Определение № 276 от 24.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600321 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден частен протест на ОП – Пазарджик против Определение № 261 от 04.06.2025 г. по НОХД № 344/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт по повдигнатото обвинение по чл. 219, ал.3, вр. ал.1от НК.

Прокурорът в подадения протест счита, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК по повод на извършеното в инкриминирания период 07. 07. 2017 г. до 21. 07. 2017 г. вкл. престъпление по чл. 219, ал.3, вр ал.1 от НК от подсъдимия П. Л. У..

На първо място, изразява несъгласието си с виждането на съда, че в обстоятелствената част на прокурорския акт липсва пълно описание относно това, какви достатъчни грижи е следвало да положи подс. У., съгласно чл.11, ал.1, б. „ж“ от дружествения договор и не ги е положил, което е описано на стр. 54 от обвинителния акт.

На второ място е посочено, като съществено процесуално нарушение, наличието на противоречие в диспозитивната и обстоятелствена част относно 1 бил ли е подс. У. управител на „*“ ООД към инкриминирания период от 07. 07.

2017 г. – 21. 07. 2017 г. Тези обстоятелства, според прокурора, се извличат от изложените факти на стр. 18, абзац предпоследен, л.41, абзац предпоследен от обвинителния акт, като няма съмнение за това, че е обладавал това дължимо длъжностно качество за правната квалификация на инкриминираните деяния.

Затова се иска отмяна на атакуваното определение на съда като необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпило е възражение от адв. Н. П. от АК –*, в което се посочва, че атакуваното определение на съда е правилно, мотивирано и законосъобразно, защото внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В описателната му част не са посочени по нужния начин обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и неговите правни рамки през инкриминирания период, досежно обстоятелствата - какви грижи е следвало подс. У. да полага, съгласно чл.11, ал.1, б.“ж“ от Дружествения договор, а не ги е положил; твърди се, че през процесния период същият не е бил длъжностно лице, тъй като за управител на дружеството е била избрана от общото събрание на дружеството св. М., защото този акт все още не е бил отменен по съдебен ред, като има установени противоречия относно излагането на тези обстоятелства в съдържанието на обвинителния акт, цитира се и съдебна практика на ВКС по този въпрос.

Затова се иска от въззивната инстанция да потвърди определението на окръжния съд, с което на основание чл.248, ал.1, т.3 е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокуратурата за привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия частен протест, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан по същество се явява неоснователен.

Съдебното производство по НОХД № 344/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу подсъдимия П. Л. У. за извършено престъпление по чл.

219, ал.3, вр. ал1. от НК.

2

В случая предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание по въпроса, визиран в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, по повод на констатираното, допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

За да постанови определението в атакуваната му част, първоинстанционният съд правилно е счел, че в обстоятелствената част на внесения пред него обвинителен акт, съобразно изискванията на чл.246 от НПК, не са описани с нужната пълнота основните факти, които имат значение за съставомерността на повдигнатото от прокурора обвинение спрямо подсъдимия У. за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В конкретният случай се касае за второ по ред, произнасяне на Пазарджишкия окръжен съд в разпоредително съдебно заседание, като първоначално, с определение № 487/20.11.2024 г. по НОХД № 533/24 г., по реда на чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК са били констатирани допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изготвения тогава обвинителен акт, което е потвърдено с Определение с № 57/30.01.2025 г. по ВЧНД № 42/2025 г. на ПАС.

С основание по този повод от окръжния съд е преценено при внасянето на новия обвинителен акт с идентично обвинение срещу подс. У. за умишлена безстопанственост в периода от 07. 07. 2017 г. до 21. 07. 2017 г. /въпреки впечатляващия обем от 62 страници/, че за пореден път в неговата обстоятелствена част не са изложени в нужната пълнота и конкретика, фактическите обстоятелства за осъществената дейност в длъжностното му качество на управител на фирма „*“ ООД.

На първо място, на стр. 18, абзац предпоследен от обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на 05.06.2017 г. е проведено Общо събрание на съдружниците на дружеството, на което на мястото на действащия до момента като управител - подс. У., е била избрана в това качество св. Д. М., но решенията на същото общо събрание са били отменени с влязло в сила решение на съда на 22.07.2019 г. Веднага, на същата страница, последен абзац, се цитира Заповед от 28.06.2017 г. от подс. У., като е посочено, че я е издал в качеството му на управител.

Противно на доводите в протеста, при това положение, очевидно 3 липсват ясно изложени обстоятелства от прокурора, в периода след 05.06.2017 г. до 22.07.2019г.[1], кой всъщност е бил управител на „*“ ООД, съвпадащ по време с инкриминирания период през юли месец 2017г.[2], съответно подс. У. имал ли е качеството на длъжностно лице и на какво основание. В този смисъл са и възраженията на защитата, отправени още при предявяването на досъдебното производство с цитираната съдебна практика на ВКС, които е следвало да бъдат взети предвид от прокурора при изготвянето на обвинителния акт и да е видимо неговото становище. По този повод правилно е отбелязано също, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е отбелязано, дали във връзка с проведеното на 05.06.2017 г. Общо събрание, на което е била избрана за управител на дружеството Д. М., това решение било ли е вписано в Търговския регистър.

С оглед на гореизложеното, не без основание съдът е счел, че е налице вътрешно противоречие не само в горепосочените сегменти от обстоятелствената част на обвинителния акт, но и в диспозитивната му част относно това, бил ли е управител към инкринимирания период на посоченото дружество подс. У., съответно имал ли е качеството на длъжностно лице и на какво основание. Очевидно е виждането на прокурора, затова че смята същото за налично спрямо П. У., но трябва в обстоятелствената част на своя акт ясно и точно да отрази защо и на какво основание смята така.

Добре е да се вземат предвид и констатираните от съда допълнителни противоречия между абзац предпоследен на стр.18 от обвинителния акт, където се сочи, че управител на дружеството е Д. М., а в абзац първи на стр.

22, в същото качество подс. У. през месец октомври 2017 г. да е получил изпратените разписки; подобно за последните два абзаца на стр. 24, през март 2018 г. за връчените му разписки; абзац трети на стр. 25 за получените от него уведомления през април 2018 г.

Прецизно е съобразено, че на л. 41, абзац предпоследен от обстоятелствената част от обвинителния акт, прокурорът отново е посочил, че с решение, влязло в сила на 14.04.2021 г. дружеството е било обявено в несъстоятелност, като са били прекратени правомощията на управителя М..

При това положение отново остава неясно за четящите, кога впоследствие св.

М. е станала управител на дружеството – дали още на 05.06.2017 г. преди инкриминираните събития или на друга дата, както и до кога, с оглед на 4 обвинителната теза, управител на дружеството тогава да е бил подс. У..

На второ място, следва да се обърне внимание и на отбелязването на окръжния съд, че не са изпълнени с нужната цялост, дадените указания при предходното връщане на делото на прокурора по същия ред, за това че отново не е изложено с нужната яснота – какви точно грижи и в каква пълнота е следвало да положи подс. У., съгласно чл.11, ал.1, б.“ж“ от Дружествения договор, а не ги е положил.

В този смисъл и прокурорът би било добре да бъде по-фрагментиран в изложението си, за да не се получава противоречие и неяснота в поднесената от него пред съда обвинителна теза.

На трето място, правилно са възприети за неоснователни исканията на защитата за събирането на допълнителни доказателства, тъй като подобни възражения в разпоредителното заседание се явяват недопустими, в смисъла вложен в разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК[3], защото същите могат да бъдат събрани и в съдебната фаза на процеса, но не могат да бъдат основание за връщане на делото на прокурора за доразследване.

Всичко това в действителност лишава подсъдимия от възможността да разбере обвинението, по което да може да гради и своята защита, в каквато насока е и възражението на неговия защитник – адв. Н. П., което също би било добре да бъде съобразено от прокурора при изготвянето на новия обвинителен акт.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че следва да се остави без уважение, подадения протест на ОП – Пазарджик, като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната му част, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК, [1] Когато е постановено Решение № 247/22.07.2019 г. на АС - Пловдив, потвърждаващо Решение № 279/13.12.2018 г. по т.д. № 99/2017 г. на ОС-Пазарджик, с което са отменени решенията на горепосоченото Общо събрание от 05.06.2017 г. за избор на нов управител.

[2] Респ. месецът след проведеното през м. юни Общо събрание на дружеството за избор на нов управител.

[3] Заб. ал.4, а не посочената в определението ал.3, с оглед на вложения смисъл.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261 от 04.06.2025 г. по НОХД № 5

344/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт по предявеното срещу подс. П. Л. У. обвинение по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Определението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6