Решение № 37 от 09.06.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. ЛЕВСКИ, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200073 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от М. В. М., ЕГН**********, от гр.***, срещу наказателно постановление №25-0241000050/21.03.2025г. издадено от началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Белене.

Жалбоподателят твърди, че на 15.02.2025г. претърпял ПТП и докато изчаквал полицейски патрул и пътна помощ, на същия участък друг автомобил претърпял ПТП.

Сочи, че в съставения АУАН като час на нарушението е посочен 12:27, докато ПТП с неговия автомобил се случило два часа по – рано. Счита, че нарушението е маловажно предвид обстоятелството, че вследствие претърпяното ПТТП щетите са единствено по неговия автомобил, и не е причинил щети на трети лица или на държавата, поради което въпросното деяние представлявало маловажен случай по смисъла на ЗАНН.

Твърди се, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който бил очевидец. Жалбоподателят оспорва свидетелят да е бил очевидец на извършеното ПТП.

На следващо място оспорва констатациите в АУАН, че не е избрал скоростта на движението съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение. Сочи, че наличието на кал върху пътното платно е непредвидимо препятствие.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание лично.

1

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 15.02.2025 г., около 12:27 часа, в общ. Белене, път Българене – Стежерово – Божурлук, км. 18.34, на път ІІІ – 3002, км. 18+340 в посока с. Божурлук управлява собствения си автомобил *** с рег. табела *** и при избиране скоростта на движение не се съобразява с пътните условия – мокър и хлъзгав асфалт, напуска пътното платно вляво по посока на движението и се преобръща на лявата страна на МПС, като предизвиква ПТП с материални щети по автомобила.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на направените в

АУАН констатации, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил освен всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачът трябва да съобразява скоростта. По делото няма данни с каква скорост се е движел водачът.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Налице е неяснота относно механизма на ПТП.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена 2 административна санкция на жалбоподателя предвижда глоба в размер 200 лв. за този, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

От показанията на разпитаните актосъставител и свидетел е установено, че след като са посетили мястото, са констатирали обърнат автомобил. Липсва конкретизация на обстоятелството в какво точно се изразяват описаните в акта материални щети и на кого са причинени, което е задължително, с оглед пълното изясняване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие.

Както бе посочено, в АУАН и НП не се сочат настъпили материални щети. Предвид липсата на доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, остава недоказана и причината, която според наказващия орган е предизвикала настъпването му, а именно – несъобразена скорост. Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да организира защитата си. Материалните щети съставляват съставомерен елемент, поради което доказването им в конкретния случай е задължително.

Доказателства в тази насока не бяха ангажирани. В показанията на разпитаните свидетели не се съдържат конкретни данни за причинени материални щети, и макар да сочат, че автомобилът се е преобърнал на лявата страна, това не е достатъчно, за да обоснове категорични изводи в тази насока, още повече, че видът и характерът на щетите е от съществено значение при преценката за маловажност на извършеното по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Налице е противоречие относно часа на извършеното нарушение в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. В АУАН е вписано, че нарушението е извършено „около 12:27 часа“ на 15.02.2025г., докато в НП като час на извършеното нарушение е вписан 10:35 часа.

Несъответствието между посочения АУАН и съотв. в НП час на управление на МПС води до поставяне под съмнение обосноваността и доказаността на извършеното нарушение. Императивното изискване на чл. 42, т.4 и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, по начин, даващ възможност да се индивидуализира административното нарушение.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с часа, респ.период на осъществяването си. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение за защита на административно наказания субект, който има право да научи всички установени елементи от вмененото му нарушение, за да организира защитата си. Часът на извършеното нарушение освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.

Констатираните по-горе нарушения са съществени. Те са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

3

Поради тази причина, обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно издадено, и следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0241-000050/21.03.2025г. на началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Белене, с което на М. В. М., ЕГН**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4