Решение № 99 от 12.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Стара Загора, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202202 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. М. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Стара Загора, *****, чрез адв.Г. – АК – Стара Загора против наказателно постановление № 25-1228-002916 от 31.07.2025г.на Началник група в ОДМВР – Стара Загора, сектор Пътна Полиция – Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП за извършено нарушение на чл.102, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН и е направено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят Т. М. С., ЕГН ********** редовно призована, лично се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния представител адв. Г. – АК – Стара Загора, който поддържа жалбата на посочените основания. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноските по делото.

1

Административнонаказващият орган, редовно призовани, в писмено становище по делото и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:На 26.05.2025г.актосъставителя Д.

Н. Ж. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора бил в наряд с колежката си Ж. М. Н./свидетел по АУАН/- мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора. Получили сигнал за МПС управлявано от малолетно лице на паркинга който се намирал северно от стълбите на стадион Берое. Отправили се на място и там видели лек автомобил шкода, управляван от дете. Установили автомобила. На пасажерското място на автомобила имало жена, която установили като майка на детето, което било на 14 години. Поради тази причина бил съставен АУАН сер. GA, № 3347798 от 26.05.2025г. Актът бил предявен на нарушителя за запознаване и същата го подписала без възражения. С АУАН е констатирано, че на 26.05.2025г. около 18:20ч, в гр.Стара Загора на улица без име, на паркинг, намиращ се северно от трибуните на стадион Берое, между ул.“Дунав“ и ул.“Шампион“, в посока север – юг е допуснала да управлява неправоспособния и малолетен неин син П.Р.Р./дата на раждане – 04.10.2011г./, лек автомобил *****, собственост на Р.Т.Р., като административното нарушение е във връзка с чл.26,ал.3 ЗАНН.

Като нарушени законови разпоредби са посочени чл.150 и чл.102,т.1 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, на 31.07.2025г. АНО – Началник група в ОДМВР – Стара Загора, сектор Пътна Полиция – Стара Загора, издал против жалбоподателката оспореното наказателно постановление като нарушенията словесно са описани и квалифицирани по идентичен начин както в АУАН. АНО, както и актосъставителят, в диспозитивната част на НП е приел, че жалбоподателката виновно е извършила нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. А от ЗДвП й е наложил административно наказание глоба в размер на 150 лв., както и е извършила нарушение по чл. 150 ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, 2 ал. 1, т.2 от ЗДвП й е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка, както и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя Д. Н. Ж. и свидетеля по установяване на нарушението Ж. М. Н.. Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и кореспондират с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е издаден от компетентен орган младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки това обжалваното наказателно постановление не може да доведе до законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита.

Относно първото нарушение, квалифицирано с АУАН и НП по чл.

102, т. 1 ЗДвП. В случая съдът констатира, че е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и възведената от актосъставителя и от АНО правна квалификация и цифровото й изражение, 3 която не е достатъчно прецизирана и с оглед на това е неясна.

Квалификацията е непрецизна, доколкото чл. 102 ЗДВП има две алинеи/към датата на извършване на твърдяното адм.нарушение/, всяка от които съдържа в себе си по няколко хипотези. Очевидно при посочените макар и оскъдно обстоятелства, то АНО е описвал хипотезата на чл. 102, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро ЗДвП. Съгласно този текст на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 102, ал.

1, т. 1 ЗДвП различава три отделни субекта на забраната – водач, собственик или упълномощен ползвател. От описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно на първо място в какво качество се вменява жалбоподателката да е извършила нарушението, доколкото разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП различава три отделни субекта на забраната – водач, собственик или упълномощен ползвател, като нито едно от тези качества не е описано в АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателката извършва нарушението като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице.

От друга страна - нормата на чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, която е санкционна и на основание на която е наложена санкцията на жалбоподателката също визира няколко отделни хипотези, относими за различни изпълнителни деяния – "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено".

4

В този смисъл, напълно неясно е дали наказващият орган приема, че жалбоподателката е допуснала автомобила да бъде управляван от неправоспособно лице или го е предоставила на такова. Тази неяснота произтича от факта, че както в АУАН, така и в НП при описание на нарушението са посочени и двете алтернативни форми - "предоставя (допуска)", които са взаимно изключващи, а в същото време "допускането" като изпълнително деяние не се съдържа в посочената като нарушена норма на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същото се съдържа в санкционната норма на чл.

177, ал. 1, т. 3, б. А ЗДвП. Следва да се отбележи, че допустителството и извършителството са две съвършено различни проявни форми на осъществяване на дадено нарушение. Допустителството представлява непопречване да бъде извършено административно нарушение от друго лице, различно от допустителя.

Предвид това, осъществяването на допустителството може да предхожда или съпътства самото извършване на административно нарушение.

Всичко това води до неяснота в административното обвинение и накърнява възможността на нарушителя да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и съответно да организира адекватно защитата си срещу административното обвинение. Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и т.н., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път и то едва в хода на съдебното следствие законово определените им реквизити, в частност да се уточнява както е качеството на субекта на административното нарушение, така и какво е било констатираното от актосъставителя като изпълнително деяние на административното нарушение, които съставляват съществени реквизити както на АУАН по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, така и на НП съгласно чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По изложените съображения НП следва да бъде отменено в тази 5 му част, като незаконосъобразно.

Относно второто нарушение – по чл.150 от ЗДвП.

Съгласно посочена като нарушена разпоредба „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.

152, ал. 1, т. 4 ЗДвП“.

Съответно санкционната разпоредба на чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП, въз основа на която е санкциониран жалбоподателя, предвижда налагане на административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Субект на това нарушение може да бъде само лице, което има качеството водач на МПС, а не всички лица, които притежават СУМПС. В случая също е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и правната квалификация, доколкото при описанието на нарушението в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката „управлява ППС без да е правоспособен водач“. От представената с адм.наказателната преписка справка за нарушител/водач се установява, че напротив жалбоподателката е правоспособен водач, притежава СУМПС, издадено на 13.03.2025г валидно до 13.03.2035.

На следващо място - никъде в обстоятелствената част на АУАН и НП 6 не е посочено, че тя е управлявала автомобила, т. е., че е имала качеството водач. Поради това НП следва да бъде отменено и в тази му част.