Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 10.12.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 701/2024
Вид
Решение № 165
Подписан
10.12.2024
В сила
31.12.2024
Състав
ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3, т.1, предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, ал.1, т.3, б."а" · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Търговище, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря С. Ст. П. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20243530200701 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. Т. от гр.Каварна, обл.Добрич против Наказателно постановление № 44-0000320 от 13.08.2024 г., издадено от Началник ОО“АА“ Търговище, гр.Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, жалбоподателят желае отмяната му, алтернативно - намаляване размера на наложената санкция. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника – адв.В. Г. от АК - Добрич. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. наказващият орган оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Същото становище е застъпено и в съпроводителното писмо към преписката, като се прави и възражение за прекомерност на претендираният по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:

На 18.07.2024 г. в обл.Търговище на ПП I-4, преди село Васил Левски в посока София-Варна жалбоподателят, който управлявал товарен автомобил (влекач) ДАФ ФТ ХФ 105.460 Т с рег.№ ******* от кат.N3 с прикачено към него полуремарке ПАНАВ НС 1 36 с рег.№ ***** от кат.04 бил спрян за проверка от екип на автомобилна администрация в състав свидетелите И. С. и И. Д.. При проверката водачът представил на контролните органи товарителница сер.В № 800301/17.07.2024 г. и пътен лист № 0000918/17.07.2024 г. От документ за извозване с номер 66559/18.07.2024 г., товарителницата и пътният лист било установено, че жалбоподателя извършва обществен превоз на товари – пшеница устойчива 2024 на територията на Република България по маршрут Дралфа-изток със съчленена композиция състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 51360 килограма, която маса надвишава нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 40 000 кг. – със 11360кг. В момента на проверката водача не представил документ за платена пътна такса за претоварване издаден от агенция пътна инфраструктура. Предвид така констатираното обстоятелство, св. И. С. И. – инспектор от ОО „АА“ – Търговище съставил на жалбоподателя АУАН № 00196/18.07.2024 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Акта е подписан от нарушителя без възражения. Такива не се постъпили и в предвидения срок за това.

Въз основа на акта, началник ОО“АА“ Търговище гр.Търговище издал Наказателно постановление № 44-0000320 от 13.08.2024 г., с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ и на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 3000лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите С. и Д.. При така събраните по делото доказателства съдът намери за безспорно доказано, че на 18.07.2024 на главен път София – Варна ПП I-4 жалбоподателят управлявал процесният товарен автомобил с маса надвишаваща нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – със 11360 кг. От показанията на свидетеля са установи, че при проверката проверяващите са установили претоварването по документите представени от водача.

Съдът намира, че доколкото с АУАН са констатирани и с НП са санкционирани нарушения по ЗДвП, то съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и 2 приложеното заверено копие на заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Същите съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. Налице е яснота относно елементите на административното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно, ясно и точно описание на нарушението.

С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ.

Чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.“ Максимално допустимите норми са регламентирани в Наредба № 11 от 03.07.2001 за движение на извънгабаритни и /или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/.

Чл. 6, ал.1 от Наредбата гласи: „Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: т. 3. съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: а) моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t;“ От показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал описаното ППС, което на 18.07.2024 г. се е движило по път, отворен за обществено ползване и е било спряно за проверка от органите на ОО “АА” – Търговище. В АУАН и в НП е прието, че управляваното съчленено ППС е било с маса, надхвърляща с 11360 кг. максимално допустимата норма, на база представените при проверката документи и по- конкретно - представеният документ за извозване, удостоверяващ общо бруто тегло от 51360 кг. Законът не е въвел ограничения за доказването на надвишението на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Важат общите правила за доказване. Няма изискване, това да става въз основа само на официални свидетелстващи документи, още по –малкоединствено въз основа на замерване, направено от контролните органи. Нито ЗДвП, нито ЗАНН въвеждат подобни ограничения. Няма пречка едно административно нарушение да бъде установено и само въз основа на частни документи, ако те установяват извършването му. В случая данните от 3 приложеният документ за извозване №66559/18.07.2024 г. установява по безспорен начин нарушението. Документа за извозване е бил във водача и той е бил запознат с данните вписани в него, тъй-като не само че документа е бил във водача, но и документа е подписан от жалбоподателя. Този документ удостоверява неизгодни за жалбоподателя факти, поради което няма причина съдържанието му да не бъде кредитирано.

Предвид гореизложеното всички възражения на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

При така събраните доказателства, съдът намери за доказано, че съчлененото ППС, управлявано от жалбоподателя на 18.07.2024 г. на главен път София – Варна е било с маса, надвишаваща с 11360 кг. допустимото.

Обстоятелството, че жалбоподателят е разполагал с документа за извозване е показателен, че същият е знаел, че управлява претоварена композиция, както и че няма разрешение от съответната администрация.

При тези данни е обоснован извода, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ. Предвид това, законосъобразно е санкциониран на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, който гласи:

„Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;“ Видно е, че разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност именно за водача на претовареното пътно превозно средство, а не за превозвача, собственика на автомобила или за други трети лица.

По отношение на наложеното административно наказание обаче, съдът намира, че при определянето му не е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Същото е определено в максималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, без да е ясно какви са конкретните мотиви за определянето му. По делото не са налице доказателства за други предходни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП и ЗАвПр. респ. на нормативните и поднормативни актове по приложението им. Следователно не може да се направи извод за висока обществена опасност на дееца. От друга страна, по делото наказващият орган не е представил доказателства за имотното състояние на жалбоподателя, които доказателства да могат да обосноват налагане на санкция в максималният предвиден от закона размер. Вярно е, че претоварването на съчленената композиция е значително, но това е 4 единственото отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в размер – минималният, предвиден в закона, а именно 500 лв., който съдът намира, че е съответен на вида и характера на извършеното нарушение.

С оглед на обстоятелството, че нарушението е извършено, то претенцията за разноски на жалбоподателя е неоснователна. От наказващият орган няма искане за присъждане на разноски.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.2 и ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 44-0000320 от 13.08.2024 г., издадено от Началник ОО“АА“ Търговище гр.Търговище с което на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.К., обл. Д., ул. А.С. ** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 3000 лева на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5