделил за образуване на друго дело. Едновременно с това е счел, че решението по тях е от значение за правилното решаване на главния иск и спрял производството по него.

Съгласно чл. 211, ал. 2 от ГПК съдът, който разглежда главния иск може да отдели в отделно производство предявените насрещни искове, ако съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено. В разясненията, дадени към т. 7, б. „в“ от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е посочено, че определението, с което насрещните искове не се приемат за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск и се отделят в самостоятелно производство не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и съответно не подлежи на въззивен контрол. Следователно преценката на съда, че съвместното им разглеждане с първоначалния иск, ще затрудни значително производството, също не подлежи на инстанционен контрол. По тази причина определението, в частта му, с която насрещните искове са отделени, е влязло в сила, като необжалваемо.

Настоящият състав не споделя извода на районния съд за значително затрудняване на производството по насрещните искове, в случай, че те бъдат разгледани съвместно с главния иск. Доколкото всички факти, на които те се основават, са наведени и като възражения срещу предявения главен иск, то същите по необходимост трябва да бъдат изяснени в настоящото производство. Отделянето на насрещните искове няма да улесни разглеждането им, напротив – то е в категорично противоречие с принципа за решаване на делата в разумен срок/чл. 13 от ГПК/ и затруднява спазването на принципа за установяване на обективната истина, уреден в чл. 10 от ГПК.

Това е така, тъй като фактите, представляващи основание на насрещните искове, са и част от подлежащите на доказване обстоятелства по главния иск.

В тази връзка установяването им в различни производства създава възможност за взаимно противоречащи си изводи за тях. Предотвратяването на тази последица може да се постигне само чрез спиране на производството по главния иск до приключване на спора по насрещните искове с влязло в сила решение. Това от своя страна води до забавяне на производството по главния иск.

Независимо, че становището на настоящата инстанция не съвпада с извода на районния съд за наличието на предпоставки за отделно разглеждане на насрещните искове, той е длъжен да зачете последиците от този съдебен акт, поради влизането му в сила като необжалваем. Те се изразяват във висящност на две дела – настоящото и друго такова, с предмет – насрещните искове.

3

Спорът по последните се явява преюдициален по смисъла на чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК за настоящото дело. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

В настоящия, случай решението по насрещните исковете, с които се иска прогласяване на нищожен, респективно унищожаване на договора, на който ищците по главния иск основават правото си на собственост, като го противопоставят на права, за които ответникът се е снабдил с нотариален акт, е преюдициално за настоящото исково прозводство. Валидността на договора, спорът за която ще бъде разрешен с решението по насрещните искове, е от значение за претендираното от ищците право по главния иск. Следователно, насрещните искове са преюдициални за главния иск. Затова след отделянето им в самостоятелно производство, единственият начин за обезпечаване правилното и безпротиворечиво решаване на делата е спиране на производството по главния иск до приключване на производството по насрещните искове.

До този извод е достигнал първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното определение. Зтова същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1441/29.04.2024 г. по гражданско дело № 5607/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по неприетите за съвместно разглеждане насрещни искове, предявени с искова молба вх. № 3747/19.02.2024 г. и уточнителна молба вх. № 5118/07.03.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на частните жалбоподатели.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4