Решение № 340 от 07.05.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2112/2025
- Вид
- Решение № 340
- Подписан
- 07.05.2026
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. П., 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н.Н.Т.З. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720102112 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 12824/05.06.2025 г., подадена от Д. П. К., чрез адв. Р. З., против Р. Т. Д., с правно основание чл. 21, ал. 4, т.
1, предл. 2 СК във връзка с чл. 23, ал. 1 СК, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че придобитият на възмездно правно основание по време на брака недвижим имот по договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 78, том II, рег. № 885, дело № 263/2023 г. на нотариус И.И., с район на действие РС – П., е изключителна собственост на ищцата и ответникът няма принос при придобиването му. В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака ищцата е придобила следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ от 625 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, ведно с построените в него сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 92 кв. м, на два етажа, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ 29 кв. м, на един етаж, с предназначение хангар, депо, гараж, и сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ 18 кв. м, на един етаж, с предназначение друг вид сграда за обитаване.
Ищцата твърди, че макар имотът да е придобит по време на брака, същият не представлява съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен изцяло с нейни лични средства. Излага, че средствата произхождат от присъдено в нейна полза обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на нейния баща П.К.К., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие. Сочи, че обезщетението е присъдено по гр. д. № 11660/2020 г. по описа на СГС, като съдебните актове са представени по делото. Твърди, че полученото обезщетение има личен характер и 1 именно тези средства са вложени в придобиването на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез адв. Д. М., с който оспорва иска изцяло. Поддържа, че имотът е придобит по време на брака и е съпружеска имуществена общност. Оспорва твърдението, че продажната цена е платена изцяло с лични средства на ищцата, като сочи, че полученото обезщетение е било използвано и за други цели – търговска дейност, закупуване на автомобил, погасяване на кредити и други лични нужди. Ответникът твърди още, че е работил, имал е доходи и е участвал в издръжката на семейството, поради което не е оборена презумпцията за съвместен принос.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 78, том II, рег. № 885, дело № 263/2023 г. на нотариус И.И., с район на действие Районен съд – П., се установява, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака, на възмездно основание, като купувач по сделката е ищцата Д. П. К.. От същия нотариален акт се установява и посочената продажна цена на имота – 30 000 лв.
От представената скица на поземлен имот № *** г., издадена от СГКК – П., се установява идентичността на процесния недвижим имот като поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ 625 кв. м., ведно с построените в него три сгради.
От приетото по делото Решение № 263653/02.06.2022 г., постановено по гр. д.
№ 11660/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I-21 състав, както и от Решение № 1277/14.11.2022 г. по в. гр. д. № 502503/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че в полза на ищцата е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния баща П.К.К..
От представената вносна бележка от ОББ АД от 02.08.2023 г. се установява, че ищцата Д. П. Д.а е внесла сумата от 30 000 лв., с посочено основание „покупкопродажба на недвижим имот“, като сумата е преведена във връзка със закупуването на процесния недвижим имот. Тази сума съответства изцяло на посочената в нотариалния акт продажна цена. Именно това доказателство има съществено значение, тъй като установява не само наличие на лични средства, но и тяхното конкретно влагане при придобиването на имота.
По делото е представена и втора вносна бележка от ОББ АД от 02.08.2023 г. за сумата от 30 000 лв., с посочено основание „строително-ремонтни дейности“.
Ищцовата страна твърди, че действителната уговорка между страните по покупкопродажбата е била за по-висока цена, като част от сумата е била оформена като плащане за СМР. Съдът намира, че за нуждите на настоящото производство е от значение установената по нотариалния акт придобивна цена от 30 000 лв., за която е доказано плащане от ищцата.
От представения от ответника Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „***“ АД, се установява наличието на кредитно правоотношение между ответника и банковата институция. От това доказателство обаче не се установява средства от кредита да са били вложени в придобиването на процесния имот, още повече че договорът предхожда покупката на имота с близо пет години.
От представения трудов договор № 18/14.06.2023 г., сключен между ответника и „***“ ЕООД, както и от служебно изготвените справки от НАП и НОИ, приети като доказателства в съдебното заседание на 16.03.2026 г., се установява, че 2 ответникът е имал трудова заетост и реализирани доходи. Тези доказателства установяват трудова активност на ответника, но не установяват конкретно участие със средства в заплащането на придобивната цена на процесния недвижим имот.
От показанията на свидетелката Т.С. К., майка на ищцата, се установява, че ищцата е получила суми във връзка с обезщетението за смъртта на баща си, след което е намерила къщата, дала е капаро и впоследствие е превела по банков път суми за закупуването. Свидетелката заявява, че ответникът не е давал пари за закупуването на къщата и че средствата са били от обезщетението за смъртта на бащата на ищцата.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка с оглед разпоредбата на чл.
172 ГПК, доколкото същата е майка на ищцата. Въпреки родствената връзка съдът намира, че показанията й в относимата част се подкрепят от писмените доказателства – съдебните решения за присъденото обезщетение и вносната бележка за сумата от 30 000 лв.
От показанията на свидетеля Б.М.В., вуйчо на ответника, се установява, че той знае за получено от ищцата обезщетение във връзка със смъртта на баща й и че имотът е закупен след това, но свидетелят не знае с какви конкретно средства е закупен имотът. Показанията му относно трудовата заетост на ответника и твърденията за бизнес и автомобил на ищцата са общи и не установяват влагане на средства на ответника в придобиването.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че не се е снабдил с информацията във връзка с издаденото съдебно удостоверение и че не поддържа други доказателствени искания, като съдът приключва съдебното дирене и дава ход на устните състезания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК във връзка с чл. 23, ал. 1 СК. С него ищцата иска да бъде признато за установено, че придобитият по време на брака недвижим имот е нейна изключителна собственост, тъй като е придобит изцяло с нейни лични средства.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са съпружеска имуществена общност, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3 СК.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на единия съпруг. В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване: придобивната стойност на имота, личния произход на вложените средства и влагането им именно за придобиването на процесния имот. Такава е и доказателствената тежест, разпределена с доклада по делото.
В съдебната практика се приема, че придобитото по време на брака имущество има характера на вложените при придобиването средства. Ако те са изцяло лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването. Същевременно не е достатъчно да се установи единствено наличие на лични средства; необходимо е да се установи и конкретното им влагане при придобиването на вещното право. Този подход е застъпен в практиката на СГС по дела за трансформация на лично имущество, включително в Решение № 3976/24.06.2025 г., където е подчертано, че съдът следва да изследва произхода на средствата и за каква част е доказано влагането им при придобиването.
Съдът съобразява и практиката на ВКС, според която при иск за липса на 3 съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК наличието дори на минимален принос може да е достатъчно за възникване на съпружеска имуществена общност. Тази практика обаче не променя извода по настоящия спор, доколкото настоящото дело се решава през призмата на доказана пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК – чрез установяване на конкретно плащане на придобивната цена с лични средства на ищцата.
В случая съдът приема, че ищцата е доказала придобивната стойност на имота – 30 000 лв., отразена в нотариалния акт. Доказан е и личният произход на средствата, доколкото присъденото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща има личен характер и представлява лично имущество на ищцата. Доказано е и влагането на тези средства, тъй като сумата от 30 000 лв., равна на продажната цена по нотариалния акт, е внесена от ищцата във връзка с покупко-продажбата на процесния имот.
Възраженията на ответника, че ищцата е изразходвала част от полученото обезщетение за други цели, не разколебават този извод. Дори да се приеме, че ищцата е извършвала и други разходи, това не опровергава доказания факт, че продажната цена по нотариалния акт е внесена от нея.
Неоснователно е и възражението, че трудовата заетост и доходите на ответника сами по себе си изключват трансформацията. Тези обстоятелства могат да са относими към общия принос в семейния живот, но не установяват участие на ответника в заплащането на конкретната придобивна цена на процесния имот.
Ето защо съдът приема, че презумпцията за съвместен принос е оборена, тъй като е доказано, че процесният недвижим имот е придобит изцяло с лични средства на ищцата. Предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски.
От представения списък по чл. 80 ГПК се установява, че ищцата претендира разноски в общ размер на 1237,65 евро, с левова равностойност 2420,63 лв., от които: държавна такса, адвокатско възнаграждение и сторени такси във връзка с производството.
По делото не е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Претендираните разноски са своевременно заявени и доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат присъдени в полза на ищцата изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., чрез адв. Р. З., със съдебен адрес: ***, е изключителен собственик, в резултат на пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК, на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ от 625 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско 4 застрояване до 10 м, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота:
Разпечатката съдържа 44 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5295dd90-a90b-43ca-9020-d78b664a28df