Решение № 208 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20231110209541 по описа за 2023 година прие следното :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ Майстер Хаус „ ЕООД срещу НП № 29 – 2300031/ 15.06.2023 г. , издадено от Главния директор на Главна дирекция “Инспектиране на труда” към ИА ГИТ - гр. София , с което на основание чл. 414 /3/ КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. - за това, че в качеството си на работодател в нарушение на чл. 61 ал.1 КТ на 27.04. 2023г. приел на работа нает от него работник КММ. без сключен писмен трудов договор за това - нарушение , констатирано при извършена за времето от 27. 04.23г до 09.05. 2023г. проверка за спазване на трудовото законодателство .

С жалбата се оспорва изводът на административнонаказващия орган, че отношенията с посочения в НП работник са били трудовоправни към момента на проверката . Представя се копие на граждански договор с работника за възлагане извършването за жалбоподателя като възложител на строителна работа – зидария .

Претендира се по същество отмяна на обжалваното НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения .

1

Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата с представени писмени съображения . Претендира присъждането на разноски за участие на юрисконсулт по делото .

По отношение на фактите по делото:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното като факти по делото :

На 27.04.2023г. на строителен обект в гр. София район Надежда , контролиран от жалбоподателя като подизпълнител , била извършена проверка от контролните органи на Главна дирекция “Инспектиране на труда” към ИА ГИТ . При проверката на място бил установен да работи нает от жалбоподателя работник КММ. , който попълнил и подписал декларация, в която посочил, че работи при жалбоподателя със сключен трудов договор от същата дата 27..04.

2023г г. на длъжност „ зидар „ , с посочено работно време и почивни дни и договорено месечно трудово възнаграждение .

Работникът декларирал също , че не е получил копие от сключения трудов договор .

При извършената от контролните органи допълнителна документална проверка на 09.05. 23г. жалбоподателят представил граждански договор от 15.04. 2023г , сключен с работника , според предмета на който жалбоподателят като възложител възлагал на работника - изпълнител да извърши в срок от 1 месец СМР - тухлена зидария на строящата се в проверения обект жилищна сграда срещу възнаграждение от

800 лв. Не се установява екземпляр от представения граждански договор да е връчен на работника като посочена страна по него .

За констатираното при проверката е съставен протокол за резултат от извършена проверка, с който е прието , че процесните отношения са трудовоправни и за тях в нарушение на чл. 61 ал.1 2

КТ не е сключен трудов договор . Въз основа на

АУАН и издадено обжалваното НП . това е съставен

По отношение на доказателствата :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал обсъдените протокол за извършена проверка, писмена декларация на работника , посочен в НП , представения граждански договор , подписан с работника и останалите приобщени документи , също показанията на свидетеля П. М. - актосъставител по делото, които потвърждават описаното в АУАН за установено полагане на труд по трудово правоотношение на процесния строителен обект

.

Съдът прие за обоснован изводът ,че посоченият в НП работник , нает от жалбоподателя за работа като зидар на проверения обект , е полагал труд по трудово , а не по гражданско , правоотношение .

Основание за това са кредитираните от съда показания на свидетеля - актосъставител и подписаната от работника декларация, в която се посочва работа при жалбоподателя със сключен трудов договор на длъжност „ зидар „ , с посочено работно време и почивни дни и договорено месечно трудово възнаграждение .

Посочените доказателствени материали опровергават твърдението , че процесните отношения са били уредени от представения граждански договор между работника и жалбоподателя по делото .

За това , че представеният граждански договор не е отразявал действителните отношения между страните , допълнително следва да се посочи и това ,че работата по него - т.1 не е индивидуализирана конкретно т.е. не е договорен като дължим определен конкретен резултат от трудовата дейност на изпълнителя по него , също че по делото не се установява самостоятелна организация на трудовата дейност на изпълнителя .

Този извод се налага и от факта ,че

3 представеният граждански договор не е бил връчен , нито съобщен на изпълнителя по него , също от установеното , че жалбоподателят е бил нает от строителя на обекта именно като подизпълнител за него .

Поради изложеното договорът между работника и жалбоподателя по делото по същество представлява трудов договор по см. на чл. 124 КТ и чл. 66 КТ . В този смисъл са и задължителните указания по приложението на закона в ТР № 86 / 1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. , ОСГК , ВС – т.1 .

По отношение на правната страна :

При така установеното като факти - от правна страна съдът прие, жалбата за неоснователна.

НП следва да бъде потвърдено в частта относно извода за извършено административно нарушение на КТ , което следва да бъде санкционирано , независимо, че нарушението е квалифицирано неточно като такова по чл. 414 ал.3 КТ вр. чл. 61 ал.1 КТ. Последното, тъй като констатираното нарушение е , не сключване на трудов договор след постъпване на работа , а приемане на работа с писмен договор , който не урежда отношенията по предоставянето на работна сила като трудови .

Съобразно установеното по делото следва да се приеме, че жалбоподателят в качеството си на работодател по см. на пар. 1 т.1 ДР КТ е нарушил разпоредбата на чл. 1 ал.2 КТ , според която отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови.

С оглед на това и на установеното по делото жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършено от него в качеството му на работодател административно нарушение по чл. 414 ал.1 КТ , съгласно която разпоредба - наказва се със санкция от 1 500 лв. до 15 000 лв. работодател, който наруши разпоредбите на трудовото 4 законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Квалифициране от съда за първи път на нарушението като такова по чл. 414 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ е в съответствие с правомощието на съда по чл. 63 ал.7 т. 1 ЗАНН – за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и с утвърдената съдебна практика по приложението на закона по наказателни дела. В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на защита на жалбоподателя , тъй като видно от материалите - фактите на нарушението по чл. 414 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ се съдържат във връчения на жалбоподателя

АУАН , посочен и от наказващия орган като фактическо основание за налагане на административно наказание , а от друга страна и съставът на административното нарушение , приет от съда , е еднакво наказуем с посочения в НП – чл. 414 ал.3 КТ .

Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният размер на санкцията се явява съответен на тежестта на нарушението и съобразен с вида на търговска дейност, правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото състояние на жалбоподателя по делото , съдът прие , че в частта относно санкцията НП следва да бъде потвърдено .

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г ., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв. .

По изложените съображения и на основание чл.63 ЗАНН съдът 5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 29 – 2300031/ 15.06.2023 г. , издадено от Главния директор на Главна дирекция “Инспектиране на труда” към ИА ГИТ гр. София , с което на основание чл. 414 /3/ КТ вр. чл. 61 ал.1 КТ на жалбоподателя „ Майстер Хаус „ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като нарушение по чл. 414 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ .

ОСЪЖДА „ Майстер Хаус „ ЕООД да заплати в полза на ИА ГИТ сумата от 80 лв.

- разноски за участие на юрисконсулт по делото .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .

Районен съдия :

6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7