Решение № 22 от 14.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кърджали, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101385 по описа за 2025 година

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Е. М. М. с ЕГН ********** от С. Б.**** общ. Ч., обл. К., в която сочи, че ответникът М. М. И. с ЕГН ********** от сс.В., общ. Ч. е неин брат и той живеел заедно с майка им Б. С. на първия етаж на наследствената им къща в сс.В., общ. Ч.

*** От три години брат й живеел на семейни начала с жена от ромски произход. Откакто заживели заедно в наследствената им къща, отношенията им много се влошили, поради непрекъснатото пребиваване в къщата на нейни роднини. Молителката редовно посещавала майка си. На 04.11.2025г. около 18.00-18.30 часа заедно със сина си Б. пристигнали с кола в с.В. Носела чанти с храна за майка си, двете й ръце били заети с чанти с храна и една тенекия. Когато стигнала до входа на къщата видяла брат си и една жена от ромски произход. Попитала го „Тази коя е“, при което той избухнал „няма да й викаш така“ и я нападнал като й нанесъл няколко удара с длан в лицето. Тъй като държала чанти , не могла да се защити, той стиснал силно ръката й и тя се порязала на тенекията. Сина й Б., който е на 15 години ги разтървал и в този момент дошли другия й брат Ю. М. И., снаха й Д. А. И. и майка й Б. С. И., които станали свидетели на нападението.

М. започнал да вика , да я обижда , псува, казал , че няма да я пусне в къщата, че нямала никакви права там, че като я хване ще я пребие. Заканил се, че ще й отреже езика и ще и изкорми корема.

Сочи, че изпаднала в емоционален шок, била силно притеснена и уплашена, още повече , че това се случило и в присъствието на непълнолетния й син. Завели в къщата на другия брат и там изчакала да дойде дъщеря й Х.. Заедно с нея отишли в РПУ-Черноочене, 1 където съобщила за случилото се и написала обяснения.

След нападението на следващия ден имала зачервяване по лицето, болки в челюстта, рана от порязване на ръката, отток и посиняване. Безпокояла се да посещава майка си, поради агресивното поведение на брат й, страхувала се , че можел да застраши живота и здравето й, още повече , че бил ловец и притежавал ловно оръжие.

Къщата , в която живеели майка й и брат й била наследствена , ответникът се държал лошо и с майка й. Къщата била на два етажа и за да няма бъдещи проблеми , брат й трябвало да се премести на втория етаж. Моли да се наложат мерки за защита.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата.

Ответникът М. М. И. в съдебно заседание сочи , че ударил два шамара на сестра си , но това било след като тя го надраскала. Тя го напсувала и той я напсувал. Отрича да й е казвал, че ще й разпори корема. Чрез процесуалния си представител излага подробни съображения и моли молбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за осъществена проява на домашно насилие, намира следното:

Молбата е предявена в срока по чл. 19, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл.3 от Закона, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно ЗЗДН , когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на пострадалото лице, районния съд издава заповед за защита. По делото се установи , че страните са брат и сестра. От три години ответникът живеел на семейни начала с жена от ромски произход. Откакто заживели заедно в наследствената им къща, отношенията между страните много се влошили, поради непрекъснатото пребиваване в къщата на нейни роднини. Молителката редовно посещавала майка си. На 04.11.2025г. около 18.00-18.30 часа заедно със сина си Б. пристигнали с кола в с.В. Носела чанти с храна за майка й, двете й ръце били заети с чанти с храна и една тенекия. Когато стигнала до входа на къщата видяла брат си и една жена от ромски произход. Попитала го „Тази коя е“, при което той избухнал „Няма да й викаш така“ и я нападнал като й нанесъл няколко шамара по лицето. Тъй като държала чанти , не могла да се защити, той стиснал силно ръката й и тя се порязала на тенекията. Сина й Б., който е на 15 години ги разтървал и в този момент дошли другия й брат Ю. М. И., снаха й Д. А. И. и майка й Б. С. И., които станали свидетели на нападението. Съдът приема , че по делото безспорно се установи нанасянето на удари по лицето на молителката, което обстоятелство се призна лично от ответника , а също се установи от показанията на тяхната майка – св. Б.

С.. Съдът приема , обаче , че молителката е предизвикала ответника с обидното си и унизително отношение към жената, с която същият живее от три години и с която имат общо дете. Молителката не разполага със законоустановено право да изисква от брат си с каква жена да живее, да се меси в личния му живот и да изисква къде да живеят. Не се установи брат й и жена му да са имали лошо отношение към нея или към другите роднини, дори напротив – установи се , че майка им и другият им брат и снаха, са приели избора на 2 ответника и същите живеят в сговор и разбирателство.

Независимо от това, ответникът не е следвало да нарушава физическата неприкосновеност на молителката, физическото посегателство спрямо нея представлява несъразмерна, противоправна и обществено недопустима реакция, която законът изрично санкционира, поради което в тази част молбата за налагане на защита се явява основателна и доказана. Съгласно константната практика на ВКС защитата по ЗЗДН цели ефективна защита и превенция, като не се изисква системност или множество подобни прояви за уважаване на молбата. При постановяване на решението съдът съобрази съдебното минало на ответника и обстоятелството , че като ловец притежава ловно оръжие. Ето защо и за постигане превенцията на закона, съдът намира , че молбата следва да се уважи и следва в полза на молителката да се издаде заповед за защита със следните мерки: да се задължи ответника да не извършва домашно насилие спрямо молителката и да му се забрани да я доближава на разстояние по-малко от десет метра. По отношение на твърдението за отправена от ответника към молителката заплаха, че ще й отреже езика и ще и изкорми корема, съдът намира молбата за неоснователна и недоказана, поради което в тази част същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва ответника да заплати на молителката сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.

На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН следва на ответника такса от 25.00 лева за образуване на делото. да се възложи държавната

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА МЯРКА НА ЗАЩИТА срещу домашно насилие в полза на Е. М. М. с ЕГН ********** от С. Б.**** общ. Ч., обл. К. против М. М. И. с ЕГН ********** от сс.В., общ. Ч., а именно:

ЗАДЪЛЖАВА М. М. И. с ЕГН ********** от сс.В., общ. Ч. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. М. М. с ЕГН ********** от С. Б.**** общ.

Ч., обл. К., която мярка е безсрочна.

ЗАБРАНЯВА на М. М. И. с ЕГН ********** от сс.В., общ. Ч. да приближава на разстояние по-малко от 10 метра Е. М. М. с ЕГН ********** от С. Б.**** общ. Ч., обл. К. за срок от 18 месеца, като на основание чл. 5, ал.2 от ЗЗДН приспада срока на действие на мярката по заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН , наложени въз основа на определение №1386/12.11.2025г. по настоящото дело.

3

ОСЪЖДА М. М. И. с ЕГН ********** от сс.В., общ. Ч. да ЗАПЛАТИ на Е. М. М. с ЕГН ********** от С. Б.**** общ. Ч., обл. К. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.

ОСЪЖДА М. М. И. с ЕГН ********** от сс.В., общ. Ч. да ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. М. М. с ЕГН ********** от С. Б.**** общ. Ч., обл. К. в частта за отправени от ответника заплахи, че ще й отреже езика и ще й изкорми корема, като неоснователна и недоказана.

Да се издаде заповед за защита.

В заповедта да се посочи изрично предупреждението за последиците от неизпълнение на същата по чл. 21, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие.

Заповедта да се връчи на страните и на РУ-МВР-гр.Кърджали и РПУ-Черноочене.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред КОС в седмодневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4