Определение № 1024 от 14.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. Габрово, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500508 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Разпореждане № 333 от 01.10.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 262 по описа за 2024 г., Тревненски районен съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **/, и адрес в гр.*, ул. „***“, № *-* за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу Т. Р. Б. с ЕГН ********** и адрес: *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. * за следните суми: 3 270,30 лв. - главница; 754,13 лв. - договорна лихва; 95,90 лв. - обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 23.08.2023 г., както и искането за присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 82,41 лв. и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Мартин Недков. В нея излага, че постановеният от Районен съд - Трявна съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т. е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл. 7.2.2 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите 1 разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Акцентира, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави и мотивите на районния съд са в разрез с целта на заповедното производство.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Т. Р. Б..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 262/2024 се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Т. Р. Б., за парично вземане: 3270,30 лв. – главница;

754,13 лв. – договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 07.08.2024 г.; 95,90 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.02.2024 г. до 11.09.2024 г., както и за присъждане на разноски по делото в размер на 82,41 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил: пълномощно; извлечение от счетоводните книги към дата 11.09.2024 г.; Договор за потребителски кредит № 7053491523; документ за внесена държавна такса; справка от ТР; списък на разноските; обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до клиента; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост; декларация по застрахователна програма "„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“; сертификат № 170534915232023; ОУ за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“; заявление – декларация за установяване на договорни отношения.

С Разпореждане № 333 от 01.10.2024 г., Тревненски районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление по чл. 417 от ГПК.

За да отхвърли заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане Тревненски районен съд е приел, че при сключване на договора, въз основа на който се претендират сумите са допуснати нарушения на закона, увреждащи правата на потребителя, както и че същият съдържа неравноправни клаузи. На първо място в главницата по кредита е включена застрахователна премия в значителен размер от 1 016,64 лв., като застраховката е сключена едновременно с договора за кредит от същите служители, на фирмени бланки на банката, като на потребителя не е оставен избор да се съгласи или да откаже сключването й. Със сумата й значително се увеличава първоначалното задължение, върху което впоследствие се начисляват лихвите и други разходи, като по този начин се извършва опит за злоупотреба и заобикаляне на закона относно максималния размер на годишния процент на разходите. Същевременно и без посочената злоупотреба в договора за кредит е предвиден ГПР, надвишаващ максимално допустимия по закон - чл.19, ал.4 от ЗПК, който към датата на договора е 50%, а в конкретния договор е предвиден такъв от 59,26% при годишна лихва от 47,77%. Съгласно §1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита се включват и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на тази 2 разпоредба в ГПР не е включена застрахователната премия от 1016,64 лева, която, заедно с начисляваната върху нея лихва от 47,77%, води до драстично надвишаване на максимално допустимия по закон размер на ГПР и уврежда съществено правата на потребителя. Касае се за нищожни клаузи в договор, сключен с потребител, на които се базира съществена част от претенцията по приложеното извлечение от счетоводни книги. Доколкото посочените в извлечението лихви и обезщетения са изчислени върху обща сума, включваща и незаконосъобразно начислената застрахователна премия, както и предвид наличните данните за извършени плащания от потребителя, с които са погасявани части от задължението, в настоящото производство не може да се преизчисли действителният размер на задължението за главница, при изключване на размера на незаконосъобразно начислените суми.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи.

Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал.

2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице.

Следователно длъжникът има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др. / ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителния план, премията по застраховката се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. В приложеното извлечение от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК главницата, договорната лихва и обезщетението за забава също са посочени общо, което е пречка да се направи извод за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна.

Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни, предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата 3 инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Определението не подлежи на касационно обжалване, съобразно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.

По тези съображения и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 333 от 01.10.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 262/2024 г. по описа на Тревненски районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4